Решение № 11320 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 429/2010 г.

Решение № 11320 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 429/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област с административен център гр. Хасково против решение № 425 от 24.11.2009 г. по адм. дело № 520/2009 г. на Хасковския административен съд. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено. Ответникът - Вълчо Георгиев Коларов от гр. Ивайловград, оспорва касационната жалба и поддържа правилност на обжалваното решение, като излага съображения в писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна, а решението на административния съд - неправилно като постановено при непълнота на доказателствата и необоснованост. Върховният административен съд, III отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Хасковският административен съд е отменил по жалба на Вълчо Георгиев Коларов заповед № РД-11-388/31.08.2009 г. на областния управител на Област с административен център гр. Хасково и е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Вълчо Георгиев Коларов от гр. Ивайловград за признаване право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ съгласно дадените от съда указания. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като административният орган е постановил отказа си по искането за признаване право на обезщетение по ЗПГРРЛ, без да разграничи основанията, на които вече е изплатено обезщетение, и репресията, респ. обезщетението, за които жалбоподателят претендира в настоящия случай. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че искането от 03.02.2009 г. на Вълчо Георгиев Коларов до областния управител е на основание чл. 2, т. 6 ЗПГРРЛ във връзка с § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ, а именно искане за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от молителя като малолетен член на изселено по административен ред семейство, т. е. в качеството му на лично репресиран. Съгласно § 3а, т. 4 от Допълнителни и заключителни разпоредби на ЗПГРРЛ, по смисъла на този закон "Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение обр. 3 на МВР или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство. Видно от доказателствата по делото, Вълчо Георгиев Коларов е бил шестгодишен, когато заедно с цялото си семейство (майка, баща и двете му сестри) е бил принудително изселен с административен акт по политически причини. При тези данни, правилно съдът е съобразил, че дори жалбоподателят да е получил обезщетение в качеството му на наследник за претърпяната от неговите родители репресия на основание чл. 3, ал. 1 ЗПГРРЛ, то същият има право на обезщетение и за лична репресия. По делото липсват доказателства такова обезщетение да е било изплатено на Вълчо Георгиев Коларов, поради което правилно решаващият съд е приел, че отказът на областния управител за изплащане на еднократно обезщетение е незаконосъобразен. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението било постановено, без да е изяснен спорът от фактическа страна, не били обсъдени доказателства, представени от административния орган, както и били нарушени правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като в случая тежестта изцяло принадлежала на жалбоподателя. При постановяването на решението са изследвани всички релевантни за спора обстоятелства. Въз основа на правилно тълкуване на относимата за конкретния случай норма на чл. 2, т. 6 ЗПГРРЛ във връзка с § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ, базирано на прецизен анализ на доказателствата по делото, включително на заключението на съдебната експертиза, решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че липсват доказателства за изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ на Коларов в качеството му на лично репресиран, поради което отказът на областния управител за признаване и изплащане на такова обезщетение е незаконосъобразен. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че представената от административния орган по делото молба от Вълчо Георгиев Коларов за изплащане на еднократно обезщетение за претърпяна репресия по политически причини през периода 12 септември 1944 г. - 10 ноември 1989 г., е подадена през 1993 г., към която дата законът не е предвиждал възможност за изплащане на обезщетение за лична репресия на членовете на изселеното семейство (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца). Такава възможност е въведена с изменение и допълнение на ЗПГРРЛ, ДВ, бр. 81 от 06.10.2006 г. - с текста на т. 4 на § 3а от ДЗР на закона, и с Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г. - т. 4 на § 1 от ДР на наредбата. Тоест в периода преди 2006 г. жалбоподателят не е имал правно основание да иска изплащане на обезщетение в качеството си на лично репресиран, като малолетен чл. на принудително изселено семейство, а единствено като наследник на починалите си родители. Следователно с молбата си от 1993 г. молителят е поискал и евентуално е получил обезщетение единствено в качеството си на наследник на родителите си, които са били изселени с административен акт по политически причини, а не и като лично репресиран. Необсъждането от съда на намиращия се на л. 20 от делото документ, за който касаторът твърди, че е извлечение от ведомост за изплащане на обезщетения на Вълчо Георгиев Коларов, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като същият документ не е приет като доказателство по делото с протоколно определение на съда от 13.10.2009 г. Относно доказателствената тежест в процеса - съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които административният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него. В настоящия случай тежестта да докаже изплащането на еднократно обезщетение на Вълчо Георгиев Коларов в качеството му на лично репресиран е изцяло на административния орган, тъй като това е фактическото основание, на което той е издал оспорваната заповед. С оглед изложените съображения и тъй като решаващият извод на съда по никакъв начин не се опровергава от касатора, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд - III отделение,