Решение № 346 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1048/2013 г.

Решение № 346 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1048/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът на осъдения Я. Г. е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на наказателните дела искане (макар и наречено "молба") да бъде проверено по този ред осъждането в Благоевградския районен съд - като първоинстанционен, и в Благоевградския окръжен съд - като второинстанционен и последен в инстанционното развитие на делото. Първоинстанционната присъда - 1368/14.II.2012 г. по нохд 1691/2011, е за лъжесвидетелстването на Г. по гр. д. № 373/09 в БОС на 17.ХI. 2010 г. относно авторството на документи, чрез които други лица са получили неправомерно 207 550 лв., по програма САПАРД, а гражданското дело е за връщането на парите: престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което е получил наказание 6 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) на 3 г. Второинстанционното (въззивно) решение - 432/8.ХI.2012 г. по внохд 139/12, е постановено след обжалване на присъдата от страна на подсъдимия и с него присъдата е потвърдена. В отправеното искане ("молба") е почти дословно повторена защитната теза пред въззивната инстанция, за да стане ясно колко убедителна е тя и колко неубедително е била отхвърлена от окръжния съд. Искателят смята, че по този начин потвърдителното решение е засегнато от основанията за възобновяване, които НПК свързва с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 (с нарушенията на материалния и на процесуалния закони); липсва обаче конкретизация от къде да започне разглеждането на делото, чието възобновяване се иска. В съдебното заседание присъствено участие е взел единствено прокурорът и според него искането трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила осъждането, което се оспорва по реда на възобновяване на наказателните дела. Липсват претендираните от искателя основания за това. Основанието, свързано с процесуалния закон, има за предмет експертното изследване на подписите, за които осъденият е твърдял, че са негови, а изследването го опровергало. В тази насока искателят е проявил обяснимо пристрастие в представянето на собствената си теза, но нейната истинска стойност изпъква ясно след съпоставянето й с обвинителната, подкрепяна освен това от всички събрани доказателства, с изключение само на съдържащите се в обясненията на Я. Г. и в показанията на Г. Д. (баща на осъдения по гражданското дело А. Д., съответно представляваното от него търговско дружество, по което именно Г. е лъжесвидетелствал, а гражданският съд не му повярвал, както сега и наказателният). Неубедителността на защитната теза се вижда особено ясно след запознаване с казаното пред окръжния съд от вещото лице Д. Н. (съд. зас. от 19.Х.2012 г.), което съдът е обсъдил, но не толкова подробно, за да се разбере, че всъщност още тогава защитникът на Я. Г. е получил отговорите на поставените и пред ВКС въпроси. Що се отнася до претендираното нарушение на материалния закон, то липсва и без друго, след като претенцията е лишена от процесуална самостоятелност (такава е необходимо да бъде установена поначало за всяко от претендираните основания за възобновяване-в този смисъл изобщо за отменителните основания вж. Т. р. 51/1964 - ОСНК) - искателят очевидно смята уважаването й за автоматична последица от уважаването на възражението, че е нарушен процесуалният закон, защото е обсъждал аргументи само за него и на първо място. Ръководен от изложеното и от приложимите други разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.