Решение № 15490 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2014 г.

Решение № 15490 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ком строй" ЕООД моли да бъде отменено решение № 660/8.01.2014 г. по адм. д. № 1261/2012 г. на АС - Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата против РА № 121201198/14.08.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 2 - 5, 8 и 10.2007 г., м. 3, 10 - 11.2009 г. общо 23 023 лв с лихви и в частта за определен допълнително корпоративен данък за 2007 г. 119,91 лв с лихви, и за 2009 г. - 11 090,23 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 121201198/14.08.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 2 - 5, 8 и 10.2007 г., м. 3, 10 - 11.2009 г. общо 23 023 лв. с лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, тъй като не са осъществени доставки по фактурите на "Хиопласт" ООД, "Пауър сет консулт" ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Страбекс ойл 2000" ЕООД, "Алкомал композит" ЕООД, "Пет ко трейд" ЕООД и "Надин интернешънъл" ЕООД. Съдът е отхвърлил жалбата против РА и в частта за определен допълнително корпоративен данък за 2007 г. 119,91 лв. с лихви и за 2009 г. - 11 090,23 лв. с лихви на основание чл. 16, ал. 1, чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. В съдебно заседание на 27.03.2013 г. съдът е открил производство по оспорване на приложените в преписката приемо-предавателни протоколи за доставка на стоки по оспорените фактури относно тяхната автентичност и вярност на съдържанието. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 3 ГПК и е дал указания на жалбоподателя, че тежестта на доказване автентичността и верността на протоколите е върху него и следва да представи доказателства. При оспорване автентичността на протоколите касаторът следваше да поиска графологична експертиза, с която да установи, че протоколите са подписани от управителя или служители на дружествата, издали спорните фактури. Доказателства за автентичността на протоколите не са събрани в съдебното производство, въпреки дадени указания от съда. При тази фактическа обстановка в съответствие с процесуалните правила съдът е приел, че оспорените приемо-предавателни протоколи не установяват отразените в тях обстоятелства и по делото не е доказано приемо-предаване на фактурираните стоки от доставчиците на ревизираното лице. Законосъобразен е изводът на съда предвид чл. 24, ал. 2 ЗЗД, че по спорните фактури не е доказано прехвърляне на собствеността върху строителните материали от доставчиците в патримониума на ревизираното лице, поради което не са налице основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. С разпореждане от 7.01.2013 г. съдът е дал указания на жалбоподателя по чл. 171, ал. 4 АПК да представи доказателства за наличие на материалноправните предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Въпреки дадените указания касаторът не е представил доказателства, че е ползвал имот по договор за наем с "Хиопласт" ЕООД с изтекъл срок на действие и при липса на права на наемодателя върху имота. Неоснователно касаторът поддържа, че в РА липсват констатации, че доставчикът не е бил във владение на отдадения под наем цех. Доводът на касатора, че ползването на имота е видно от годишните отчети на ревизираното лице, представени в ТД на НАП, е недоказан. След като са дадени указания от съда по чл. 171, ал. 4 АПК жалбоподателят следваше да представи доказателства за изпълнение на наемния договор, каквито по делото не са представени. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъщестяване на доставките по фактурите на "Хиопласт" ЕООД. Вещото лице е дало заключение, че в счетоводството сметката за материалните запаси не е водена аналитично, поради което счетоводните отразявания на доставките не доказват получаване на строителните материали от доставчиците, издали спорните фактури, нито може да се установи липса на други доставчици на материали от същия вид, за да се направи извод, че осчетоводените материали са получени по процесните фактури. Неоснователно е позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. В цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки на стоки и услуги, докато в настоящия процес осъществяването на доставките не е доказано, както правилно са приели органите по приходите и съдът. Трайната практика на СЕО в решението по дело С-152/02 г. изисква да е осъществена доставка и да е издадена фактура за нея, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Неоснователен е доводът, че съдът неправилно не е възприел заключението на вещото лице изцяло. В заключението вещото лице е констатирал, че не е намерило доставчиците на адресите им и представената счетоводна отчетност на доставчиците не позволява да се направи извод за счетоводно отразяване на разходи по доставките от доставчиците. Решението е правилно и в частта по ЗКПО. Неоснователни са доводите за неправилно увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите, които не са документално обосновани. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът е документално обоснован, ако е документиран с първичен счетоводен документ, който вярно отразява стопанската операция. Издадените фактури за неосъществени доставки не отразяват вярно стопанската операция и не могат да обосноват направения по тях разход. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК е неоснователно, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,