Решение № 8012 от 23.9.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Национален осигурителен институт, чрез юрк. Е. Вълева, и от С. Пенева, чрез адв. Т. Радуцов, против решение 5297/01.09.2021 г., постановено по адм. дело 9830/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С касационната жалба на Национален осигурителен институт /НОИ/ се обжалва решението в частта му, с която е осъден да заплати на С. Пенева сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, претърпени от непроизнасяне по жалбата й срещу разпореждане [номер]/235/26.10.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ - София-град, сумата от 67,22 лв., представляваща лихва за забава за периода от 29.12.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 27.8.2019 г., както и лихва от тази дата до окончателното плащане на главницата. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че съдът неправилно е приел, че искът е доказан по основание. Твърди се, че непроизнасянето от страна органа не представлява фактическо бездействие, а юридически акт. Отделно от горното, по делото не е доказано настъпила вреда, както и причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие от страна на органа и причинената вреда. Иска се отмяна на оспорената част и отхвърляне на исковата молба. С. Пенева обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена исковата ѝ претенция за присъждане на неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 13 800 лв., както и изцяло отхвърления иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предявен за периода от 11.04.2018 г. до предявяване на исковата молба 27.8.2019 г., в размер на 11 200 лв. В касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че имуществените вреди са изцяло доказани, което се потвърждава от приетата, но необсъдена от съда съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на неимуществените вреди се излага, че същите са безспорно доказани от събраните гласни и писмени доказателства, поради и което се иска отмяна на оспорената част и уважаване изцяло на исковите претенции. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, преценява касационните жалби за допустими, като подадени от страни по делото в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който в съответните оспорени части е неблагоприятен за тях. Разгледани по същество касационната жалба на С. Пенева е неоснователна, а на Национален осигурителен институт основателна. Съдът е приел за установено, че ищцата претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени ѝ в следствие на твърдяно незаконосъобразно бездействие на директора на ТП на НОИ София-град, изразяващо се в непроизнасяне в предвидения от КСО срок от страна на органа по подадена от нея жалба вх. 1012-21-1578/29.11.2018 г. по реда на чл. 117 КСО против разпореждане [номер]/235/26.10.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ - София-град, с което по отношение на ищцата е постановен отказ, като претендираният осигурителен стаж от първа категория труд не е зачетен като такъв от пенсионните органи, както и голяма част от положения осигурителен стаж. Съдът установил, че органът действително не се е произнесъл по жалбата на С. Пенева в предвидения по КСО 1-месечен срок. От правна страна административният съд приел, по отношение на имуществената претенция, че не е компетентен да се произнесе по отношение спорното право на ищцата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б КСО, поради и което не може да се произнесе относно наличието или липсата на право на отпускане на исканата пенсия, съответно да определи нейния размер и да приеме наличието на възможност за сигурно увеличение на имуществото на ищцата, на което и основание искът за присъждане на имуществени вреди е отхвърлен. По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди съдът приел, че по делото безспорно е установено, че е налице непроизнасяне в предвидения от закона срок от страна на административния орган, поради което в тази си част исковата молба е приета за основателна. Поради това, позовавайки се на събраните по делото гласни и писмени доказателства, и съобразявайки чл. 52 ЗЗД, съдът определил по справедливост дължимото обезщетение за причинените на Пенева неимуществени вреди в размер на 2000 лева, като до пълния предявен размер от 13 800 лева искът е отхвърлен. Съразмерно с уважената част от исковата молба съдът присъдил в полза на ищцата и лихва за забава в размер на 67,22 лв., считано от 29.12.2018 г до датата на предявяване на исковата молба /27.8.2019 г./, както и законна лихва върху присъдената главница от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, след като изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК преценява частта на обжалваното от НОИ решение за неправилна, а обжалваната от С. Пенева част за правилна. Както е посочено в задължителното за първоинстанционния съд определение 797/21.01.2021 г., постановено по адм. дело 13117/2020 г. по описа на ВАС, в процесния случай се претендират вреди от незаконосъобразни бездействия на органи на ответника, изразяващи се в непроизнасяне от страна на директора на ТП на НОИ-София-град по подадена от С. Пенева жалба вх. 1012-21-1578/29.11.2018 г. по реда на чл. 117 КСО против разпореждане [номер]/235/26.10.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ - София-град, в срока по чл. 117, ал. 3 КСО. Според законодателя действието или бездействието на държавния орган е свързано само с извършването или неизвършване на фактически действия, като бездействието противоречи на задължение, въведено от закона. В хипотезата на чл. 117 КСО директорът на ТП на НОИ действа не като административен орган, комуто е възложено издаване на административен акт, а като орган, осъществяващ контрол за законосъобразност и целесъобразност на издаден вече административен акт. Ето защо, непроизнасянето му в срок не представлява незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203 АПК, а нов юридически факт, с настъпването на който правната норма свързва възникването на субективното право на лицето да постави в ход съдебно производство по установяване законосъобразността на административния акт (разпореждане [номер]/235/26.10.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ - София-град.), но при съобразяване със срока, установен в нормата на чл. 149, ал. 3 АПК. Жалбите срещу разпореждания за отпускане на пенсии по административен ред се подават в 1-месечен срок от получаването на акта, съгласно КСО, и по силата на чл. 117, ал. 3, изр. 1 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по тях с мотивирано решение в 1-месечен срок от получаването им. По аргумент от чл. 117, ал. 3, изр. 2 КСО горестоящият орган решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган в случаите, когато не са изяснени всички обстоятелства, като това решение се съобщава на страните и по силата на чл. 118, ал. 1, изр. 1 КСО подлежи на обжалване пред административния съд в 14-дневен срок от получаването му. Посочените разпоредби на КСО са специални за осигурителните спорове и дерогират общите разпоредби на АПК, по - точно разпоредбите за изборност на ред за оспорване, визирани в АПК - дали пред по-горестоящия административен орган или направо пред съда в съответствие с нормата на чл.148 АПК В процесния случай, С. Пенева е подала жалба до Директора на ТП на НОИ-София-град, но същият не се е произнесъл в предвидения едномесечен срок. За пълнота следва да се посочи, че това непроизнасяне обаче не може да бъде приравнено на административен акт мълчалив отказ, защото в този случай на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Съдебната практика е установила, че неоснователни бездействия на административен орган по смисъла на чл. 204 АПК са налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия, каквито са хипотезите на чл. 256 и чл. 257 АПК. Юридическите действия трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо сезирането на съда на посоченото основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Непроизнасянето от страна на Директора на ТП на НОИ-София-град по подадената от С. Пенева жалба срещу разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, не представлява фактическо бездействие, нито пък произнасянето представлява фактическо действие, а представлява административен акт, който подлежи на съдебно контрол пред съда. По тези съображения, решението на административния съд е неправилно в обжалваната от НОИ част, доколкото исковата претенция е следвало да бъде отхвърлена изцяло. Ето защо, решението следва да бъде отменено в осъдителната си част и исковата на молба на С. Пенева да бъде отхвърлена изцяло. По отношение на касационната жалба на ищцата Пенева същата следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна по изложените по-горе съображения. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,