Решение № 8707 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2014 г.

Решение № 8707 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 4827/11.07.2014 г. по адм. д. № 14541/12 г. на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт № 1201116/2.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2542/26.10.2012 г. от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, сега с променено наименование - "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /считано от 1.01.2013 г./, с който на "Мид Биотрейд" ЕООД, гр. София, са определени задължения по ЗДДС общо в размер на 55 860,67 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 01.2010 г. и м. 09.2010 г. по фактури, издадени от: "Изграждане и оборудване" ЕООД, "Краси-строй 2004" ЕООД, "Дивелъп Дизайн" ЕООД и "Фани Трейд" ЕООД и допълнително начислен ДДС в размер на 3 429, 35 лв., от непризната ВОД към дружество в Испания за д. п. м. 09.2010 г. и са определени лихви за забава в размер на 12 154, 29 лв., както и в частта за присъдени разноски на дружеството в размер на 600 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на решението по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът е представляван от юрк. Бояджиев, който поддържа касационната жалба и с оглед изхода от спора, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Мид Биотрейд" ЕООД, гр. София, чрез упълномощен адв. Марцолова оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила по изложени подробни съображения в представен писмен отговор по касационната жалба. Претендира присъждане на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя Договор за правна защита и съдействие и кредитен превод от "СИБАНК" ЕАД . Участващият по делото прокурор от Върховна административно прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 01.2010 г. и м. 09.2010 г. и непризнат ВОД по инвойс-фактура № 261/10.09.2010 г. За да отмени изцяло РА съдът е обосновал изводи за незаконосъобразност, като е приел, че доставките на СМР, рекламни материали и различни автосервизни дейности, какъвто е предметът по процесните фактури, са реално осъществени - доказано с представените по делото доказателства и приети ССчЕ и СТЕ, при което са налице предпоставките по чл. 68, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По отношение начисления ДДС за м. 09.2010 г. поради непризната ВОД по една фактура, издадена през м. 09.2010 г. съдът е обосновал извод, че получателят е бил регистриран по ДДС към периода и при наличие на всички останали документи свързани с доказване на осъществена ВОД по чл. 7 ЗДДС, вр. чл. 45 ППЗДДС, доначисляването на ДДС и определянето му в тежест на ревизирания субект, е незаконосъобразно. Констатациите по РА и тези по решението, са следните: По доставки от "Изграждане и оборудване" ЕООД с РА е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. в общ размер на 41 117, 85 лв. по 8 бр. фактури, издадени от този доставчик, с предмет разнообразни видове СМР и материали и по доставки от "Краси-строй 2004" ЕООД с РА е отказан данъчен кредит за данъчен период м. 09.2010 г. в общ размер на 9 000 лв. по фактури № 125/24.09.2010 г., № 126/30.09.2010 г. и № 143/27.09.2010 г. с предмет на "авансови плащания по договор за извършване на СМР от 07.09.2010 г.". Представен е Договор от 5.11.2009 г., сключен между ревизираното лице с "Изграждане и оборудване" ЕООД в който са посочени като обекти за СМР - магазин, кафене-сладкарница, складови помещения и дворно място, находящи се в кв. Крайморие, гр. Бургас и офис в кв. "Лозенец", гр. София и Договор за извършване на СМР от 7.09.2010 г. между ревизирания субект и "Краси-строй 2004" ЕООД в който отново е посочен като обект офис в кв. "Лозенец", гр. София. Представени са договори, с които се установява, че посочените обекти са наети от ревизираното дружество - първият от ПК "Наркооп"-Бургас и вторият - от физическо лице. Ревизиращият екип е извършил насрещна проверка на наемодателя ПК "Наркооп"-Бургас. Дадените писмени обяснения от лице на длъжност "Организатор/търговия" в ПК "Наркооп"-Бургас удостоверява извършените ремонти в обекта кафе-сладкарница и магазин за хранителни стоки, ползвани от наемателя за периода м. 06.2009 г. до 31.08.2010 г., като същите са описани: в склада и санитарния възел на магазина за хранителни стоки, изразяващи се в облицоване с гипсокартон, теракот на пода, поставяне на мивка, гърне, казанче, бойлер, фаянсови плочки и теракот в тоалетната, като са вписани и ориентировъчни размери на площи, покрити с гипсокартон, теракот и фаянс. Изрично е записано, че през периода на стопанисване на имота, от "Мид Биотрейд" ЕООД не са извършвани подобрения и преустройства. За другия нает обект е представен проект за смяна на предназначението на апартамент в офис, ведно със скици, но не е представено дадено строително разрешение за смяна на предназначението. Договорените с наемодателя дейности са свързани с основен ремонт на жилище в рамките на обичаен такъв. Същите са описани в Договора. Видно от представените фактури и протоколи за приемане на строителни дейности, същите отразяват освен доказаните с обсъдените по-горе доказателства и такива, които не би могло да са относими към ремонта, нито на обекта в кв. Крайморие, нито на апартамента, ползван като офис в гр. София. Дейности като: ръчен изкоп на канализация 82 кв. м., извозване на пръст, направа на ел. инсталация 295 кв. м. не могат да се свържат с нито един от обектите. По отношение на наетия обект в кв. Крайморие, гр. Бургас, при прекратяване на договора за наем са описани извършените ремонти от наемателя и ремонтни дейности от вида на описаните, не са осъществявани. Ревизиращият орган е констатирал, че след извършена съпоставка на извършените ремонтни работи на обектите и дейностите, описани във фактурите и протоколите обр. 19, представени от ревизираното лице са налице съществени различия. С тези мотиви е изведен извод, че не се установяват доставки на услуги, извършени от този доставчик и правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по всички фактури, издадени от "Изграждане и оборудване" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС. Като е приел за доказани всички фактурирани СМР и материали от посочените доставчици "Изграждане и оборудване" ЕООД и "Краси-строй 2004" ЕООД и е отменил изцяло РА в тази част, съдът е постановил необосновано и в противоречие с доказателствата по делото решение, като не е направено отграничение на действително извършените дейности, доказани с безспорни за това доказателства, а се е позовал единствено на заключението на съдебно-техническата експертиза, без да обсъди същото наред с останалите доказателства. Съдът не е обсъдил безспорно установените и неопровергани констатации на ревизията, несъответствие между предмета на договора, данни за извършени ремонти и констатации за повторение на едни и същи дейности за един и същ обект по фактурите издадени от двамата доставчици. Не е обосновал мотивите си за изводът за доказана реалност на доставките от "Краси-строй 2004" ЕООД. Решението в тази част е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който при цялостен анализ на всички събрани доказателства и приети експертизи да определени безспорната фактическа установеност на различните видове СМР, включително и по обем в съответните обекти, въз основа на което да обоснове извод за реално доказаните извършени ремонтни дейности и тяхното остойностяване и при необходимост да постави допълнителни задачи на вещите лица, след което да направи отграничение на фактурираните дейности - СМР и материали и се произнесе с мотивиран акт по законосъобразността на постановения отказ на ДК по фактурите, издадени от "Изграждане и оборудване" ЕООД и "Краси-строй 2004" ЕООД. По доставките от "Дивелъп Дизайн" ЕООД с РА е отказан данъчен кредит за данъчен период м. 12.2009 г. в общ размер на 1 000 лв. по фактура, с предмет "рекламни материали". Относно техническата и кадрова обезпеченост на доставчика да изработи рекламните материали е представен договор за аренда на търговско предприятие, сключен на 1.01.2009 г. Предмет на договора е ползване на търговско предприятие, което ще се използва за осъществяване на печатна и предпечатна подготовка на рекламни материали, изработване на рекламни стратегии и кампании и дизайн срещу заплащане на арендно възнаграждение. В състава на предприятието влизат недвижими имоти, прилежащи към фабриката, машини, съоръжения и персонала. Относно плащането към процесната фактура е приложен фискален бон, издаден от фискално устройство № ED157371 с индивидуален номер на фискална памет 44157371. От доставчика е представено свидетелство за регистрация на фискално устройство, в което индивидуалният номер и номерът на фискална памет съвпадат с тези в издадената касова бележка за плащане в брой. Ревизиращият орган е приел, че не е представена информация за вида на рекламните материали, както и договор между страните. Не е ценил договора за предоставен на аренда инвентар на предприятие с мотив, че няма данни за плащане на аренда по Договора. Изведен е извод, че не е налице реална доставка на услуга по процесната фактура, издадена от "Дивелъп Дизайн" ЕООД и правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС. Съдът е приел този извод за неправилен и в противоречие с ангажираните от ревизираното дружество, както и от неговия доставчик "Дивелъп Дизайн" ЕООД доказателства. По делото е представен приемо-предавателен протокол, в който стоките са индивидуализирани, и същият удостоверява предаването и приемането им, а именно: 1 бр. рекламна табела и 4 бр. рекламни надписи. С оглед изложеното съдът правилно е приел, че отказът е незаконосъобразен и е отменил РА в тази част. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. С РА е отказан данъчен кредит за данъчен период м. 01.2010 г. в общ размер на 6 263 лв. по фактури № 245/20.01.2010 г., № 247/22.01.2010 г. и № 249/26.01.2010 г., издадени от "Фани Трейд" ЕООД, с предмет различни автосервизни дейности - смяна на гуми, накладки, дискове, масло, филтри и др. Отказът е мотивиран с констатация на ревизията от оборотната ведомост на доставчика, че същият няма разходи за възнаграждения и разчети с персонал. Дружеството има един трудов договор, сключен с едно лице на длъжност "сътрудник охрана". Дружеството няма регистрирани и декларирани стопански обекти. Аргументите на органа по приходите за липса на доказателства за реално осъществени фактурирани доставки, при липса на кадрови и технически потенциал на доставчика, не са опровергани в хода на оспорване на РА. Посоченият обект, където се твърди, че са били извършвани ремонтните дейности е на дружество-трето лице "Фин консулт", за което се твърди, че е осъществило и авторемонтните услуги, при което не е доказана реалност на фактурираните от "Фани Трейд" ЕООД доставки на авторемонтни услуги. При тези данни, аргументите в съдебния акт относими към собствени на ревизираното дружество МПС и осъществени авторемонтни услуги, са неотносими към доказване, че същите са осъществени от издателя на фактурите - "Фани Трейд " ЕООД, а напротив - този факт е останал недоказан, с което изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 68, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС са неправилни и решението като постановено в нарушение на материалния закон, подлежи на отмяна и съответно, отхвърляне на оспорването на РА в тази част, като неоснователно и недоказано. По декларираната ВОД с ревизионния акт за дан. период м. 09.2010 г. е допълнително начислен ДДС в размер на 3 429,35 лв. на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС по документирана доставка на сушени гъби, извършена към "Nuas Verbis"- Испания с VIN ESB63503353. Ревизиращият екип е приел, че за декларираната вътреобщностна доставка се установява, че посоченият получател е с невалиден ДДС номер на база отговор на изпратена молба за потвърждаване на регистрационни данни по реда на чл. 27 от Регламент /ЕО/ № 1798/07.10.2003 до администрацията на Испания, в който е посочено, че "Nuas Verbis"- Испания с VIN ESB63503353 е прекратил дейността си на 31.12.2010 г. и никога не е имал ДДС номер за вътреобщностна търговия, както и никога не е кандидатствал за такъв. Поради това, органът по приходите е приел, че не е налице вътреобщностна доставка по фактура № 261/10.09.2010 г. и не е приложима нормата на чл. 7 от ЗДДС и чл. 53 от ЗДДС, тъй като получателят по доставката не е дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка на Европейския съюз и е начислил допълнително ДДС 20%. Съдът е изложил съображения за незаконосъобразност на непризнатата ВОД. Спорът не е относно недоказано транспортиране на стоката до Испания, а до невалиден VIN на дружеството-получател. Тази е констатацията по приложените по делото доказателства и съобразно спорния въпрос - валидността на ДДС регистрацията на испанския търговец и дали той е бил регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на Европейския съюз към периода на осъществяване на ВОД. Органът по приходите се позовава на отговор от администрацията на Испания, получен следствие осъществен обмен на информация, в който било посочено, че испанският търговец с ДДС № B63503353 никога не е имал ДДС номер за вътреобщностна търговия и не е кандидатствал за такъв. Видно от представената фактура и СМR испанският получател е с посочен VIN № ESB63503353, т. е. разликата е в добавката за ВОД в рамките на ЕС. Съдът е съобразил правната уредба, установяваща че в Кралство Испания търговците имат два идентификационни номера за целите на ДДС: единият, те следва да използват в търговските си взаимоотношения на вътрешния пазар, а вторият номер се издава и служи за целите на вътреобщностната търговия. Съгласно Регламент /ЕО/ № 1798/2003 на Съвета от 7.10.2003 г., изменен с Регламент/ЕО/ № 885/2004 г. и Регламент /ЕО/ № 1791/2006 г., системата VIES служи за контрол на вътреобщностните доставки на стоки. Тя представлява електронна база данни, която обработва и съхранява информацията от т. нар. обобщени декларации, т. е. VIES декларациите на търговците, осъществяващи сделки в рамките на Общността. Системата осигурява пряк достъп на държавите-членки до данните, съхранявани електронно от всяка една от тях. Една от функциите на VIES е да позволи на българските търговци, извършващи търговска дейност в рамките на Съюза, да получават потвърждение на валидността на регистрацията по ДДС /ДДС номера/ на техните контрагенти. Друга основна функция е да позволи на приходните администрации на държавите членки да наблюдават и контролират потока на вътреобщностна търговия за нередности и измами, в т. ч. чрез анализ и проверка на вписаните във VIES декларациите ДДС номера. В случая, съдът се е позовал на представените доказателства по делото и анализ на правната уредба. Въпреки изричните указания, дадени от съда в тази насока с определение от 1.02.2013 г. и от 25.04.2014 г. от страна на ответника - административния орган, не е представен получения официален документ, съдържащ отговора на испанската администрация, а само е представена разпечатка на изпратен имейл между служители на ТД на НАП от 18.02.2011 г. относно получен отговор от испанските данъчни органи, в който е предадено съдържанието на отговора. Същевременно, от посоченото в приложения имейл се установява, че испанското дружество, получател по ВОД има ДДС № В63503353 и е прекратил дейността си, считано от 31.12.2010 г. От това обстоятелство следва изводът, че към датата на ВОД получателят е бил действащ търговец, регистриран за целите на ДДС в друга държава-членка, поради което в случая са налице предпоставките по чл. 7 от ЗДДС, за да се приеме, че извършената доставка е вътреобщностна по смисъла на ЗДДС и доначисляването на ДДС е незаконосъобразно и в противоречие със закона е начислен 20 % ДДС за вътреобщностна доставка, осъществена към испанско данъчно задължено лице NUAS VERBIS SL, за която доказване на която доставчикът притежава документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС за удостоверяване на ВОД. Решението в тази част, с отмяна на РА, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на страните се дължат разноски, съобразно тази част от РА, по отношение на която настоящият акт е окончателен. Съобразно това, следва да се отменят присъдените разноски от първоинстанционния съд, направени от оспорващото дружество над размер от 65 лв. до присъдения размер от 600 лв. На касатора - Дирекция "ОДОП"-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 670 лв. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, съобразно отхвърлената касационна жалба адвокатско възнаграждение в размер на 270 лв. от внесеното - 2730 лв. По отношение на материалния интерес, свързан с висящността на спора, разноските ще се присъдят при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение