Решение № 6546 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2633/2016 г.

Решение № 6546 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2633/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Сдружение "Асоциация на хората с множествена склероза" със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 459 от 15.01.2016 г., постановено по адм. д. № 6753/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Денчева, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледано по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 459 от 15.01.2016 г., постановено по адм. д. № 6753/2015 г., тричленният състав на Върховния административен съд, VI отделение е отхвърлил оспорването на Сдружение "Асоциация на хората с множествена склероза" - гр. София, срещу Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от министъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС, обн. ДВ, бр. 33 от 28.04.1987 г. в сила от 1.01.1987 г. Решението, предмет на касационен контрол е валидно и допустимо, а също така не страда от визираното в настоящата жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Решаващият състав правилно е приел, че оспорената наредба е издадена от компетентен орган в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на съответствието на нормативния акт с материалния закон, е било прието, че не са налице обстоятелства, които да сочат за нарушение на материалноправни разпоредби и за несъответствие с целта на закона. Идеята на законодателя е била да се обхванат точно определени болести, които поначало са тежки, заболяването при които е трайно и при които работникът или служителят изпитва поради това затруднения да си намери след уволнението друга подходяща работа. Изброените в чл. 1, ал. 1 от Наредбата болести са именно такива, поради което не са налице основания за отмяната на оспорения акт. От съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд, както и от развитите от жалбоподателя по първоначалното дело и в настоящето касационно производство съображения се налага изводът, че Сдружението счита, че оспореният подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен, тъй като в чл. 1, ал. 1 от него не е включено заболяването "множествена склероза". Само по себе си това обстоятелство не обуславя незаконосъобразност, тъй като посочените в тази разпоредба заболявания също са тежки и обуславят специална закрила на боледуващите от тях работници или служители. Непълнотата на подзаконовия нормативен акт не води до неговата незаконосъобразност в останалата му част. Тезата на касационния жалбоподател не кореспондира и с разпоредбата на чл. 193, ал. 1 АПК, регламентираща правомощията на съда при оспорване на актове от категорията на процесния. Съгласно този текст възможностите са следните: да обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или част от него; да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорването. От цитираната норма се налага изводът, че не е в правомощията на съда да допълва подзаконови нормативни актове. Тричленният състав на Върховния административен съд е статуирал в посочените от процесуалния закон предели. По изложените съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода по спора пред настоящата инстанция, в полза на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, а ответникът не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия,