Решение № 7962 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2017 г.

Решение № 7962 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Р. М. М., с адрес в гр. С., срещу заповед № 8121К-722/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с коята й е определен II младши ранг. Жалбоподателката поддържа в жалбата си, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби в оспорената част, иска отмяната й и връщане на преписката на административния орган за издаване на нова заповед, с която да й бъде определен по-висок ранг, съответстващ на общия й служебен стаж. Ответникът - министърът на вътрешните работи, не взима становище по жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от чл. 140, ал. 2 АПК двумесечен срок предвид липсата на указания в заповедта в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Ж. М., видно от кадровата й справка, е с завършено висше образование и придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "право". По делото са представени и приети заповедите за назначаване и преназначаване, от които също е видно, че е назначена е на държавна служба в МВР, считано от 26.09.2012 г. на длъжност старши юрисконсулт, категория Г - III степен, със специфично наименование на длъжността - инспектор в отдел "Процесуално представителство, служебни и договорни отношения" при САД "Правно-нормативна дейност" - МВР. Считано от 15.05.2015 г., видно от заповедта за преназначаване (л. 54) същата е главен юрисконсулт в същия отдел, като длъжността попада в обхвата на § 86 от ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14/2015 г.). Считано от 07.09.2016 г. до издаване на частично оспорената заповед М. е заемала длъжността главен юрисконсулт в отдел "Методическа и контролна дейност, служебни и договорни отношения" при дирекция "Правно-нормативна дейност" - МВР, също като държавен служител по ЗМВР. До издаване на оспорената заповед М. двукратно е награждавана с "писмена похвала" - през 2014 г. и през 2015 г. Видно от представените протоколи за индивидуална оценка М. има оценка "4" за второто петмесечие на 2012 г. и оценка "6" за първия и втория петмесечен период на 2013 г., първия и втория петмесечен период на 2014, за 2015 г., за първия и втория отчетен период на 2016 г., като "6" е най-високата оценка при тази система на оценяване. С частично оспорената заповед, издадена на 01.02.2017 г., от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и § 69 от ПЗРЗИДЗМВР (ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) жалбоподателката е назначена за държавен служител на длъжност - главен юрисконсулт, с ранг II младши, наименование на длъжностното ниво по КДА - експертно ниво 1Б, в отдел "Методическа и контролна дейност, служебни и договорни отношения" при дирекция "Правно-нормативна дейност" - МВР. Оспорената част на заповедта е издадена от компетентния орган по назначаването - министърът на вътрешните работи, при спазване на административно-производствените правила и в изискуемата от закона писмена форма. В заповедта фигурира оспорения ранг - II младши. Съгласно приложимото материално право - § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР, в сила от 01.02.2017 г., на служителите, преназначени по реда § 69, ал. 1, каквато е и М., се присъжда определения в Класификатора на длъжностите (КДА) минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Няма спор по делото, а е видно и от доказателствата по него, че М. не притежава по-висок ранг по ЗДСл. Съгласно КДА № 102 за длъжността главен юрисконсулт в министерство, на която е преназначена М. с останалата, неоспорена и влязла в сила част от заповедта, минималният ранг е II младши. Тоест при издаване на оспорената заповед е спазено приложимото материално право - а именно изискването на § 69, ал. 5 относно ранга, който следва да й бъде определен. Липсва материално-правна норма, според която да бъде определен по-висок ранг в зависимост от предходния стаж като държавен служител по ЗМВР и получените индивидуални оценки за изпълнение на длъжността по време на този стаж по ЗМВР, каквото искане формулира жалбоподателката. Така определения ранг не противоречи и на целта на закона - а именно последващите минималния ранг по-високи рангове да бъдат присъждани при спазване на чл. 75 ЗДСл и атестиране по реда на Наредбата по чл. 76, ал. 11 ЗДСл, което се извършва по различна процедура и при отчитане на други показатели, различни от тези, по които е оценявана жалбоподателката, видно от съдържанието на представените протоколи за индивидуална оценка. Предвид изложеното липсват основанията по чл. 146 АПК и оспорването срещу обжалваната част от заповедта следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, пето отделение