Решение № 1345 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5408/2016 г.

Решение № 1345 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5408/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. К., чрез адв. Червенков като процесуален представител, против решение № 78 от 21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 793/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, да се обяви за нищожно или да се отмени разрешение за строеж № 206/11.08.2015 г. ведно с одобрения инвестиционен проект. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски. Ответниците - началникът на РДНСК - Северен централен район, С. М. М., С. З. М., Г. С. Ч., Д. С. Р., К. З. Д. и главният архитект на община В. Т. не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на А. Т. К. срещу заповед № ДК-10-СЦР-24/12.10.2015 г. на началника на РДНСК - Северен централен район (СЦР), с която е оставено в сила разрешение за строеж (РС) на главния архитект на община В. Т. № 206/11.08.2015 г. за обект "Възстановяване покрив над таванско помещение към жилище на първи надземен етаж", находящ в УПИ I-2493, кв. 59 по плана на гр. В. Търново, ведно с одобрения към него инвестиционен проект. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на регламентираните в чл. 216 ЗУТ процесуални правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е правилно. Фактическите констатации по делото са направени въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства. При правилно изяснени по спора факти и обстоятелства, след подробно обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. По делото е установено, че на С. М. е издадено предходно РС № 398/29.06.2006 г. за "Ремонт и преустройство на подпокривно пространство с цел обособяване на ателие" съгласно одобрен инвестиционен проект, което е отменено със заповед № ДК-10-08/06.03.2009 г. на началника на РДНСК - В. Т. Оспорването срещу тази заповед е отхвърлено с решение № 85/09.03.2010 г. по адм. дело № 222/2009 г. на Административен съд - В. Т., което е оставено в сила с решение № 11600/11.10.2010 г. по адм. дело № 5746/2010 г. на Върховния административен съд. Установено е, че изграденият въз основа на отмененото разрешение за строеж обект е премахнат доброволно от С. М. като незаконен строеж в изпълнение на заповед № ДК-02-СЦР-72/11.06.2012 г. на началника на ДНСК. Същата е собственик на първи жилищен етаж и на таванско помещение в сградата. По нейно заявление е издадено оспореното от Косев пред началника на РДНСК - СЦР разрешение за строеж № 206/11.08.2015 г. за обект "Възстановяване покрив над таванско помещение към жилище на първи надземен етаж" на жилищна сграда в УПИ I-2493, кв. 59 по плана на гр. В. Търново, ведно с одобрения инвестиционен проект. Ж. К. е собственик на партерен етаж в същата сграда и не притежава право на собственост върху таванските помещения в нея. Той има правен интерес да оспори разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект в качеството му на собственик на идеални части от общите части на сградата, каквато е и покривът съгласно чл. 38 от Закона за собствеността. Разрешението за строеж № 206/11.08.2015 г. и инвестиционният проект имат за предмет възстановяването на покрива на сградата и таванското помещение, което е било незаконно преустроено в ателие, във вида, в който са били преди извършването на преустройството. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е валиден акт като издаден от компетентен орган съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 149, ал. 3 ЗУТ. Правилно е заключението за липса на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК за обявяване нищожността на заповедта с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение по отношение същото подпокривно пространство. Предметът на оспореното пред административния орган разрешение за строеж не е идентичен с този по предходното отменено такова от 2006 г., по което има влязло в сила съдебно решение. Предмет на настоящето производство са актове по възстановяване на покрива на сградата в първоначалния му вид след премахване на незаконното преустройство на таванско помещение в ателие, изградено в подпокривното пространство. Разрешените строежи през 2006 г. и през 2015 г. са с различен предмет независимо от обстоятелството, че се отнасят до един и същ недвижим имот. В случая оспореното разрешение за строеж не съставлява повторно издаден акт с идентично съдържание като отменения. С различен предмет са и заповедите на началника на РДНСК - СЦР, с които административният орган се е произнесъл по законосъобразността им. Изводите на административния съд относно спазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед се споделят от настоящия касационен състав. Обосновано е прието, че предвидената в ЗУТ процедура е спазена и не са допуснати съществени нарушения, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя. Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, мотивирана е с посочване на фактическите и правни основания. Заключението на съда за съответствието на акта с материалноправните разпоредби също е законосъобразно. С разрешението за строеж № 206/11.08.2015 г. и инвестиционния проект не се засягат общи части на сградата извън покрива, който следва да бъде възстановен във вида, в който е бил преди преустройството на тавана. Премахването на построеното в резултат на отмененото разрешение за строеж е обусловило искането за издаване на разрешение за строеж за възстановяване на покрива в положението му преди изграждането на незаконния строеж. Правилно съдът е приел, че одобрените строителни книжа съответстват на действащите строителни правила и норми. Въпреки дадените с разпореждането за насрочване на делото изрични указания, с оглед разпределената доказателствена тежест в процеса, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че оспореното строително разрешение е за обособяване на нови обекти, които завземат общи части. С одобрения проект е предвидено възстановяване на покрива чрез направа на скатна дървена покривна конструкция. Съдът е обсъдил възраженията относно запазването на частта от тухления зид по разделителната линия за обособяване дяловете в таванското помещение. Правилно е приел, че тази стена не влияе на носимоспособността на конструкцията на сградата, а се явява продължение на вилната столица от първоначалния покрив. Съдът е съпоставил проекта със заснемането на съществуващия таван от 21.06.2006 г. и обосновано е констатирал съответствие между конструктивните елементи преди незаконното строителство и сега предвидените такива - комини и вилна столица, като се е позовал на § 1, т. 3 от Наредба № 3/2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях. Законосъобразно е приел, че няма съществено изменение във вида и предназначението на подпокривното пространство и покривната конструкция, не се извършва трансформиране на общи части и приобщаването им към обекти, които са индивидуална собственост. Таванските помещения са предмет на инвестиционния проект доколкото следва да се възстановят след премахване на преустройството във вида, в който са били преди незаконното строителство. Такива са били оформени преди незаконното строителство на собствениците на първи и втори жилищен етаж. Жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на актовете по отношение на таванските помещения, тъй като той не е собственик на същите. Общата част на сградата е покривът и предвидените с разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект строително - монтажни работи за възстановяването му са законосъобразни и не засягат правата на касатора. Като е отхвърлил подадената от него жалба срещу заповедта на началника на РДНСК - СЦР, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По тези съображения и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение