Решение № 35 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12639/2014 г.
ВАСV отделение04.01.2016 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед № РД -676/4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения В ЧАСТТА за имоти № 44094.3.512, № 44094.3.514, № 44094.3.519, по жалба на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София и В ЧАСТТА за имот № 44094.22.35, по жалба на "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, гр. София и "Корал Резидънс" ЕООД, гр. София. ОТХВЪРЛЯ оспорването по останалата част от жалбата на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София, срещу заповед № РД -676/4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите. ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати разноски по делото в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева на "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, гр. София, ул. Антим I" № 14; в размер на 7040, 99 лв. /седем хиляди и четиридесет лева деветдесет и девет стотинки/ на "Корал Резидънс" ЕООД, гр. София, бул. "Цар Освободител" № 17А; в размер на 3500 /три хиляди и петстотин лева/ на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София, бул. "Цар Освободител" № 14, ет. 1. ОСЪЖДА "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София, бул. "Цар Освободител" № 14, ет. 1 да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева на Министерство на околната среда и водите. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му .
Мотиви
Решение № 35 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12639/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалби на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София; "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, гр. София и "Корал Резидънс" ЕООД, гр. София, чрез процесуални представители, срещу заповед № РД -676/4.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 160, ал. 1 във връзка с чл. 158, т. 3 и 4, чл. 159 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 123, във връзка с чл. 121 и чл. 122, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения в местността "Смайлов чаир" и местността "Рибарницата", в района на къмпинг Корал, землището на с. Лозенец, община Царево, които попадат в следните имоти: имот № 44094.3.512 / предишен № 003512/; имот № 44094.3.514 / предишен № 003514/; имот № 44094. 3.515 / предишен № 003515/, имот № 44094.3.516 / предишен № 003516/; имот № 44094.3.519 / предишен № 003519; имот № 44094.3.956 / предишен № 003517/; имот № 44094.3.955 / предишен № 003912/; имот № 44094.3.954 / предишен № 003912/; имот № 44094.22.33/ предишни № 00019, № 000128, № 000121, № 000074/; имот № 44094.22.35 / предишни № 000130, № 000133, № 021001/, имот № 444094.3.7. с възложители: "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, "Витатур-инвест" АД, ПГА "ФУУД" ЕООД, "Прайм пропърти" /БГ/ АДСИЦ и "Корал Резидънс" ЕООД, до провеждането на процедура по глава шеста от ЗООС и/или ЗБР и приключването на тези процедури с окончателни, влезли в законна сила актове по специалните закони, тъй като тези дейности могат да доведат до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Жалбоподателите поддържат в жалбите, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуалните си представители, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна поради противоречие с материалното право, несъотвествие с целите на ЗООС и ЗБР, твърдят наличие на нарушение на административно-производствените правила, липса на мотиви, искат алтернативно обявяването й за нищожна или отмяната й, присъждане на разноските по делото. Ответникът по жалбите - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на жалбите, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, началникът на ДНСК, началникът на регионален отдел "Национален строителен контрол" - Бургас към РДНСК - Югоизточен район и началникът на РДНСК - Югоизточен район - Бургас, чрез процесуални представители, искат отхвърляне на жалбите, а последните трима правят и възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Останалите заинтересовани страни - "Витатур инвест" АД, гр. Бургас; ПГА"Фууд" ЕООД, гр. Варна; кметът на община Царево, областен управител на област Бургас и директорът на РИОСВ - Бургас, не взимат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД и неоснователност в останалата й част, както й неоснователност на другите две жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбите за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото им, прие за установено следното: За да наложи по-горе цитираната принудителна административна мярка на посочените правни основания, министърът на околната среда и водите е изложил мотиви, че решенията по преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/ и решенията по ОВОС за инвестиционни предложения в изброените в диспозитива на заповедта имоти са загубили правно действие с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 7 и чл. 99, ал. 8 от ЗООС - в срок от пет години от издаването им не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява чрез издадените разрешения за строеж, кото са изгубили правното си действие и не са предприети действия за презаверяването им, както и с такива, които са отменени с влезли в сила решения а АС - Бургас. Изложени са доводи, че за извършването на строителство в имотите, посочени в заповедта, се налага отново преценка на необходимостта от ОВОС или провеждане на ОВОС, както и подлагане на оценка за съвместимост /ОС/ по ЗБР с оглед защита на целостта на защитените зони на основание § 14 от ЗИДЗБР и § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за ОС. Като фактически основания за наложителността на ОС са посочени следните обстоятелства: 1. Бреговата ивица на плаж "Корал" е граница на акваториалната част на разширението на защитена зона BG0001001 "Ропотамо". 2. Кумулиране на въздействия със сходен произход в резултат от многото инвестиционни намерения в защитените зони по Черноморското крайбрежие и в непосредствена близост до тях. 3. Съгласно проекта за изменение на специализираната карта по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, застрояването ще предизвика унищожаване и увреждане на природни местообитания 2130 "Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност /сиви дюни/, 2110 "Зараждащи се подвижни дюни" и 2120 "Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица /бели дюни/. 4. Реализирането на инвестиционните намерения ще доведе до унищожаване на установени консервационно значими находища и популации на шест вида защитени растения, включени в приложенията на ЗБР - червена съсънка, пясъчна лилия, дребна марезия, бодлив залист /див чемшир/, приморски ветрогон, черноморско плюскавиче. Видно от представените документи за собственост "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София е собственик на следните имоти, посочени в оспорената заповед: 44094.3.512; 44094.3.514; 44094.3.515; 44094.3.516; 44094.3.519; 4409.3.954; 44094.3.955; 44094.3.956 и 44094.22.33 в местността "Смайлов чаир", в землището на с. Лозенец, общ. Царево. Видно от приложените скици, издадени през 2015 г., всички те са с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: незастроени имоти за курортно - рекреационен обект. За инвестиционни предложения в тези имоти /със старата им номерация/ с инвеститор "Витатур инвест" АД са издадени през месец юли 2004 г. следните решения на директора на РИОСВ - Бургас № 160 ПР/2004 г., № 159 ПР/2004 г., № 147 - ПР/2004 г., № 146 - ПР/2004 г., № 145 - ПР/2004 г., № 144 -ПР/2004 г. № 143 -ПР/2004 г., с които е решено да не се извършва ОВОС за инвестиционни предложения за "Изграждане на ваканционно селище" в имот № 003912 - юг и север, "Изграждане на хотелски комплекс" в имот № 003512, имот № 003516,имот № 003519, имот № 003517, имот № 003514. С решение № 54 - ПР/2003 г. от 13.08.2003 г. директорът на РИОСВ - Бургас е решил да не се извършва ОВОС за инвестиционно предложение "Ваканционно селище в имот № 003515..." с инвеститор ПГА "ФУУД" ЕООД. С решение № 10 -05/2004 г. по ОВОС от 2.11.2014 г. директорът на РИОСВ - Бургас е одобрил осъществяване на инвестиционно предложение: "Изграждане на ваканционно селище в имоти № 000119, 000128, 000121 и 000074 с инвеститор "Витатур Инвест" АД. Към административната преписка по издаване на оспорената заповед са приложени пет броя писма от м. 12.2008 г. от директора на РИОСВ - Бургас до "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД / без доказателства за връчване/, с които дружеството се уведомява, че независимо от наличието на приключилата процедура по ЗООС следва да се извърши процедура по оценка за съвместимост по реда на глава III от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони / Наредба за ОС/, обн. ДВ бр. 73/2007 г. Приложен е и доклад от началника на РО НСК Бургас РДНСК Югоизточен рйон от 24.01.2013 г., съдържащ констатации относно имотите на този жалбоподател, включително и факта, че в РИОСВ Бургас не е внесено уведомление по чл. 10 от Наредбата за ОС, поради което за строежа не е проведена оценка за съвместимост на инвестиционните проекти и те са одобрени на 20.01.2009 г. без такава оценка, което според доклада представлява нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. За процесните имоти са издадени следни влезли в сила заповеди на кмета на община Царево за одобряване на проекти за ПУП - ПРЗ: 1. Заповед № РД-01-47/21.01.2005 г. за поземлен имот /стар/ № 003912, като имотът е урегулиран в два УПИ VII и VIII, отредени за рекреационна устройствена зона - курортна територия с ваканционно селище. 2. Заповед № РД -01-961/30.11.2004 г., с който е одобрен проект за ПУП- ПРЗ за поземлени имоти /стари/ № 000119, 000128,000121,00074, като имотите са урегулирани в един общ УПИ IV, отреден за рекреационна устройствена зона - курортна територия с ваканционно селище, като в него е одобрена и улична регулация. 3. Заповед № РД - 01- 994/10.12.2004 г., с който е одобрен проект за ПУП - ПРЗ за поземлен имот /стар/ № 003512, който е урегулиран в УПИ VI, отреден за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс, като е одобрена и улична регулация по границата на новообразувания УПИ. 4. Заповед № РД -01 - 615/16.06.2005 г., с която е одобрен проект за ПУП - ПРЗ за поземлен имот /стар/ № 003515 с обособен УПИ I, отреден за ваканционно селище. 5. Заповед № РД -01-998/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП - ПРЗ за поземлен имот /стар/ № 003517, като имотът се урегулира в УПИ I, който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 6. Заповед № РД -01-995/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП - ПРЗ за поземлен имот /стар/ № 003519, като имотът се урегулира в УПИ I - 3519, който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 7. Заповед № РД -01 -996/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП - ПРЗ за поземлен имот /стар/ № 003516, като имотът се урегулира в УПИ II, който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 8. Заповед № РД -01 -963/30.11.2004 г. за одобряване проект за ПУП - ПРЗ за поземлен имот /стар/ № 003514, като имотът се урегулира в УПИ IV, който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. Със заповед № РД -01-60/27.01.2006 г. на кмета на община Царево е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ I - 3519, като след промяната на регулационните граници към същия се придадат 2951 кв. м. от поземлен имот № 361 - частна общинска собственост и се образува нов УПИ I - 3519, 361, отреден за "хотелски комплекс". Видно от представените и приети по делото съдебни решения, актове към цитираните заповеди и удостоверения, заповедите за одобряване на ПУП - ПРЗ и заповедта за измение на ПУП - ПРЗ са влезли в сила. За така описаните имоти главният архитект на община Царево е издал следните разрешения за строеж: разрешение № 113/9.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР -72/29.07.2015 г.; разрешение № 109/9.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР - 73/4.08.2015 г.; разрешение № 25/19.02.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР - 74/04.08.2015 г.; разрешение № 110/9.10.2012 г, . чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР - 75/4.08.2015 г.; разрешение № 112/9.10.2012 г, . чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР - 78/14.08.2015 г.; разрешение № 111/9.10.2012 г, . чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР - 79/14.08.2015 г.; разрешение № 127/17.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР -82/20.08.2015 г.; разрешение № 133/23.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР -83/24.08.2015 г.; разрешение № 39/25.03.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР -84/25.08.2015 г.; разрешение № 126/17.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК - 10 - ЮИР -85/3.09.2015 г. Освен тези разрешения за строеж на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД са издадени от главния архитект на община Царево следните влезли в сила разрешения за строеж за процесните имоти: № 77/20.04.2011 г., 76/20.04.2011 г., 75/20.04.2011 г., 74/20.04.2011 г., 73/20.04.2011 г., 72/20.04.2011 г. - всичките за външно кабелно електрическо захранване. В имотите няма ново строителство въз основа на така описаните строителни разрешения. Според основното заключение на СТЕ, което съдът кредитира в неоспорените му части като компетентно и безпристрастно, изброените 9 имота на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД не попадат върху "Натура" 2000, нито в други защитени зони, нито в защитени територии . Източно от тях защитена зона "Ропотамо", която обхваща устието на река "Ропотамо" и част от акваторията на Черно море. Югозападно е разположен природен парк "Босна", видно от извадката от карта по "Натура" 2000. След приемане на измененията от 2013 г. на ЗУЧК в специализираната карта по ЗУЧК са нанесени шест от деветте имота на този жалбоподател, намиращи се зад плаж "Корал" заради попадащи в тях пясъчни дюни. Затревени и влажни сиви дюни няма в три имота - № 3.512; 3.514; 3.519, поради което същите не са отразени в специализираната карта/основна СТЕ/ и специализирания регистър /допълнителна СТЕ/. Според специализираната карта и огледа на място в имот № 22.33 има затревени дюни, като между вещото лице и карта има противоречие единствено относно обхвата им - според вещото лице засягат около половината имот и са локализирани в югоизточната част, докато на картата е отбелязано, че засягат целия имот. Относно другите пет имота, засегнати от пясъчни дюни според специализираната карта, вещото лице е установило наличие на дюни в тях при огледа, като конкретната квадратура е отразена за всеки от тези шест имота /и още един извън обхвата на заповедта/ и е посочена в допълнителната СТЕ съобразно данните от специализирания регистър. "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, гр. София и "Корал Резидънс" ЕООД, гр. София са съсобственици на имот № 44094.22.35 с площ от 40407 кв. м., находящ се в местност "Рибарницата", село Лозенец, община Царево, който според представената по делото скица е с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на ползване - незастроен имот за курортно - рекреационен обект. Този имот е образуван от имоти с предишни № 000130, № 000133, № 021001, които фигурират в издадено решение № 09 -05/2004 г. на директора на РИОСВ - гр. Бургас, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение в тях "Изграждане на хотелски комплекс" с инвеститор "Витатур Инвест" АД, гр. Бургас. За цитираните предишни номера имоти със заповед № РД -01 - 133/28.02.2006 г. на кмета на община Царево е одобрен проект за подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ и от тях са обособени два УПИ, от които УПИ I е отреден за "хотелски комплекс", а УПИ II - за озеленяване. Заповедта е влязла в сила, видно от приложения акт от 12.04.2006 г. на кмета на община Царево/л. 430/. За имота има издадени през 2009 г. 6 броя разрешения за строеж, презаверени на 9.11.2012 г. и едно разрешение през 2010 г., презаверено на 13.03.2014 г. В имота няма ново строителство въз основа на строителните разрешения. Видно от основната СТЕ, неоспорена в тази и част имотът на двете дружества не попада в "Натура" 2000, нито върху други защитени зони или защитени територии. От специализираната карта по ЗУЧК е видно, че върху имота не са отразени обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК, а именно: морски плажове, брегоукрепителни и брего защитни съоръжения и системи, езера, лагуни, пясъчни и влажни дюни. Видно от разпита в съдебно заседание / л. 420/ на вещото лице, извършило оглед на имота на място, имотът се намира на около 30 -40 метра надморска височина, в него няма морски плаж, няма никакви дюни, в потвърждение на което вещото лице е изготвило и приложило към експертизата два броя фотографии - приложения № 1 и 2. В специализирания регистър, видно от заключението на допълнителната СТЕ, са отразени 55 кв. м. сиви дюни. Предвид противоречието в събраните доказателства относно този имот - от една страна според специализираната карта, заключенията на вещото лице и разпита му в съдебно заседание в имота няма дюни, а от друга страна според специализирания регистър има 55 кв. м. сиви дюни, съдът кредитира специализираната карта и вещото лице, извършило оглед на място, подробно описващо имота и характеристиките му, които описания се подкрепят и от приложения № 1 и 2 към основното заключение, поради което обоснованият извод според настоящия съдебен състав е, че в този имот няма дюни. Видно от заключението но основната съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено в тази му част от страните, процесните имоти и на трите дружества - жалбоподатели според Общия устройствен план на Община Царево, попадат в урбанизирана територия, за която е отредена устройствена зона 4/Ок към датата на издаване на обжалваната заповед. Предвид съдържанието на заповед № РД -02 -15-17/7.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие, с която е спряно прилагането на Общия устройствен план на община Царево, одобрен със заповед № РД - 02-14 -776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съдът при преценка дали процесните имоти са в урбанизирана територия намира, че следва да се вземат предвид единствено влезлите в сила заповеди за одобряване на ПУП - ПРЗ и предвид тях следва да се приеме, че към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, всички имоти на тримата жалбоподатели, посочени в заповедта, са в урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Във всички тях няма започнато ново строителство, свързано с инвестиционните предложения, които са били предмет на процедури по ЗООС и съответно, за които са издадени строителни разрешения. В съдебно заседание на 24.11.2014 г. /л. 200/ съдът е указал на страните, че тежестта на доказване на формулираните от жалбоподателите в жалбите твърдения, пада върху тях, а доказването на фактическите и правни основания за издаване на акта на основание чл. 170, ал. 1 АПК - върху министъра на околната среда и водите. Настоящият съдебен състав намира, че представените в съдебно заседание на 11.05.2014 г. от процесуалния представител на ответника ботаническа и биологична експертиза, за които последният твърди, че са част от преписката по издаване на оспорвания акт, но ги представя по- късно, а жалбоподателите от своя страна оспорват твърдението му и поддържат, че не следва да се ценят, като възложени от частни лица извън административното и съдебното производство, не представляват част от административната преписка по издаване на оспорената заповед. На първа страница на ботаническата експертиза е вписано, че възложители на експертизата са клуб "Екстрем" и "Асоциация на парковете в България". На първа страница на биологичната експертиза като възложител е вписано сдружение "Да запазим Корал". Двете заключения не са подписани от вписаните за изпълнители, нямат дата на изготвяне, не са цитирани и в оспорената заповед. Предвид изложеното, двете експертни заключения не притежават белезите на възложени от административния орган в рамките на административното производство по реда на чл. 49 - 51 АПК експертизи, и не следва да бъдат ценени като годни доказателствени средства. Предвид така установените факти и разпределението на тежестта на доказване между страните, надлежно указана им от съдебния състав, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министърът на околната среда и водите. В чл. 160 ЗООС е регламентирано, че принудителните административни мерки /ПАМ/ се налагат с мотивирана заповед на органа по чл. 158. Един от органите по чл. 158 ЗООС е министърът на околната среда и водите, който прилага ПАМ в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората /чл. 158, т. 3/ и за предотвратяване и/или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В разпоредбата на чл. 123 ЗБР е регламентирано прилагане на ПАМ с мотивирана заповед на органа по чл. 122 ЗБР, като органът по чл. 122, ал. 1 е министърът на околната среда и водите, който в случаите на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ЗБР спира разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на ЗБР. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Наличието или липсата на конкретика в мотивната част относно отделните идентифицирани в диспозитива имоти няма отношение към изискването за определени реквизити, доколкото административният орган е изложил общи фактически твърдения за всички имоти, посочени в диспозитива и съдът ще провери по - долу това оплакване във връзка с тежестта на доказване, наличието на фактическите основания за издаване на заповедта и материалноправната законосъобразност. Съдът не констатира наличие на съществено административно-производствено нарушение на производството по издаване на ПАМ. Заповедта е частично материалноправно незаконосъобразна. Не са налице фактически и правни основания за прилагане на ПАМ по ЗООС. Действително от цитираните решения на директора на РИОСВ - Бургас по ОВОС за одобряване на инвестиционни предложения за имота на "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, гр. София и "Корал Резидънс" ЕООД, гр. София и за част от имотите на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, както и от решенията да не се извършва ОВОС в останалите му имоти за инвестиционното предложение са изминали до издаване на оспорения индивидуален административен акт повече от 5 години, без да е започнало осъществяването на инвестиционното предложение - без да е започнал строеж на ваканционно селище, респективно хотелски комплекс. Настоящият съдебен състав не споделя аргументите, че снабдяването с разрешение за строеж представлява начало на осъществяване на инвестиционното предложение. В този смисъл цитираните решения на директора на РИОСВ съгласно чл. 99, ал. 8 ЗООС следва да се считат в настоящето производство за загубили правното си действие. Независимо от това, за тримата жалбоподатели не е възникнало задължение за иницииране на ново прозводство по глава 6 ЗООС, тъй като инвестиционните им предложения "хотелски комплекс" и "ваканционно селище" към датата на издаване на оспорения акт попадат вече в урбанизирана територия. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС ОВОС се извършва за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение 1 и приложение 2. От приложение 2, т. 12 в е видно, че се изиква ОВОС за ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности /извън приложение 1/. В инвестиционните предложения липсват съпътстващи дейности по приложение 1. От системния анализ на тези разпоредби е ведно, че за инвестиционни предложения за ваканционни селища и хотелски комплекси в урбанизирани територии няма задължение за ОВОС. Тоест не е налице цитираното правно основание по чл. 158, т. 4 ЗООС - предотвратяване и/или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. За другото посочено в заповедта правно основание - по чл. 158, т. 3 ЗООС - възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората липсват каквито и да е било факти, които могат да се квалифицират като водещи до такава непосредствена опасност, доколкото е безспорно, че към датата на издаване на заповедта в имотите не са били започнали каквито и да е било строително-монтажни работи, които по начина на осъществяването си да доведат до подобна опасност. По отношение на част от имотите, посочени в заповедта, липсват основания за налагане на ПАМ и по ЗБР. Предвид изложеното относно липсата на задължение за иницииране на производство по ОВОС за инвестиционните предложения "ваканционно селище" и "хотелски комплекс" в урбанизирана територия, съгласно чл. 31, ал. 5 вр. ал. 4 ЗБР преценката за наличие или липса на задължение за уведомление за оценка за съвместимост следва да бъде извършена в съответствие с Наредбата по чл. 31а ЗБР, тоест с горецитираната Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/, обн. ДВ бр. 73/2007 г. Предвид липсата на задължение за ОВОС не е налице твърдяната от ответника хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ОС, според която на задължителна оценка за съвместимост се подлагат инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, попадащи в глава шеста на ЗООС. Следва да се прецени дали е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ОС, съгласно която на оценка за съвместимост подлежат инвестиционни предложения, които са извън обхвата на глава шеста ЗООС, когато попадат изцяло или отчасти в границите на защитени зони и са свързани с промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване на имота. Тоест в случаите на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ОС близостта до защитена зона не е основание за оценка за съвместимост. Предвид изложеното посоченото в мотивната част на заповедта за близостта на бреговата ивица на плаж "Корал" /в съсобствения имот на втория и третия жалбоподател няма плаж/ като граница на защитена зона BG0001001 "Ропотамо" не е основание за оценка за съвместимост за нито един от процесните имоти на тримата жалбоподатели. Фактически твърдения в заповедта за находища и популации на шест вида защитени растения не бяха доказани от ответника в настоящето производство, поради което и предвид указаното му разпределение на тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК следва да се счита, че липсва подобно основание за оценка за съвместимост за който и да е от процесните имоти. По делото бяха събрани доказателства и доказателствени средства, цитирани по-горе, относно твърдяното в индивидуалния административен акт наличие на природни местообитания 2130 "Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност" /сиви дюни/, 2110 "Зараждащи се подвижни дюни" и 2120 "Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица /бели дюни/. Видно от изложеното по-горе, съдът е приел след анализ на доказателствата по делото, че в имоти № 3.512; № 3.514; № 3.519 с настоящи номера № 44094.3.512, № 44094.3.514, № 44094.3.519, собственост на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД и в имот № 44094.22.35, съсобствен на другите двама жалбоподатели липсват изброените местообитания. В останалите шест имота на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, посочени в заповедта, са налични дюни, които имат характера на местообитания по приложение 1 към чл. 6, ал. 1 от ЗБР и за тяхното опазване се обявяват защитени зони, поради което инвестиционното предложение за тези шест имота подлежи на оценка за съвместимост. Четирите процесни имота, в които няма местообитания по приложение 1 ЗБР, тоест не попадат и на това основание в защитени зони, липсва задължение съгласно чл. 2 от Наредбата за ОС за оценка за съвместимост за описаните инвестиционни предложения на жалбоподателите, поради което липсва и основание за прилагане на ПАМ по ЗБР, тъй като липсва твърдяното нарушение на ЗБР и Наредбата за ОС. По отношение на шестте имота с дюни съдът намира, че е налице посоченото правно основание - чл. 122, ал. 1, т. 1 от ЗБР, тъй като нареждането да не се извършват строителни и монтажни работи по същността си представлява спиране на разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на закона, а именно спиране действието на одобрени от орган на изпълнителната власт инвестиционни проекти в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ без необходимата оценка за съвместимост по ЗБР и издадените въз основа на неправомерно одобрените инвестиционни проекти разрешения за стоеж. Оспорената заповед частично противоречи и на целта на закона. Целта на ПАМ по ЗБР е да се предотврати извършване на нарушения по ЗБР и/или вредни последици от извършените вече нарушения. При липса на задължение за оценка за съвместимост по ЗБР и Наредбата за ОС / за четирите имота без дюни/, наложената ПАМ не е в съответствие с целта на закона. За останалите шест имота прилагането на ПАМ е в съответствие с така формулираната цел на закона. Предвид изложеното заповедта следва частично да бъде отменена относно имоти № 44094.3.512, № 44094.3.514, № 44094.3.519, по жалба на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД и № 44094.22.35, по жалба на "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, гр. София и "Корал Резидънс" ЕООД, гр. София поради противоречие с материалния закон и целта на закона. В останалата част оспорването по жалбата на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД следва да бъде отхвърлено, тъй като независимо от липсата на посочените в заповедта фактически и правни основания по ЗООС, са налице фактически и правни основания по ЗБР и няма основание за отмяна или прогласяване на нищожността на заповедта за налагане на ПАМ в тази й част като краен резултат. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Министерството на околната среда и водите следва да бъде осъдено да заплати всички направени разноски от "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, гр. София в размер на 1400 лв. /1200 лв. - адвокатско възнаграждение, ДТ 50 лева, депозит за вещо лице 150 лева/ и "Корал Резидънс" ЕООД, гр. София в размер на 7040, 99 лв. и няма възможност същите да бъдат осъдени да му заплатят юрисконсултско възнаграждение. Направените възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения за тези двама жалбоподатели са неоснователни предвид обема, сложността на делото и множеството процесуални действия, извършени от адвокатите по време на производството. Съдът намира възражението за прекомерност на заплатеното на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД адвокатско възнаграждение /21 122,96 лв./ за основателно, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК МОСВ следва да бъде осъден да заплати по-нисък размер от него, съответстващ на уважената част от оспорването - а именно общо 3500 лева разноски, от които 3000 лева редуцирано адвокатско възнаграждение съответстващо на уважената част от жалбата и 500 лева други разноски, съответстващи на уважената част от оспорването. От своя страна "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение на МОСВ съобразно отхвърлената част на оспорването в размер на 1000 лева на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение