Решение № 864 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9411/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на И. П. С. [ЕГН] чрез адв. Бързаков против Решение 938/17.07.2024 г., постановено от Административен съд София област по административно дело 242 по описа за 2024 г., в частта му, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22002320000026-091-001/ 09. 06. 2022 г., издаден от М. Колева на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и И. Алексова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1352/ 24. 08. 2022 г. на директора на дирекция ОДОП . Със същото решение, И. С. е осъден да заплати на НАП разноски в размер на 2603,64 лева лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционния съд не е изпълнил дадените му от ВАС указания в мотивите на решение 223 8/26.02.2024г., постановено по адм. дело 7902/2023г по описа на ВАС. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно представените писмени доказателства и свидетелски показания, като счита, че същите доказват тезата му относно основанието за получените по банков път парични средства, като заеми от трети лица. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Теофанова оспорва касационната жалба в съдебно заседание като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 903 лева. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС София област е бил РА Р-22002320000026-091- 001 от 09. 06. 2022 г., издаден от М. Колева - орган, възложил ревизията, и И. Алексова - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1352 от 24. 08. 2022 г. на Директор на дирекция "ОДОП" - София. С посочения ревизионен акт по отношение на И. П. С. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за ревизираните данъчни периоди 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в общ размер 6 033,63 лева /главница и лихва/, от които главница в размер на 4 200,17 лева и лихва в размер на 1 833,46 лева. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при правилно приложение на материалния закон по отношение на определените за процесните данъчни периоди задължения по ЗДДФЛ. Този извод е обоснован, след като решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да приемат, че постъпилите по банкови сметки на С. суми от А. Р. Т., К. Т. Г. и И. И. Щ. представляват доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като ревизиращото лице не е представило доказателства на какво основание е получило тези суми и същите не са декларирани от него. Ревизиращите органи са мотивирали заключението си, приемайки, че не са налице доказателства твърдените суми да са предоставени като заем на трети лица, съответно върнати на ревизираното лице. В хода на съдебното производство за изясняване на факти и обстоятелства по делото са разпитани свидетелите И. Щ. и К. Г. и е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението на която е прието без оспорване от страните. В съдебния акт подробно са описани констатациите на експерта по поставените му задачи. Съобразявайки заключението на вещото лице, първоинстанционният съд е изменил процесния РА за данъчни периоди 2016 и 2017 г., като е намалил определените данъчни задължения. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приел, че по делото са безспорно установени постъпления по банковата сметка на ревизираното лице в резултат на извършени преводи от банковата сметка от горецитираните физически лица. Това води до увеличаване имуществото на жалбоподателя и представлява облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 от закона, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17, във вр. с чл. 36 от ЗДДФЛ и се облага с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от с. з. Приел е, че съществува противоречие между твърдяното от С., че получените преводи са върнати заеми, дадени от него в предишни години, и представените от него доказателства, съгласно които същите са получени от него заеми. Счел е също така, че представените договори за заем и разписки са създадени именно във връзка с оспорването и не следва да бъдат ценени в настоящото производство. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че процесният РА не е нищожен, като се е позовал на представената Заповед 377/21.05.2021г., съгласно която Р. Я. е назначен на друга длъжност - директор на дирекция Контрол при ТД на НАП София, поради което законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК преписката е иззета от последния, като правомощията на възлагащ орган са възложени на М. Колева, на длъжност началник на сектор при ТД на НАП София. Правилно съдът е приел, че с паричните преводи по банковата сметка на ревизираното лице е увеличено имуществото му и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който доход се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. При безспорно установен факт на получаване на спорните средства по банковата сметка на физическото лице, превеждането им именно от посочените физически лица и през процесните данъчни периоди, изцяло в тежест на С. по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. и с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК е да установи в условията на пълно доказване основанието за превода на сумите по сметката му съответно необлагаемостта на тези доходи. Основанието за превода на сумите от физическите лица на РЛ не е доказано. Правилно съдът е приел, че твърдяното от РЛ основание за превода не се доказва със представените чак в съдебното производство договори за заем и свидетелски показания, които са в противоречие с първоначално твърдяното връщане на даден заем от РЛ. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за държавна такса юрисконсултско възнаграждение в размер на 903 лева. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,