Решение № 5569 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, против Решение 10594/ 17.10.2024 г., постановено по административно дело 2089/ 2024 г. на Административен съд- Варна, с което е отменено Решение 8885/ 27.08.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че административният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до необоснованост на изводите по материалния закон. Моли за отмяна на решението на Административен съд Варна и да се остави в сила решението на председателя на ДАБ. Ответникът Г. Ф. Д., гражданин на Руската Федерация в подадения писмен отговор и в съдебно оспорва касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и моли за неговото оставяне в сила. В открито съдебно заседание моли за предоставяне на хуманитарен статут на бежанец и право на пребиваване в България. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд- Бургас е ОТМЕНЕНО Решение 8885/ 27.08.2024 г. на председателя на ДАБ- МС, с което на Ф. Д. Г., гражданин на Руската Федерация е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Преписката е върната на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Решаващият съд, за да стигне до този резултат е приел, че при обсъждане на бежанската история, индивидуално за кандидата, органът е допуснал процесуални нарушения, които са довели до необоснованост на изводите му по материалния закон. Развил съображения, че като нито е събрал, нито е обсъдил в административното производство положението в страната на произход, конкретно по опасенията изложени от кандидата, ответникът е постановил незаконосъобразно решение. Изключването изобщо да се анализира дали позицията за войната с Украйна и опасенията във връзка с мобилизация на кандидата, би създало за него опасност от преследване при завръщане в страната на произход с оглед положението там по тези въпроси, е довело до необосновани изводина органа, в противоречие с изискванията за оценяване на молбите за закрила. Установените пропуски в адм. производство били квалифицирани от съда, като съществени процесуални нарушения, тъй като събирането на посочените доказателства и изясняването на обстоятелствата би могло да обоснове различни крайни правни изводи при решаването на преписката. В заключение преценил спрямо адм. акт наличието на основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Поради това обжалваното решение на Председателя на ДАБ било отменено, а преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на Административен съд Варна е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на обжалваното решение от Административен съд Варна не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изложените доводи в касационната жалба за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не променят извода за обоснованост и правилност на съдебното решение. Настоящата инстанция споделя извода на Административен съд- Варна, че с оглед на приетите в хода на съдебното производство писмени доказателства, е необходимо административният орган да ги изследва и да ги обсъди с оглед тяхната релевантност с бежанската история на чужденеца и данните за актуалната обстановка в страната по произход. Това е необходимо, за да извърши необходимата преценка за наличие или отсъствие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец във връзка с чл. 8 от ЗУБ или хуманитарен статут във връзка с чл. 9 от ЗУБ. Административният съд е направил правилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган изцяло е отхвърлил бежанската история за възможно преследване поради възгледите му срещу войната в Украйна, както и притесненията от мобилизация, за недостоверна, без да изследва ситуацията в страната на произход по тези въпроси, ограничавайки се само до това, че в Русия не съществува въоръжен конфликт. Органът игнорира всякаква възможност жалбоподателят да има такива и за него това да има последици. Бежанската история на жалбоподателя, обаче почива върху опасения от преследване, поради възгледите, които същият изразява, в това число и срещу войната в Украйна, както и поради страх от мобилизация, което по никакъв начин не е обсъдено в решението, не е събрана и информация относно това как в страната на произход властите се отнася с лица, които изразяват различни от официалната власт позиция срещу войната в Украйна. От друга страна и във връзка с § 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците /Наръчника/, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, /например с Резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент/. Това допълнително представлява основание за преценка дали в случая са налице условията на § 171 от Наръчника и че за лицето съществува реална опасност от преследване. От приетите доказателства е видно, че Г. не одобрява военните действия в Украйна и не желае да участва в тях, като сочи, че възможността за него да бъден принуден да участва против волята си във военни операции е съвсем реална възможност. Изпращането и получаването на призовка /повиквателна/ за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след като е напуснал Русия, би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. В адм. акт на ДАБне е анализиран федерален закон от 14.04.2023 г. 127-ФЗ "За изменение на някои законодателни актове на Руската Федерация", където се приема, че на гражданите които подлежат на призива за военна служба и които са получили призовка от военния комисариат, се забранява да напускат страната, като се вземат временни мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване. Не са обсъдени § 169, § 170 и § 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. От данните в подадената до ДАБ молба и в проведеното интервю, е видно, че Г. осъжда политиката на агресия срещу Украйна и войната на Русия срещу Украйна, като не желае да воюва. От представените по делото доказателства, в т. ч. и представените от касатора справки, се установява, че съществува реална възможност лицето да бъде мобилизирано и изпратен в зоните, където се провеждат военни действия. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, фактът, че молителят вече е бил повикан, за да бъде мобилизиран, на което не се е отзовал е сериозен признак за основателните му опасения от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. Следователно, съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл.9 от ЗУБ, при евентуалното му завръщане в държавата по произход. При новото разглеждане от адм. орган следва да се прецени, доколко Г. основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, по причина неговата националност гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група лице от мъжки пол, на възраст при която подлежи на военна служба и е призовано за явяване във военния комисариат. Дали за него е налице преследване по см. на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова при завръщането му в държавата по произход, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се прецени приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. От събраните доказателства следва да се прецени, дали за кандидата съществува реална възможност, при завръщането си в страната по произход, да бъде мобилизиран, изпратен да се обучава и да участва във военни действия. В този смисъл са данните за укази на президента на РФ, с които се призовават руските граждани, които са в резерва да преминат на военно обучение във въоръжените сили, промените в законодателството за завишаване на наказанията във връзка с призоваването за военно обучение и при неявяване и др. Изложеното сочи на основанието "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход, които административният орган следва да прецени при ново разглеждане, както е постановил административният съд. Административният орган следва да вземе предвид установенатасъдебна практика, относно понятията основателни опасения, преследване, определена социална група. Съгласно чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ, интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. При наличие на нови данни, относими към личната история на чужденеца, за административния орган би стояла възможността да бъде проведено допълнително интервю. Първостепенният съд е постановил решението си в съответствие със закона, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Допуснатите в административното производство нарушения на административно производствените правила следва да бъдат отстранени от адм. орган при повторното разглеждане на преписката. Настоящият касационен състав намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение