Решение № 4281 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11501/2020 г.

Решение № 4281 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11501/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от "Бургас Фишинг" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], чрез адв. С. П., касационна жалба срещу Решение № 1005 от 30.07.2020 г., постановено по адм. д. № 512 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск за осъждането на Националната агенция за приходите (НАП) да му заплати обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 416, 00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по нахд № 4650 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г., образувано по оспорване на Наказателно постановление № 395316-F387753 от 08.11.2018 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централното управление на НАП, което е изменено с посоченото съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, "Бургас Фишинг" ЕООД е осъдено да заплати на НАП сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от съда извод, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен акт. Обръща се внимание, че с измененото от районния съд наказателно постановление е била дадена неправилна правна квалификация на деянието и неправилно е бил определен размерът на санкцията. Тоест, то е незаконосъобразен акт. Оспорват се и изводите на съда, основани на разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение изцяло, вкл. в частта за разноските. Претендират се и сторените по делото такива в двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – НАП оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор, в който по същество на спора се моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, при правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвата върху сумата на обезщетението, считано от 22.01.2020 г. Мотивирал се, че в случая не е налице първата от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на предявения иск, доколкото въззивният съд приел, че за извършеното от дружеството деяние се следва санкцията по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в минимален размер от 500, 00 лв. вместо определената от административнонаказващия орган санкция от 3000, 00 лв. (на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС). Като се позовал на разпоредбата на чл. 64, б. "в" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съдът приел, че измененото от съда наказателно постановление е влязло в сила, поради което не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразен акт на административния орган, като предпоставка за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Позовал се и на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г., според което възможността за обезщетяване на лицата е само за случаите, в които наказателното постановление е отменено от съда като незаконосъобразно, какъвто настоящият случай не е. Съдът направил паралел и с наказателните производства, в които подсъдимият имал право на разноски само при пълно оправдаване, но не и в хипотезата на намаляване на размера на наложеното наказание (чл. 190, ал. 1 НПК). Предвид изхода на спора, присъдил в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. В нарушение на материалния закон се явява направеният от състава на АС – Бургас решаващ извод, че доколкото Наказателно постановление № 395316-F387753 от 08.11.2018 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централното управление на НАП е изменено с решението на Районен съд – Бургас, не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Действително, по предписанието на чл. 204, ал. 1 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай обаче неправилно АС - Бургас е приел, че при изменено наказателно постановление по съдебен ред не е налице условието по посочената разпоредба. Този негов извод на първо място поставя въпрос относно допустимостта на производството, въпреки че съдът е разгледал исковата претенция като допустима. Член 204, ал. 1 АПК не сочи изрично, дали за допустимостта на исковото производство изисква единствено наличието на изцяло отменен административен акт, а не и такъв, който е частично отменен или изменен. Безспорно такъв акт в едната му част е признат по съответния ред за незаконосъобразен, поради което е отменен в тази част или е изменен, какъвто е конкретният случай. Ограничителното тълкуване на чл. 204, ал. 1 АПК, дадено от първоинстанционния съд по същество на спора, би довело до ограничаване и на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Затова правилно АС - Бургас е приел, че исковата претенция на "Бургас Фишинг" ЕООД е допустима предвид наличието на изменено наказателно постановление, което осъществява условието за допустимост на исковата претенция за вреди от частично незаконосъобразно наказателно постановление. Предвид изложеното, не се споделят от настоящия състав съображенията на първоинстанционния съд относно липсата на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (към която разпоредба препраща, впрочем чл. 19, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, ЗНАП). Предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с измененото наказателно постановление намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 19 ЗНАП, която препраща към реда по ЗОДОВ за реализиране на отговорността на НАП. Фактическият състав на отговорността включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на изменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, неправилно е прието от него, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП по посочения ред. Съображения по този въпрос бяха изтъкнати по – горе в настоящото решение. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доколкото не е съобразил правните си изводи с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. При правилно установеното по делото от фактическа страна, че е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и изменението на наказателното постановление на процесуалния представител на "Бургас Фишинг" ЕООД (в тази връзка вж. приобщения договор), който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Бургас, неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск се явява неоснователен до претендирания размер от 416, 00 лв. Този размер е съразмерен на интереса съобразно отменената част от наложената на дружеството имуществена санкция, доколкото договореният размер на адвокатското възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие е 500, 00 лв. за защитата на дружеството срещу наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000, 00 лв. Както в отговора на исковата молба, така и в отговора на касационната жалба се прави възражение за несъразмерност на претендираното обезщетение и се иска намаляването му до справедлив размер. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Посочено е, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него". В настоящия случай от представените доказателства се установява, че се претендира справедлив размер на обезщетението, който се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото касационния жалбоподател наказателно постановление в отменената му част и платеното адвокатско възнаграждение. Неговият размер е близък до предвидения по предписанието на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата действаща редакция). Искането за намаляване на това възнаграждение, претендирано съразмерно на отменената част от имуществената санкция от "Бургас Фишинг" ЕООД като претърпяна имуществена вреда под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Претендираният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда за дружеството, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с измененото наказателно постановление. По така изложените по – горе съображения обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като вместо него се постанови друго, с което искът на "Бургас Фишинг" ЕООД да бъде уважен за претендираното обезщетение - сумата от 416, 00 лв., така както е предявен. Сумата на обезщетението следва да се присъди ведно с лихвата, както е поискана – от 22.01.2020 г. Това е датата, на която Решение № 1585 от 17.12.2019 г., постановено по нахд № 4650 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г. е влязло в сила. Съгласно приетото по Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. " Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. ", е от значение за настоящия спор при преценка на момента, считано от който се дължи претендираната лихва върху обезщетението за претърпени имуществени вреди от измененото наказателно постановление. С оглед пререшаване на спора от касационната инстанция по същество, на "Бургас Фишинг" ЕООД следва да се присъди сума в размер на 360, 00 лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство съобразно представените доказателства за това и 25, 00 лв. за внесената държавна такса. Предвид изхода на спора в касационното производство на касационния жалбоподател следва да бъде присъдена и сумата от 12, 50 лв. за сторените в касационното производство разноски за държавна такса и сумата от 300, 00 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение