Решение № 2586 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2010 г.

Решение № 2586 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство е образувано по касационна жалба на Петър Желязков Иванов от гр. София срещу решение № 951 от 15.04.2010 г., постановено по адм. д. № 8908/2009 г. на Административен съд София-град, I-во отделение, 4-ти състав с доводи за неправилност и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - полицейски орган към 5-то РПУ - Столична дирекция "Полиция" не е взел становище. Заинтересованата страна отдел "Пътно полиция" при СДВР не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Петър Иванов против заповед № 2082 от 06.12.2009 г., на полицейски орган от 5-то РПУ - РУ при СДВР. Заповедта е била издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и жалбоподателя е бил задържан за 24 часа в помещение за временно задържане, поради наличие на данни за извършено престъпление - водачът извършва таксиметрова дейност с автомобил КИА с ДК № СА 25 86 СА собственост на "Интерлийз Ауто" ЕООД без свидетелство за правоуправление. В последствие е било започнато досъдебно производство № ЗМ 15188/2009 г. по описа на 05 РУ СДВР срещу Петър Иванов за упражняване на професия "таксиметров шофьор" без да има правоспособност - престъпление по чл. 324 от НК. При тази установена по делото фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е преценил заповедта за законосъобразна и отхвърлил жалбата като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в която хипотеза е упражнено от полицейския орган законово предоставеното правомощие, задържането на лице се обуславя от данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Предпоставките за постановеното задържане в случая са били налице. Обоснован е правния извод, че оспореното задържане е извършено в съответствие с материалния закон и при спазени административнопроизводствени правила, включително издадена заповед в изискуемата се форма. Обстоятелства за оспореното решение не се обективира с наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,