Решение № 15671 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2013 г.

Решение № 15671 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Борис Ананиев Момчилов от гр. София чрез процесуалния му представител адв. Ангелова срещу решение № 6451 от 30.11.2012 г., постановено по адм.д. № 8626/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община - район" Подуяне", редовно призован, не се явява , не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-09-314 от 16.09.2011 г. на кмета на СО, район "Подуяне", с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 4 и т. 6 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /за краткост "Наредбата"/ е отменена заповед за настаняване № 77-02-75/19.11.2004 г. на кмета на район "Подуяне" и е прекратено възникналото на база тази заповед наемно правоотношение на Борис Момчилов за имот - общинска собственост - апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. "Левски - зона Г", бл. 15, вх. "В", ет. 2, ап. 66. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Посочено е, че при наличието на няколко констативни протокола от служители в общината и свидетелски показания, установяващи изключително лошото хигиенно състояние на наетия имот, както и при наличието на безспорни доказателства за факта, че съпругата на наемателя Йорданка Момчилова е придобила по наследство 1/2 идеална част от дворно място и жилищна сграда в гр. София, налице са и двете, визирани в заповедта фактически и правни основания за издаването й. След като наемателят и семейството му не отговарят на изискванията, посочени в чл. 33, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредбата, отпаднали са условията за настаняването им в общинско жилище, което по силата на изричните разпоредби на цитирания в заповедта подзаконов нормативен акт /приповтарящ дословно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗОбС/ съставлява основание за прекратяване наемните отношения на Момчилов по отношение процесния имот. Настоящият състав на ВАС намира за основателни развитите от касатора доводи за частична нищожност на атакуваната от него заповед. Кметът на район "Подуяне" не е имал материалната компетентност да отмени Заповед за настаняване № 77-02-75 от 19.11.2004 г., тъй като същата заповед е влязла в законна сила и по отношение на постановилия я административен орган отдавна са изтекли сроковете за възобновяване на административното производство по чл. 102 във вр. с чл. 99, т. 1 от АПК. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта в нищожната й част, АССГ е постановил неправилно в тази част съдебно решение, което следва да бъде отменено и, вместо него, следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде прогласена нищожността на заповед № РД-09-314 от 16.09.2011 г. на кмета на СО, район "Подуяне", в частта й, в която е отменена заповед за настаняване № 77-02-75/19.11.2004 г. на кмета на район "Подуяне". Съдебното решение в останалата му част е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи относно наличието на основания за прекратяване наемните правоотношения на Борис Момчилов и членовете на семейството му върху общинския апартамент. Решението в тази част е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел,че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. При постановяването й е спазена изискуемата процедура по чл. 26, ал. 1 от АПК - наемателят е уведомен за началото на административното производство по издаване на обжалваната заповед още през 2010 г., когато е получил лично писмо изх. № 91-00-51/1/ от 30.06.2010 г. на СО - район "Подуяне" с предупреждението, че при непривеждане на жилището в приличен хигиенен вид, наемните му правоотношения с общината ще бъдат прекратени. Дори да се приеме, че Момчилов не е бил уведомен за началото на административното производство по издаване на заповедта /доколкото в същата фигурира и второ основание, освен неполагане грижата на добър стопанин - притежаването на идеална част от жилище на името на Йорданка Момчилова/, то това нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като не засяга правото на защита на адресата. Борис Момчилов е уведомен своевременно за издадения административен акт и е имал възможност да се защити срещу него, представяйки всички, оборващи твърденията на администрацията, доказателства в хода на съдебното производство по обжалване на заповедта. Представените по делото сигнали от живущите във входа на жилищния блок, изготвените два броя констативни протоколи с представители на общинската администрация на район "Подуяне" и показанията на разпитаните свидетели, доказват по безспорен начин наличието на първото, посочено в процесната заповед фактическо и правно основание - неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището. Позоваването само на това основание е достатъчно, за да е налице законосъобразно прекратяване на наемните правоотношения с Момчилов относно общинския апартамент. Наред с наличието на фактическите предпоставки по чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредбата, АССГ законосъобразно е приел, че е налице и второто, цитирано в заповедта фактическо основание за прекратяване на наемните правоотношения - видно от писмо изх. № 324/1.09.2011 г. на Дирекция "ПАМДТ", отдел "Изгрев" и представените към преписката нотариален акт и удостоверение за наследници, съпругата на наемателя Йорданка Момчилова е собственик на Х идеална част от дворно място и жилище с РЗП 112 кв. м, мазе и таван. Притежаването на идеална част от жилище води до отпадане на условията за картотекиране и ползване под наем на общински жилищен имот и съставлява основание за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, съответно - по чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Неоснователни са развитите от процесуалния представител на касатора доводи за това, че Йорданка Момчилова притежавала тази Х идеална част от жилище още към момента на издаване на настанителната заповед, поради което тази собственост не съставлява ново обстоятелство, водещо до отпадане на условията за настаняване. Доколкото нотариалният акт за собственост е с титуляр наследодател на Момчилова и доколкото липсва единна система за достъп до подадени от едно лице данъчни декларации и имотни партиди, не може да се твърди, че към датата на настанителната заповед от 2004 г. органът по настаняването е бил известен за притежаваната от член на семейството на наемателя идеална част от недвижим имот на територията на гр. София. Тежкото здравословно състояние на членове на семейството на наемателя не е възведено от законодателя в обстоятелство, което органът по настаняването следва да съобрази при вземане на решение за едностранно прекратяване на наемните правоотношения на основание чл. 47, ал. 1 от ЗОбС. С оглед гореизложеното съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на Борис Момчилов срещу обжалваната заповед в частта й, в която е прекратено наемното му правоотношение с общината - район "Подуяне" за наем на общинския апартамент № 66, ет. 2, вх. "В", бл. 15, ж. к. "Левски - зона Г", гр.София като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК Върховният административен съд - трето отделение,