Решение № 8196 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 610/2011 г.

Решение № 8196 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 610/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Жоди" ЕООД - гр. София против решение от 18.11.2010 г. постановено по адм. д. № 55/2009 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 472/14.06.2002 г., издаден от ръководител на екип при ТДД - НАП София, в потвърдената с решение № 69/16.01.2003 г. на регионален данъчен директор - София част за определени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит и по ЗКПО за 1998, 1999 и 2000 години. Касаторът поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно. Позовава се на изтекла абсолютна погасителна давност. Отделно излага съображения за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което се отмени ДРА, като претендира и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - ДД "ОУИ", гр. София, чрез процесуалния си представител иска оставяне в сила решението на СГС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на оспорване пред СГС е бил ДРА № 472/14.06.2002 г., по което е било образувано адм. д. № 1401/2003 г. по описа на СГС, АО, III "г" състав. С решение от 9.12.2003 г. по същото дело е обявена нищожността на ДРА № 472/14.06.2002 г. С решение по адм. д. № 10475/2004 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е било отменено решението по адм. д. № 1401/2003 г. по описа на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане е образувано адм. д. № 3905/2005 г. по описа на СГС, АО, III "ж" състав и с решение № 150/30.12.2008 г. е отменен ДРА № 472/14.06.2002 г. С решение по адм. д. № 8200/22.06.2009 г. по адм. д. № 3390/2009 г. на Върховния административен съд, първо А отделение, е отменено решението на СГС и делото е върнато за втори път за ново разглеждане от състав на същия съд. При повторното връщане е образувано адм. д. № 55/2009 г. по описа на СГС, АО, III "б" състав и с решение от 18.11.2010 г. е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 472/14.06.2002 г. Решението е мотивирано с изводи за законосъобразен отказ на данъчен кредит поради недоказано начисляване на ДДС от доставчика по реда на ЗДДС (отм.) и ППЗДДС (отм.). По отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи, съдът е формирал мотиви, че разходите не могат да бъдат доказани документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, вкл. с фискален бон от ЕКАФП. Непризнатото право на данъчен кредит общо в размер на 58 795, 40 лв. е за данъчни периоди: м. 12.1998 г., от м. 07.1999 г. до м. 08.2000 г., включително за м. 10 и м. 12.2000 г., на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 35, ал. 3 ППЗДДС и § 3е от ПР на ЗДДС (отм.) за 1998 г. и по чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.), във вр. чл. 55, ал. 6 за 1999 г. и 2000 г., съгласно изм. ДВ, бр. 111 от 1999 г., по данъчни фактури, издадени от: ЕТ "Алекс - Александър Тодоров", "Денис 4" ООД, ЕТ "Юлияна - Слави Киров", ЕТ "АТМ - Асен Митков", ЕТ "Чоки - Сашо Йончев", ЕТ "Нели Велкова", ЕТ "Яна - Детелин - Цветан Георгиев", ЕТ "Приватстрой", ЕТ "Венера - Вълко Андреев", ЕТ "Н. Георгиев - Хи Ком", "Дана 2000" ЕООД и ЕТ "Марияна - Радослав Илиев". Определените задължения по ЗКПО са вследствие на преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за 1998 г. със сумата 10 000 лв., за 1999 г. със сумата 85 360 лв. и за 2000 г. със сумата 149 892 лв., представляващи разходи, които не могат да бъдат доказани документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, вкл. с фискален бон от ЕКАФП. Основателно е възражението за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на определените задължения по ЗДДС за 1998, 1999 и 2000 години, с изключение на м. 12.2000 г. и по ЗКПО за 1998 и 1999 години, с изключение на определените задължения за 2000 г. До 31.12.1999 г. въпросът за абсолютната давност е уреден в чл. 4 от Закона за събиране на държавните вземания (ЗСДВ), според алинея пета от който, независимо от спирането и прекъсването на давността, вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който вземането е станало изискуемо. В ДПК (отм.) и ДОПК, така наречената "абсолютна давност" е регламентирана в чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Разпоредбите са аналогични и според тях, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъчното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. ЗСДВ е в сила до 31.12.1999 г., ДПК (отм.) е действащ за периода от 1.01.2000 г. до 31.12.2005 г., а ДОПК е в сила от 1.01.2006 г. и е действащ процесуален кодекс и понастоящем. При условията на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се приеме, че след като нормата на § 7 от ПЗР на ЗЗД урежда основен принцип за изчисляване на сроковете при законодателна промяна на продължителността на същите, новата 10-годишна по-къса погасителна давност изтича по-рано и тя е тази, която следва да се приложи. Новият закон - чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) има материалноправен характер, за него не е предвидено изрично обратно действие, т. е. тази норма започва да се прилага от 1.01.2000 г. и от този момент започва да тече 10-годишния давностен срок за погасяване на вземанията от 1998 г. и м. 01. - 11.1999 г. по ЗДДС (отм.) и за 1998 г. по ЗКПО, възникнали и станали изискуеми преди влизането в сила на ДПК, за които този давностен срок е по-къс от стария по ЗСДВ. Този срок е изтекъл на 1.01.2010 г. Дължимият за м. 12.1999 г. ДДС е следвало да се заплати през м. 01.2000 г., и дължимите задължения по ЗКПО за 1999 г. са изискуеми през 2000 г., поради което давностният срок по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) за тези задължения по ЗДДС, както и задължения по ЗДДС за периодите от м. 01 - м. 11.2000 г. и по ЗКПО за 1999 г. е започнал да тече от 1.01.2001 г. и е изтекъл на 1.01.2011 г. Предвид изложеното и с оглед погасяването по давност на задълженията по ЗДДС за 1998, 1999 и до м. 11.2000 г. и съответните лихви и задълженията по ЗКПО за 1998 и 1999 г., решението на СГС, отхвърлящо жалбата срещу ДРА в тази му част следва да бъде отменено и ДРА да бъде отменен в същата част. Задължението по ЗДДС за м. 12.2000 г. от непризнат данъчен кредит в размер на 6500 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Марияна - Радослав Илиев" е дължимо през м. 01.2001 г. и срокът започва да тече от 1.01.2002 г. и изтича на 31.12.2011 г., т. е. давностният срок за това задължение не е изтекъл. Отказът е постановен на основание чл. 64, т. 2, вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Във връзка с възраженията си, жалбоподателят не е ангажирал доказателства от счетоводството на този доставчик, за да опровергае констатацията за ненамирането на същия на данъчния му адрес и невъзможност на ревизиращите органи и на вещото лице да извърши проверка в счетоводството му. При липсата на относими доказателства за установяване на начисляването на данъка от този доставчик по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), отказът за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите от този доставчик е законосъобразен, както е приел първоинстанционния съд. Задълженията по ЗКПО за 2000 г. са дължими през 2001 г. и срокът започва да тече от 1.01.2002 г. и изтича на 31.12.2011 г., т. е. давностният срок за тях не е изтекъл. Преобразуването на финансовия резултат е с разходи, осчетоводени с фактури, без приложен към тях фискален бон от ЕКАФП, каквито са изискванията на Наредба № 4/99 г. Данъчно задълженото лице не е изпълнило изискването да докаже документално разходите с първични счетоводни документи, т. е. с фискални бонове в съответствие с цитираната Наредба и поради това финансовият му резултат за 2000 г. законосъобразно е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане и са му определени допълнителни данъчни задължения. В касационната жалба се поддържа отново оплакването за нищожност на ДРА, като издаден от некомпетентен орган, което е недопустимо, поради това, че по този въпрос е налице произнасяне в решение № 11019/9.12.2005 г. по адм. д. № 10475/2004 г. на ВАС и със същото решение е прието, че актът е валиден като издаден от компетентен орган и делото е върнато на СГС за ново произнасяне по законосъобразността на същия. Поддържаните от касатора за доводи за незаконосъобразно приложение на материалноправните норми настоящата инстанция намира за неоснователни като възприема изцяло мотивите на първоинстанционното решение в тази част, касаеща задълженията, непогасени с абсолютната погасителна давност, по изложените по-горе мотиви. Обжалваното съдебно решението на СГС като правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА за определените данъчни задължения по ЗДДС за м. 12.2000 г. и по ЗКПО за 2000 г. следва да бъде оставено в сила като правилно. Решението с оглед новото съотношение - уважена част от жалбата срещу ДРА и отхвърлена част, следва да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски в размер над 1270 лв. до присъдената сума. Искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции следва да се уважи частично пропорционално на уважената част от жалбата и да се присъдят разноски в размер на 5720 лева за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,