Решение № 10067 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Панайотова, чрез процесуален представител, против решение 403 от 25.01.2023г. по адм. дело 8096/2022г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Панайотова срещу заповед Н-899/15.08.2022г. министър-председателя на Република България. С посочената заповед на основание чл.100, ал.1, т.2 и ал.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е отстранена временно от работа В. Панайотова началник на отдел Административни дейности и собственост в дирекция Административно и правно обслужване и управление на собствеността, с I старши ранг, считано от 16 август 2022г. до приключване на дисциплинарното производство срещу държавния служител с акт на дисциплинарно наказващия орган. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът министър-председателя на Република България, чрез процесуални представители оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че служителката е временно отстранена от длъжност при наличие предпоставките на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От приетите по делото включително пред първоинстанционния съд писмени доказателства неоспорени от страните се установява, че срещу В. Панайотова е образувано на 21.06.2022г. дисциплинарно дело с решение на дисциплинарния съвет в администрацията на МС, прието на заседание на 21.06.2021г. по протокол 1, в изпълнение на заповед Н-629 от 20.06.2022г. на министър-председателя на РБ, с която на осн. чл.96, ал.1 ЗДСл е наредено образуването на дисциплинарно дело срещу В. Панайотова за налагане на дисциплинарно наказание за констатираните в доклада на Главния инспекторат дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл. В мотивите на оспорената заповед, издадена в хипотезата на чл.100, ал.1, т.2 ЗДСл при оперативна самостоятелност на органа по назначаването е посочено, че същата се издава предвид правомощията, произтичащи от заеманата от В. Панайотова длъжност- началник на отдел Административни дейности и собственост в дирекция Административно и правно обслужване и управление на собствеността, които са свързани с предоставяне на информация, достъп до документация по управлението на собствеността на МС, включително по документи, пряко свързани с нарушенията, предмет на дисциплинарното производство, които дават възможност на държавния служител да повлияе или да попречи на развитието на воденото производство. Фактите по делото, които обосновават избраната от АО възможност да отстрани временно от работа държавния служител са пряко свързани с воденото срещу него дисциплинарно производство. В конкретния казус такива са обективирани в доклад 02.04-211/16.06.2022г. на главния инспекторат на МС за резултатите от извършена извънпланова проверка на управлението на имот-публична държавна собственост, предоставен на министерския съвет с акт 10005 за публична държавна собственост от 08.10.2018г. От съдържанието на цитираните по-горе документи е видно, че дисциплинарното нарушение е за бездействие, свързано с организацията на работа в отдел АДС. В хода на дисциплинарното производство за изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение е било необходимо участието на служителката Панайотова, изразено в изготвяне на документи и предоставяне на информация относима към вмененото й дисциплинарно нарушение на дисциплинарния свет, пряко свързана с образуваното срещу нея дисциплинарно дело. Това означава, че изготвените от служителката документи, съдържащи пряко относима към дисциплинарното нарушение информация биха се отразили на разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Налага се извода, че изложените от АО мотиви в оспорената заповед за възможност на държавния служител да повлияе или да попречи на развитието на воденото дисциплинарно производство и следователно да препятства разкриване на обективната истина кореспондират с фактите по делото, поради което извода на първостепенния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед е верен. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Както се отбеляза по-горе оспорената заповедта е мотивирана, като мотиви се съдържат и в административната преписка-част от издаването й. По отношение спазването на административнопроизводствените правила, свързано с назначаването и функционирането на дисциплинарния съвет към МС настоящия състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Противно на тезата на касатора правилен е извода на АССГ за съответствие на оспорения акт с целта на закона. С временното отстраняване от длъжност се цели препятстване лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело да повлияе или да попречи на разкриване на обективната истина в провежданото дисциплинарно производство поради длъжността, която заема. В конкретния казус временното отстраняване е приложено с тази цел, като се касае за временно ограничаване правото на труд, приключило на 20.09.2022г. предвид Заповед Н-104 от същата дата на министър-председателя на РБ. Действията на АО по издаване на оспорената заповед са упражнени по разумен и добросъвестен начин без да засягат права на адресата на мярката в степен по-голяма от необходимата. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в АПК. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не са налице сочените от касатора абсурдни изводи на АССГ. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209 т.3 от АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение