Решение № 5313 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2017 г.

Решение № 5313 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район против решение № 1010/08.06.2017 г., постановено по адм. дело № 724/2017 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отменена негова заповед № ДК-10-ЮИР-14/21.02.2017 г. и РДНСК е осъдена да заплати на гл. архитект на община несебър сумата от 600 лв- за юрисконсултско възнаграждение.

С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната му .

М. Б. Б.-Х. от гр. Н. обжалва с частна жалба определение № 1842/30.08.2017 г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност на определението, иска се отмяната му и уважаване на молбата.

Ответникът главен архитект на община Несебър взема становище за неоснователност на касационната и частната жалби.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Върховният адмиинстративен съд, състав на второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Касационната жалба е допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна.

С отменената заповед, по протест на прокурор от ОП-Б., са обявени за нищожни издаденото от главния архитект на община Несебър разрешение за строеж № 58/01.09.2009 г. за "жилищна сграда-западен калкан", находящ се в УПИ VII, кв. 31, жк Черно море, гр. несебър, представляващ имот с идентификатор 51500.503.48 по КК на землището на гр. Н., ведно с одобрените на 26.05.2009 г. инвестиционни проекти и забележка от 08.07.2010 г., извършена по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. За да постанови този резултат, административният съд приема, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон- чл. 156, ал. 5 ЗУТ, както и се отклонява от целта на закона. Счетено е, че общата норма на чл. 149, ал. 5 АПК е неприложима и не може да дерогира забраната за отмяна на влезлите в сила разрешения за строеж, въведена в чл. 156, ал. 5 ЗУТ.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Забраната по чл. 156, ал. 5 ЗУТ за отмяна, включително и по извънредните способи, касае разрешенията за строеж, които са влезли в сила. Нищожните индивидуални административни актове, които страдат от особено тежки пороци в изискванията за законосъобразност, не пораждат правни последици и не влизат в сила. Те все едно не са издавани, но за да не се създава правна привидност за настъпване на последиците им, АПК урежда възможност за оспорването им ( с жалба или протест) с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето (чл. 149, ал. 5 АПК). Тази възможност не е и не може да бъде ограничавана за разрешенията за строеж, които представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и на чл. 21, ал. 1 АПК. Изключителна компетентност да осъществи контрола за законосъобразност (не и за целесъобразност) има единствено началникът на РДНСК. Той е специализиран орган, създаден по силата на закона, да осъществава контрол върху разрешенията за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти. Неговата заповед по чл. 216, ал. 5 ЗУТ относно допустимостта на оспорването или по чл. 216, ал. 6 ЗУТ по същество на оспорването представлява абсолютна процесуална предпоставка за съдебен контрол. Недопустим е пряк съдебен контрол върху разрешението за строеж, включително и относно валидността му.

Контролът за законосъобразност на разрешение за строеж се осъществява по реда на служебната проверка от органите на ДНСК или при подадена жалба от заинтересувано лице (чл. 156, ал. 1 ЗУТ). Тези производства се осъществяват независимо едно от друго и провеждането на служебната проверка не изключва производството по жалба/ протест. Няма норма в ЗУТ, която да предвижда, че приключването на служебната проверка или отхвърлянето на оспорване за отмяна на разрешение за строеж, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Такова действие е придадено само на съдебното решение, съгласно чл. 177, ал. 3 АПК. Затова в постоянната си практика ВАС, второ отделение, приема, че провеждането на служебната проверка не препятства производството по жалба на заинтересувано лице, както и че оспорването с искане за обявяване нищожността на разрешение за строеж подлежи на разглеждане от началника на съответната РДНСК без ограничение във времето. Изтичането на срока за обжалване по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или срока по чл. 156, ал. 1 ЗУТ за служебната проверка не валидира разрешението за строеж. Ако то страда от порок, обуславящ неговата нищожност, не поражда правни последици и не влиза в сила.

ЗУТ не съдържа и забрана за контрол относно валидността на разрешение за строеж след завършването и въвеждането му в експлоатация. След изпълнението на строежа разрешението има само удостоверителен характер и легитимира адресата му като възложител на законно изграден строеж.

Неправилно първоинстанционният съд приема, че забраната по чл. 156, ал. 5 ЗУТ се отнася и за нищожните разрешения за строеж, както и че неотмененото при служебна проверка разрешение се "стабилизира и влиза в сила". Неограниченият във времето контрол за валидност на разрешението за строеж не представлява "заобикаляне с процесуални средства, съдържащи се в общия закон" на засиления стабилитет, който притежават само влезлите в сила валидни разрешения за строеж.

Като е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие на забраната по чл. 156, ал. 5 ЗУТ и в противоречие с целта на ЗУТ, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Липсата на мотиви относно всички основания за законосъобразността на заповедта, препятства касационния контрол и налага връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което следва да се прецени и дали изложените от административния орган пороци на разрешението за строеж водят до нищожност или са само такива за унищожаемост.

1. Частната жалба е допустима и основателна. Произнасянето в тежест на кого да се възложат разноските и до какъв размер се дължи в крайния съдебен акт с оглед изхода на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,