Решение № 6733 от 6.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт в отдел "Административно, правно и счетоводно осигуряване на дейността" при РЗОК Благоевград Р. Ханджийска, срещу решение 1948/12.11.2021 г., постановено по адм. д. 603/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена издадена от него заповед за налагане на санкции РД-253С-167/31.05.2021г. Изложените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, и неправилно приложение на нормите на чл. 74, ал. 3 и 4 ЗЗО и чл. 140 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът - "Доктор Миглена Стойчова Йокова амбулатория за извънболнична медицинска помощ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, представлявано от д-р М. Йокова в писмен отговор и в подадена чрез процесуалния представител адв. Мелниклийска писмена молба оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че е правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което обжалваното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции РД-253С-167/31.05.2021г. на Управителя на НЗОК, с която, на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 г. 2022 г. (НРД за МД 2020 г. 2022 г.), на "Доктор Миглена Стойчова Йокова амбулатория за извънболнична медицинска помощ ЕООД за извършени 11 нарушения са наложени 11 бр. санкции "финансова неустойка", всяка една в размер на 150 лева, общо 1 650 лева. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че неспазването на реда за изготвяне на протокола по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, в който са обективирани констатациите относно установените нарушения по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО довежда до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Обоснован е извод, съобразно който Заповед РД-25-212/07.04.2021г. на Управителя на НЗОК, Протокол РД-25-212-1/14.04.2021г. и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-212-2/14.04.2021г. не са надлежно връчени на представител на дружеството - неговия законен представител или управител или изрично упълномощено от него лице, а на д-р Й. Литова, посочена като заместващ. Изложени са съображения, че в случая въпреки надлежното уведомление от страна на д-р Йокова, че ще отсъства за периода от 06.04.2021г. до 19.04.2021г., това обстоятелство не е съобразено от Управителя на НЗОК, който е наредил проверката на лечебното заведение да се извърши в периода 12.04.2021г. до 16.04.2021г., в който Йокова отсъства. Според съда това обстоятелство съществено е опорочило процедурата, с оглед невъзможността за лично участие на засегнатото лице в извършената проверка. Решаващият съд е преценил, че нормата на чл. 18, ал. 1 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. следва да се тълкува във връзка с чл. 16 от същата, с оглед което е приел, че екземпляр от протокола от извършената проверка се връчва на представляващия практиката или упълномощено от него лице. В процесния случай същият, както и другите посочени документи, е връчен на д-р Литова , която не е представляващ "Доктор Миглена Стойчова Йокова амбулатория за извънболнична медицинска помощ ЕООД нито е надлежно упълномощена да приема книжа във връзка с извършваната проверка. Предвид изложеното съдът намира, че Протокол РД-25-212-1/14.04.2021г. не е връчен на проверяваното лечебно заведение, не отговаря на изискванията по Приложение 3 неразделна част от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. и е със съдържание, несъответстващо на изискванията на чл. 18, ал. 1 от Инструкцията - липсва подпис на управляващия ИМП или упълномощено от него лице. Направен е извод, че допуснатите нарушения съществено са опорочили административното производство и са основание за отмяна на оспорената заповед. От друга страна, съдът е преценил, че административният орган е следвало да санкционира неизпълнение на конкретни договорни клаузи от сключения между дружеството и НЗОК договор за оказване на ПИМП, като посочването в протокола и в оспорения административен акт на нарушените законови и подзаконови норми не е равнозначно на индивидуализиране на нарушените клаузи от съответния договор. По изложените мотиви, първоинстанционният съд намира обжалваната заповед за налагане на санкции за незаконосъобразна, поради което я отменя. Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗО е заложено изискването при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 да състави и подпише протокол, в който да бъдат описани установените факти. Екземпляр от протокола следва да бъде предоставен на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, обективирани в протокола съставен по реда на чл. 74, ал. 3 ЗЗО, се инициира вътрешно производство пред арбитражна комисия. Допуснати са нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 74 от ЗЗО. Екземпляр от констативния протокол не е надлежно връчен на проверяваното лечебно заведение. Връчването на протокола на лекар, който е без правомощия по представителство на лечебното заведение и без пълномощия за получаване на документи от трети лица във връзка с осъществяване на проверка и контрол върху дейността на изпълнителя по договора за ПИМП съществено нарушава правата на лечебното заведение по чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗО. Обстоятелството, че д-р Литова е посочена в чл. 16, ал. 1 от индивидуалния договор като едно от заместващите титуляря д-р Йокова при нейно отсъствие лица и същата изрично с писмена декларация е изразила съгласието си за заместване не води автоматично до извод, че представителната власт на лицето включва правомощието да представлява лечебното заведение при осъществяването на процедурата по проверка. Такъв извод не се подкрепя и от тълкуването на цитираните в касационната жалба чл. 140 от НРД за МД 2020 2022 г. и чл. 16 от сключения с НЗОК договор за оказване на ПИМП. Съгласно чл. 140, ал. 5 от НРД, респ. чл. 16, ал. 6 от индивидуалния договор, е посочено, че в срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката, попълва всички медицински документи с личните си данни (УИН и трите имена) и УИН на титуляря, подписва ги и подпечатва с личния си печат и/или печата на лечебното заведение. Видно от текста правото на заместника да попълва, подписва и подпечатва документи е ограничено до медицинската документация, което е в съответствие със следващата норма на ал. 6 на чл. 140 от НРД за МД 2020 - 2022 г., предвиждаща, че заместникът може да подписва финансово-отчетни документи, само когато това е уговорено в договора за заместване, какъвто в процесния случай липсва. Анализът на относимите норми и на договорните клаузи води до извод, че заместникът встъпва в правата и задълженията на титуляря като общопрактикуващ лекар във връзка с предоставянето на ПИМП, като извън правомощията му е да представлява лечебното заведение - изпълнител и да подписва и получава свързаните с това представителство документи при осъществяването на проверки на дейността на лечебното заведение. Обосновано административният съд е приел, че констативният протокол не съдържа реквизитите по Приложение 3 - неразделна част от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г., тъй като съдържанието му не съответства на заложените изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 8 от посочената инструкция. Основателни са изводите на съда, че с неосъщественото връчване на съставения протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО на законния представител или изрично упълномощено от него лице изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е бил фактически лишен да упражни правото си да даде писмено становище пред директора на РЗОК и да оспори констатациите по съставения протокол. Допуснатите нарушения са довели до преодоляване на произнасянето на Арбитражната комисия, която е помощен орган с експертни функции, чиято намеса в тези производства е от важно значение, както за издаване на индивидуалния административен акт, така и при преценка на неговата законосъобразност в съдебната фаза. Предвид изложеното констативният протокол следва да се счита за ненадлежно връчен на проверяваното лечебно заведение и същият не съдържа реквизитите по Приложение 3 - неразделна част от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г., тъй като съдържанието му не съответства на заложените изисквания по чл. 18, ал. 1 от посочената инструкция. Правото на лечебното заведение да участва в производството по издаване на оспорения акт е ограничено, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като, недопускането му, обуславя наличието на възможност за издаване на акт с различно съдържание. Неоснователно е и възражението за необоснованост на оспореното съдебно решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила и др., каквито грешки не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е установена точно и е подведена под вярната правна квалификация, като формираните от съда изводи се основават на събраните доказателства. При постановяване на решението си съда е изложил ясни и подробни мотиви, като не са налице непълноти и формални грешки, установяващи наличието на наведеното основание за неправилност. С оглед на горните съображения следва да се приеме, че първоинстанционното съдебно решение, с което оспорената заповед е отменена като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, е правилно и при неустановени касационни основания по чл. 209 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, от страна на ответника по касация е основателно и следва да бъде уважено в размер от 600 лева (шестстотин лева), съобразно представените доказателства за реалното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,