Решение № 13411 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2015 г.

Решение № 13411 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р. С. против решение № 3209 от 11.05.2015 г. по адм. дело № 718/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3344/15.11.2014 г., издадена от полицейски орган при 05 Районно управление "Полиция" - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е съобразено обстоятелството, че не са налице основания за прилагане на мярката. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Изводът на съдебния състав, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед не намира опора в нормативната уредба. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност и при спазване на формалните изисквания, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, но при постановяването й са допуснати нарушения на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основания за нейната отмяна. В противоречие със събраните доказателства и при неправилно тълкуване на нормативната уредба съставът на Административен съд С. - град приема, че са налице основания за задържане на жалбоподателя С. С. в поделенията на МВР за срок от 24 часа. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая в противоречие със закона първоинстанционният съд приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания Спасов към престъпен акт, предмет на преписка ЗМ 2723/2014 г., цитирана в заповедта, по делото не са ангажирани. Жалбоподателят е задържан и отведен в сградата на 05 РУП - СДВР, без да е установена неговата съпричастност към деянието, описано в преписката. Последната е образувана по жалба на гражданка за отнети от неизвестно лице чрез използване на сила лични документи и кредитни карти. Престъпното посегателство е извършено повече от десет дни преди задържането и няма никакви данни, които да свързват Спасов с този акт - по преписката няма описание на извършителя или идентифициращи белези, които да насочва разследването към Спасов, не е установено кредитни карти и документи, предмет на престъплението, да се ползвани или намерени у него. Напротив, от събраните доказателства се установява, че задържането е извършено при инцидентна проверка на лек автомобил, в който, заедно с други лица, пътува и Спасов и единствената причина за ограничаване правото на свободно придвижване на жалбоподателя е обстоятелството, че полицейските органи установяват негови предишни криминални прояви (в този смисъл е изложеното в докладната записка на полицейския служител, постановил задържането). Поради изложеното настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, които не дават основание да се предположи, че Спасов може да е съпричастен към него към посоченото в заповедта престъпление. Ето защо, като приема че изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени и отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение в противоречие с нормативната уредба и представените доказателства. Това е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение, поради което касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не следва да се обсъжда. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който заповедта за задържане на Спасов да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи пред двете съдебни инстанции, Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на Спасов сумата 1110.00 лв. разноски по делото, включващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение пред двете инстанции. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,