Решение № 1417 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 69/2020 г.

Решение № 1417 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 69/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на Г. Златев от [населено място], против решение № 1990/20.11.2019 г. по адм. дело № 2640/2019 г. на Административен съд Бургас. С него е потвърдено решение № 133 - МИ/28.10.2019 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Поморие, с което за избран за кмет на кметство Ахелой, Област Бургас е обявен И. Георгиев. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател развива съображения, че съдът не е съобразил всички доказателства по делото и неправилно отказал да открие производство по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на протоколите на СИК, респ. и повторно преброяване на бюлетините с цел проверка на броя на действителните и недействителни бюлетини и незаконосъобразно отказал да касира резултата, предвид допуснатите в 4-те избирателни секции нарушения на Изборния кодекс. Последните намира за съществени с довод, че ако не са допуснати, резултатът от изборите би бил друг. Моли да бъде отменено обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Бургас. В откритото съдебно заседание пред ВАС касаторът –лично и чрез процесуалния си представител-адв. Колев, поддържа жалбата. Ответниците- Общинска избирателна комисия Поморие, И. Георгиев, ПП "Национален фонд за спасение на България" и ПП "ГЕРБ", не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, по подробни съображения по съдебното решение, което намира за правилно, и предлага то да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас потвърдил решение № 133 - МИ/28.10.2019 г. на Общинската избирателна комисия – Поморие, с което за избран за кмет на кметство Ахелой, Област Бургас, на първи тур, е обявен И. Георгиев, издигнат от ПП "ГЕРБ, спечелил 495 действителни гласове. За да постанови този резултат съдът приел, че оспореното пред него решение на ОИК - Поморие е издадено от орган с материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 452, ал. 2 и ал. 3 от Изборния кодекс, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съобразил, че протоколът на ОИК Поморие от 28.10.2019 г. /л. 59 /, с който на осн. чл. 449, ал. 1, чл. 450 и чл. 451 от ИК са определени резултатите от гласуването за кмет на кметство гр. Ахелой, е подписан от всички членове на ОИК Поморие и че е съставен въз основа на обобщаване данните от протоколите на четирите СИК от секции с № 021700002, 021700003, 021700004 и 021700005 в гр. Ахелой, в съответствие с разпоредбата на чл. 447 от ИК. От протокола на ОИК установил, че броят на гласувалите избиратели за кмет на кметство гр. Ахелой е 1010, като са установени 21 недействителни гласове, или общо действителни 989. От тях в 21 бр. бюлетини е отразено "не подкрепям никого", а останалите 968 гласа са разпределени като за кандидата И. Георгиев – 495 гласа, а за кандидата Г. Златев – 473 гласа. Приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ИК във вр. ал. 1 и с методиката съгласно Приложение № 4, с обжалваното решение е обявен за избран за кмет кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. С оглед на този резултат и като съобразил разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ИК, приел за правилно избран за кмет кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. Съдът приел, че протоколите на избирателните комисии са официални удостоверителни документи, които са изготвени от длъжностни лица по чл. 93, ал. 2 от ИК, в кръга на службата им, по установена форма и ред - чл. 441 във вр. с чл. 440, ал. 1 – 5 чл. 451, ал. 1 от ИК и че материалната доказателствена сила на изборните протоколи не е била оборена относно отразените резултати, тъй като липсват отбелязвания за каквито и да е спорове между членовете на СИК, респ. липсват съставени протоколи по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК на СИК с описани спорове за действителността или недействителността на гласовете, взети решения и възражения на членове на комисията по тях, като този факт по делото счел за безспорен. Съобразил цитираната разпоредба, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на секционната избирателна комисия, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря. Съдът отказал да открие производство по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на протоколите, с оглед липса на своевременно оспорване от жалбоподателя и направено искане в тази връзка, като съобразил, че протоколите на СИК не са оспорени пред съда нито в жалбата, нито в преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК - до края на заседанието, в което те са били приети като писмено доказателство – 11.11.2019 г. Изложил съображения, че протоколите на СИК и ОИК са официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК и доказват посочените в тях обстоятелства до установяване на неистинността им по надлежния ред на чл. 193 от ГПК. В този смисъл съобразил и практиката на ВАС. Възражението за допуснати нарушения на ИК съдът преценил за неоснователни и недоказани. В тази връзка съобразил и правилото на чл. 459, ал. 7 от ИК, очертаващо предмета на делото- само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1 и идеята на законодателя да не се извършва от съда цялостна ревизия на изборния процес. Заявеното едва на 15.11.2019 г. /л. 89 от делото/ оспорване на протоколите, при положение, че са приети като доказателства в о. с. з. на 11.11.2019 г. счел за закъсняло, а и че разширяването на предмета на делото чрез допълнителни молби-уточнения е недопустимо. Така обосновал решаващия си правен извод, че при провеждане на избора за кмет не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят извод за опорочаване на изборния процес и да влияят на изборния резултат. По тези съображения потвърдил решението за обявяване на избора за кмет и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е преценил всички относими доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. Съгласно чл. 459, ал. 1 от ИК, всеки кандидат за общински съветник или кмет, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати за съответния вид избор, може да обжалват решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването на решението. Съдът правилно е установил процесуалната легитимация на жалбоподателя и допустимост на жалбата, с която е сезиран. Процесното решение на ОИК – Ахелой са основани на данните от протоколи на четири секционни избирателни комисии, в които са отразени данните от получените гласове и тяхното разпределение сред регистрираните кандидати за кмет на кметство Ахелой, Област Бургас. Протоколите на СИК са официални удостоверителни документи, съставени от членовете на СИК. Те са подписан от всички членове на СИК, без особени мнения и към тях няма приложени жалби, възражения, заявления и решения по тях. С обжалваното решение административният съд правилно не е открил производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на протоколите на 4-те СИК. Твърдението на касатора в тази връзка за нарушено право на защита и на справедлив процес не държи сметка за преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК, в който протоколите на СИК е можело да бъдат валидно оспорени- най-късно до края на заседанието, в което те са били приети като писмено доказателство. Правилен е изводът на съда, че протоколите на СИК не са оспорени пред съда нито в жалбата, нито в преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Заявеното едва на 15.11.2019 г. /л. 89 от делото/ оспорване на протоколите, при положение, че са приети като доказателства на 11.11.2019 г. е преклудирано. Съобразно чл. 64, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Затова не е налице твърдяното с касационната жалба допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с изводите на съда относно неналичие на своевременно заявено оспорване. В случая административният съд не е следвало да поиска становище на ОИК – Поморие дали ще се ползва от протоколите на 4-те СИК и ако тази страна заяви, че ще се ползва – да открие производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК за тях. По тези съображения съдът не е следвало и да назначава експертиза за преброяване на бюлетините в 4-те СИК. Както бе посочено по-горе, те не съдържат поправки, зачерквания или недостатъци, които да не са извършени по предвидения в чл. 441, ал. 2 и чл. 445, ал. 5 от ИК ред. Всички те са подписани от всички членове на съответната СИК, включително и от представителите на ПП"НФСБ", от която партия е бил издигнат касаторът. С оглед на това административният съд правилно не е допуснал повторно преброяване на гласовете от бюлетините, нито е допуснал исканата експертиза със същата задача. Първоинстанционния съд в тази насока правилно се е позовал на Решение № 13/28.11.2013 г. по конституционно дело № 14/2013 г. на КС и съобразил решение № 9 на Конституционния съд по к. д. № 8/2009 г. Следва да се има предвид, че преброяването на бюлетините от гласуването се извършва само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто й да е друг способ на преброяване, освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, или ако по тях са извършени поправки, които поставят под съмнение отразения в тях резултат, или непосредствено е обжалвано отчитането резултатите от гласуването, каквито в случая не са налице. Съдебният контрол за законосъобразност на решението за избор на кмет не включва повтаряне и проверка на всички действия на специално назначената изборна администрация. Преброяването на бюлетините от гласуването се извършва от секционните избирателни комисии. Проверка на това процесуално действие може да се извърши от съда при оспорване от участник в изборите само ако от протоколите на СИК е видно, че са съществували спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. В случая не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на СИК в съставените протоколи. Затова правилно административният съд е отказал преброяване на бюлетините от гласуването в 4-те СИК. В тази връзка следва да се посочи, че съществени са само тези установени по съответния ред нарушения, които ако не са били допуснати, изборният резултат, отразен в процесното решение на ОИК, би бил различен. Съдът обосновано е приел, че такива не са допуснати, поради което правилно е потвърдил обжалваното решение на ОИК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,