Решение № 8799 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2018 г.

Решение № 8799 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на С. А. А., гражданин на Ирак, подадена против решение № 1983 от 26.03.2018 г., постановено от Административен съд С. - град, I отделение, 10 - ти състав, по адм. дело № 1843/2018 г. С жалбата и от изявлението на назначения служебен защитник адв. Кръстев в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдът не е преценил правилно фактите от значение за случая и едностранчиво е даден превес на аргументите на административния орган, относно незаконосъобразното му пребиваване в страната. Излага тезата, че съдът не е обследвал подробно, че за С. А. А. съществуваща заплаха да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в нечовешко или унизително отнасяне, описани в бежанската му история и счита за незаконосъобразен мотива на съда за липса на въоръжен конфликт в Ирак. Претендира отмяна на обжалваното решение с всички следващи законни последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Л. Илиева, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата. Заявява, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като се позовава на актуална справка относно Р. И. към 05.04.2018 г. и представя докладна записка от 24.04.2018 г., от която е видно, че касаторът самоволно е напуснал територията на РПЦ - С.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е обоснован изводът на съда, че по отношение на С. А. А. не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Излага, че от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване, както и не се установява лицето да е било принудено да напусне Ирак поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Според участващия по делото прокурор не са представени категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касационния жалбоподател поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение, като причините за напускане на държавата му по произход са изложени в проведеното интервю и те са от личен характер и не попадат в нито една от хипотезите на ЗУБ. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на С. А. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1983 от 26.03.2018 г. е отхвърлена жалбата на С. А. А., гражданин на Р. И. срещу решение № 215/30.01.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на С. А. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд С. - град е приел, че е сезиран с жалба срещу горепосоченото решение, което е издадено по молба за предоставяне на международна закрила вх. № Е5848/21.10.2015 г. По реда на чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ с жалбоподателя е проведено интервю, за което е съставен протокол, подписан от чужденеца, преводач и интервюиращия орган. Първоинстанционният съд е констатирал, че желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и пред длъжности лица от Държавната агенция за бежанците с молба вх. № В-686/04.10.2017 г. Първото искане на С. А. А. за предоставяне на закрила е било с молба вх. № 5435 от 03.11.2015 г., след което е било образувано производство по реда на глава VI, раздел Iа от Закона за убежището и бежанците, което е прекратено с решение № ДХ-7282 от 07.12.2015 г., а впоследствие, по искане на К. Н. (където е заловен) за обратно приемане, чужденецът е приет на територията на Р. Б. с решение № 12308 от 26.09.2017 г. В хода на настоящото административното производство жалбоподателят е посочил, че причината да напусне страната си на произход са проблеми от личен характер и общата обстановка на несигурност в страната си на произход. Чужденецът е посочил, че е имал интимна връзка с жена, съпруга на убит офицер-пешмерга, а жителите на родния му град били много религиозни, не приемали извънбрачните връзки и имало опасност да го убият. Споделил също, че заради тази връзка имал проблеми със семейството си и със семейството на вдовицата, които също го заплашили с убийство, ако не се ожени за нея, но молителят отказал, защото не разполагал с достатъчно средства, за да се грижи за нея и за децата й. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателя интервюта, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Ето защо като основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и съобразно Женевската конвенция е преценено съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Следва да се сподели становището на първоинстанционния съд, че определящо за установяване на наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 от ЗУБ и отнасянето към всеки един от посочените елементи следва да бъде съобразено и с бежанската история на чужденеца, в която самият той посочва, че не е бил чл. на въоръжена групировка, не е членувал в политическа партия или организация, а е имал лични проблеми в страната си на произход, свързани с негова извънбрачна интимна връзка. Първоинстанционният съд е извършил прецизна преценка дали в случая се касае за преследване на расова основа или на религиозна основа и е извел вярно заключение, че бежанската история на жалбоподателя не съдържа твърдения в този смисъл. Не се сочат и основания за преследване поради политически възгледи и поради принадлежност към опредена социална група, доколкото самият чужденец не релевира такива твърдения. При тези данни в мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че не се установяват обстоятелства на осъществено спрямо жалбоподателя преследване поради неговата раса, националност, принадлежност към определена социална група или определена политическа партия, изповядването на определена религия. Първостепенният съд правилно е установил, че от събраните по делото доказателства не се установява чужденецът да е бил преследван от някои от субектите по чл. 6 от директивата, а именно: от държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, от което е формиран обоснован извод, че оспореното решение на ответния адм. орган е законосъобразно, защото в него е направена вярна преценка, че по отношение на молителя не е налице основателно опасение от преследване поради неговата националност, политически, религиозни възгледи, социална група и националност. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 9 от ЗУБ при изследване на евентуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По силата на цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В обжалваното решение е извършена преценка в сравнителен план на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като е съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. В контекста на цитираните текстове правилно е счетено, че в конкретната хипотеза административният орган е извършил правилна оценка на относимите обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут, доколкото молителят не е въвел конкретни оплаквания, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. С оглед на установената фактическа обстановка не може да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, понеже срещу него не са били предприети такъв вид действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ внимателно е изследвано дали е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, като е констатирано, че от анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка и в цитираните в решението доклади на H. R. W. и A. I. не следва, че насилието във всички части на страната би могло да се определи като безогледно. Съобразен е правнорелевантния факт, че към момента на постановяването на атакувания административен акт не може да се изведе обосновано заключение, че групировката Ислямска държава има влияние и контролира И. К., а напротив - там е разселен огромен брой бежанци от други райони на Р. И., което се потвърждава и от годишния доклад за 2015 г. на iDMC (internal displacement monitoring centre), който е водещ източник на информация и анализи относно вътрешното разселване и е независима, недържавна хуманитарна организация. Решаващият касационен състав споделя становището на първостепенния съд, че проведеният на 25 септември 2017 г. референдум в И. К. е довел до напрежение между И. К. и централното правителство на страната на произход на молителя, но не и до въоръжен вътрешен конфликт, което обстоятелство, съотнесено към бежанската история на касационния жалбоподател, не обосновава изводи, различни от изведените в мотивите на обжалваното съдебно решение. Първостепенният съд обективно е отчел наличната информация относно съществуването на части от Р. И., страната на произход на жалбоподателя, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, което се установява и от осъщественото вътрешно разселване на територията на страната. Правилно АССГ е посочил, че тези обстоятелства се установяват и от репортаж в електронното издание на DW, в който се посочва, че над 1,5 милиона вътрешни бежанци, предимно сунити са потърсили закрила в И. К., а според списание "Икономист" от 2016 г. в този район е установена демокрация и същият е доста по-безопасен от останалата част на Р. И.. Така изложените мотиви не се опровергават от приетата като доказателство в касационното производство Справка относно актуалното положение в Ирак и в И. К. с вх. № МД-288 от 05.04.2018 г. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,