Решение № 6453 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2018 г.

Решение № 6453 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Авиейшън сървисиз България" ООД, ЕИК: 121573748, подадена чрез адвокат М. Христова, против Решение № 5274/17.08.2018 г., постановено по административно дело № 2028/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № САГ17-УТ00-464-(1)/12.12.2017/1.02.2018 г. на Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да се реши по същество като се отмени процесния отказ за издаване на удостоверение за търпимост. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Петрова и адвокат Христова, които поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Ответникът – Главен архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт Стойков, който оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира юрисконсултско възнаграждение. За "Летище София" ЕАД се явяват процесуалните представители Тодева и Милчев, които изразяват доводи в подкрепа на оспорения съдебен акт, развити в писмен отговор. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното пред АССГ писмо, Главният архитект на Столична община е отказал да издаде удостоверение за търпимост в полза на дружеството – касатор за строежи: източно КПП /охранителен павилион/, прозирна ограда – запад с пешеходна порта с дължина 19, 50 м. и прозирна ограда от изток с автомобилна бариера и дължина 19, 50 м., находящи се в поземлен имот с идентификатор 68134.709.480 по КККР на гр. София, УПИ XLII-18, кв. 2 по плана на гр. София, местност "Летищен комплекс". Съдът е отхвърлил подадената жалба, след обстоен анализ на събраните по делото писмени, гласни доказателства, като е взел предвид и заключението по първоначалната и допълнителна съдебно-технически експертизи. Възприел е съответни на доказателствата фактически установявания и въз основа на тях е извел правните си изводи. Неоснователни са твърденията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително един от разпитаните свидетели е присъствал в залата по време на изслушване на експертното заключение, но съдът не се е позовал само на неговите показания, за да приеме, че процесните строежи са изградени във вида, в който съществуват след 1993 г., а е извел извода си въз основа на всички събрани по делото доказателства. Този извод се споделя от настоящата инстанция, като периодът на изграждане на строежите е от значение за определяне на конкретната хипотеза при изследване търпимостта на строежите. Неоснователно е и другото възражение, свързано с нередовното призоваване на дружеството – жалбоподател за откритото съдебно заседание, проведено на 15.06.2018 г. На това заседание е присъствала адвокат Петрова, която е възразила да се даде ход на делото, с молба да се отложи за друга дата, с оглед невъзможността да доведе свидетели за разпит, което искане е било уважено от съда. Правилно съдът е приел, че двете огради не могат да се квалифицират като търпими, тъй като не са разположени по границите на урегулирания поземлен имот, в който се намират, а вътре в него. С оглед периода, в който е установено, че са изградени оградите и охранителния павилион, а именно след 1993 г., приложима е хипотезата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, съгласно която строежите се определят като търпими, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Такова деклариране в случая не е твърдяно и не е установено, поради което отказът за издаване на удостоверение за търпимостта им се явява законосъобразен по отношение и на трите обекта. С оглед изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателни са претенциите на ответните страни за присъждане на разноски, поради което касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община и на "Летище София" ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лева на всеки. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,