Решение № 1132 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2008 г.

Решение № 1132 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред 5-членен състав на ВАС - първа колегия по касационна жалба на Аджмал Ебади, гражданин на Афганистан, чрез адв. Диана Даскалова от САК, Правна клиника за бежанци и имигранти, ЮФ СУ "Свети Климент Охридски" срещу решение № 11241/28. Х. 2008 г. по адм. д. № 4399/2008 г. на състав на трето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 5/15. I. 2008 г. на председателя на ДАБ при МС. В жалбата се поддържат всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Пълномощникът на касатора основно счита за неправилен приетия извод от съда за обстановката в страната му на произход Афганистан, защото той не съответства и на приетото от самия административен орган, че при последващото производство на жалбоподателя пред ДАБ е наличието на война и критично положение в Афганистан към подаване на молбата му от 6. ХII.2007 г. ДАБ обаче не е отчела вероятността от продължаващо преследване спрямо касатора въз основа на събития, случили се отпреди напускането му, които аргументи в жалбата му не са отчетени и от първоинстанционния съд. Това обстоятелство, според Женевската конвенция за защита на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г., води до незаконосъобразност на решението. В съдебно заседание не се е явил, а чрез адв. Даскалова моли да се отмени решението като неправилно. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при МС не е взел становище по жалбата. Прокурорът от ВАП счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. За да отхвърли жалбата на жалбоподателя Ебади, тричленният състав на ВАС - трето отделение е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и кандидатът може да се завърне в родината си на произход. Този правен извод съдът е извел и от изявленията му, че не е преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, както и това, че не е налице възбуден у жалбоподателя основателен страх от преследване. Освен това жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че Афганистан за него не е сигурна страна на произход. Съдът е посочил също, че той е подавал и предишни молби за предоставяне статут на бежанец, основани на обстановката в Афганистан и по последната от тях има решение за прекратяване производството, потвърдено с решение на АС-София-град, от което съдът е приел, че е правилен изводът на административния орган, че фактите, относно обстановката в страната на произход на жалбоподателя са преклудирани и не следва да се обсъждат. Постановеното решение е законосъобразно. Молбата от 6. ХII. 2007 г. на Ебади за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, по която е постановен обжалваният пред тричленния състав на ВАС, трето отделение отказ от председателя на ДАБ при МС фактически е последваща молба. По неколкократни молби - от 2003 г. е постановяван отказ от административния орган като по последната има влязло в сила съдебно решение от 23.07.2007 г. по адм. д. № 2258/2007 г. на АС София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу този отказ. С обжалваното сега решение съставът на ВАС, трето отделение, правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по чл. 8 и 9 ЗУБ. Това е така, защото няма промяна във фактическата обстановка -като новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 ЗУБ, които да налагат различни изводи от приетите в предходното решение. Общо се твърди, но без всякакви доказателства за наличие на реална опасност от заплахи срещу живота и личността на касатора, както и опасения от преследване, във връзка с политическа принадлежност, религия, раса националност или участие към определена социална група, поради което не би могло да се обоснове обратен извод - за наличие предпоставките за предоставяне на искания статут. Само по себе си положението в Афганистан пък не може да служи като основание да се приеме, че всяко лице, както и касаторът е застрашено, респ. съществува опасност от преследване и вероятност за нечовешко и унизително отнасяне. Информацията за Афганистан на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ показва, че ситуацията със сигурността още не е окончателно овладяна и действително остатъци от сваления режим на талибаните все още извършват терористични акции срещу определени обекти, но централната власт упражнява засилен контрол. Положението в страната действително остава крайно несигурно, но след като по делото не е доказано, че конкретно за касатора съществува реална опасност за живота му или друг вид застрашаване, то безспорно не са налице предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Следва обаче да се посочи, че основно искането му е било мотивирано с лични причини - родила му се е дъщеря от българка, с която живее в Р България, но това обстоятелство не е между основанията, предвидени в ЗУБ за предоставяне на искания от касатора статут. Като е направил въз основа на доказателствата по делото извод, че в случая липсват материално правните предпоставки на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут на жалбоподателя, тричленният състав на ВАС е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд, първа колегия,