Решение № 7870 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2016 г.

Решение № 7870 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава десета раздел първи "Оспорване на индивидуални административни актове" от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36 и чл. 50 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от В. С. Н. срещу решение по т. 24.1 по протокол № 13/10.03.2016 г. на Висшия съдебен съвет /ВСС/: "Възстановява на основание чл. 50 от ЗСВ В. С. Н. на длъжност "съдия" в Административен съд - С. град с ранг "съдия във ВКС и ВАС". С молба от 11.04.2016 г. от В. С. Н. е допълнена жалбата като е изменен предмета на жалбата и всъщност да се счита подадена само срещу решението на ВСС в частта с която и е отказано възстановяване на по висока от заеманата преди избора за инспектор длъжност - това е решение по допълнителна точка 77 по протокол № 16/31.03.2016 г. с нова точка № 24 с текст "Не възстановява В. С. Н. на длъжност съдия във ВАС с ранг съдия във ВКС". Жалбата е развита в молба от 6.06.2016 г. чрез процесуален представител адвокат С. Г. от САК и в становището по същество в съдебното заседание. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му и се изразяват в това, че неправилно кадровия орган тълкува и прилага нормата на чл. 50 от ЗСВ. Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Върховният административен съд в настоящият състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Безспорно е, че с обжалваното решение Висшият съдебен съвет като кадрови орган на съдебната власт е бил в хипотезата на чл. 50 от Закона за съдебната власт според който при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжност, не по ниска от заеманата. Преди вземане на решението членовете са се изказали в различни варианти относно допустимо ли е назначаване на по висока от заеманата преди длъжност като възстановили жалбоподателката на заеманата преди длъжност. С обжалваното решение по допълнителна т. 77 от протокол № 16 от 31.03.2016 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решения на ВСС по протокол № 13/10.03.2016 г. т. т. 19-22 и т. 24 и т. 25 се създава нова точка 24 "не възстановява В. С. Н. на длъжност съдия във ВАС с ранг съдия във ВКС и ВАС". Възраженията са за незаконосъобразност на решението с оглед изказванията на членовете на ВСС наложили тълкуване за неприложимост на нормата на чл. 50 ЗСВ за заемане на по висока длъжност от заеманата преди назначението за инспектор в Инспектората на ВСС. Т. възражения са неоснователни. По такъв спор има съдебна практика с постановени решения по адм. дело № 2102/2012 г., адм. дело № 2568/2012 г. и съответните решения на петчленни състави на ВАС с които се оставят в сила тези решения. Отново се поставя за разрешение такъв спор с доводите, че разпоредбата на чл. 50 ЗСВ се тълкува неправилно и като законова норма тя дава право/не забранява /възстановяването на по висока длъжност от заеманата преди избора за инспектор в Инспектората на ВСС. П. на тази тези следва от израза "не по-ниска от заеманата преди избора" което смислово граматически означава, че след като има долна граница в нивото на заеманата длъжност но няма горна граница, то инспектор от Инспектората на ВСС след изтичане на мандата му може да бъде възстановен и на по висока длъжност. Следвайки тази теза и при липса на ограничения то следва да важи и за длъжностите на административен ръководител каквито са били свободни и са били обявени с решение на ВСС с т. 26 по протокол № 13 от същото заседание на 10.03.2016 г. с което е възстановена жалбоподателката на длъжност ва АССГ. Това граматическо тълкуване не може да бъде споделено тъй като длъжностите за заемане в органите на съдебната власт, включително и за административни ръководители се заемат чрез конкурси с процедури по реда на чл. 176 - чл. 194в ЗСВ. Или, конкурсното начало е принцип заложен в нормите на ЗСВ и свързан и подчинен на целта на закона за избор на най добре представилите се участници в тези конкурси. В случая може да се твърди и констатира противоречие между нормата на разпоредбата на чл. 50 ЗСВ и разпоредбите на чл. 176- чл. 194в ЗСВ и да възникне спор коя норма да бъде приложена. Тези норми са от закон и съгласно чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ приложим на основание чл. 144 АПК съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. В настоящият случай следва спорът да се разреши според общия разум на Закона за съдебната власт който е функция от всички принципи заложени в него. Както се посочи, конкурсното начало и равнопоставеността при заемане на длъжностите в органите на съдебната власт са основополагащи и поради това възстановяването на по висока длъжност от заеманата преди прекратяване на мандата на инспектор в Инспектората на ВСС е в разрез с тези принципи. Доколкото в изпълнение на тези принципи самите инспектори са ограничени в кариерното си израстване като магистрати е въпрос който не е предмет на настоящия спор и не може да бъде разрешен с настоящата редакция на нормите от ЗСВ. Поради това заемането на по висока длъжност без конкурс е недопустимо поради което при вземане на обжалваното решение от ВСС не са допуснати нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК. При липса на основанията за отмяна жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд шесто отделение