Решение № 8985 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2018 г.

Решение № 8985 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Шопов, представен от адв. Д. Димитров, срещу решение № 267/25.04.2018 г. на Административен съд Пазарджик по административно дело № 39/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 367 зз-289/17.12.2017 г. на полицейски орган при Районно управление /РУ/ Велинград на Областна дирекция на МВР Пазарджик. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касатора първостепенният съд се е позовал на нормативен акт, който не е част от позитивното право. Като противоречащ на материалния закон определя пропускът на съда да констатира липса на форма на акта, несъответствието му с целта на закона и с принципа на съразмерност. Иска отмяна на решението и на заповедта за задържане, а евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Ответникът по касация Б. Качаков, като полицейски орган от Районно управление /РУ/ Велинград на Областна дирекция на МВР Пазарджик, не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Пазарджик заповед по отношение на А. Шопов е наложена принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа. Фактическо основание за налагане на мярката е наличието на данни за извършено от Шопов престъпление управляване на МПС под въздействието на наркотични вещества. Към основанията за задържане е и позоваването на връзка с БП № ЗМ 744/17.12.2017 г. по описа на РУ Велинград по чл. 343б, ал. 3 НК. Правно основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу заповедта за задържане. По констатациите на съда Шопов е бил спрян за проверка от Качаков и колегата му Алендар /служители в РУМВР Велинград/ докато е управлявал лек автомобил на 17.12.2017 г. около 19. 20 ч. по бул. "Съединение". Извършената на място проверка за употреба на алкохол с техническо средство била отрицателна. Последващата проверка в гр. Пазарджик с техническо средство за употреба на наркотици отчела наличие на канабис. Проверяваният отказал изследване с други методи. Според първостепенния съд административният акт е издаден от полицейски орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР и притежава формата по чл. 74, ал. 1 ЗМВР, включително описание на фактическите основания за задържането; при издаването на акта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и са осъществени материалните предпоставки за постановяване на задържането, доколкото материалите от административната преписка обуславяли извод за наличие на данни за извършено от адресата на акта престъпление. Като техническа грешка е определил съдът извършената явна поправка на датата на соченото в заповедта бързо производство от 09.12.2017 г. на 17.12.2017 г. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Образуването на досъдебно производство за престъпление, данните за което са фактическо основание за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, не е елемент от фактическия състав пораждащ правомощието на полицейския орган да нареди задържането. Затова и опущенията на административния орган при индивидуализирането на досъдебното производство по хипотеза не засягат законосъобразността на издадения от него индивидуален административен акт. Съответно грешките на съда в позоваването на относимите към начина на регистриране на канцеларската преписка на досъдебното производство не могат да влияят на правилността на решението му. Обратно на убеждението на касационния жалбоподател оспорената заповед съдържа, макар и лаконично, описание на фактическите основания на разпоредената правна промяна – управляване на МПС под въздействието на наркотични вещества. Това описание представлява твърдение за извършено от задържаното лице престъпление. Разпореждането на задържането не е обусловено от несъмненото доказване на извършването на престъпление. Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличието на данни лицето да е извършило престъпление. Пределите на оперативната самостоятелност на полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не заповедта за задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Обхватът на съда при проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с правилото на чл. 169 АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за съразмерност. Съдържанието на наложеното с акта ограничения в правната сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл. 72, ал. 1 ЗМВР изключват възможността да са несъразмерни по степен /чл. 6, ал. 2 АПК/; не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне целта на закона /чл. 6, ал. 3 АПК/ и не съществуват повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията /чл. 6, ал. 4 АПК/. Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, та органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането. Разпоредената с индивидуалния административен акт е съобразена с целта на закона /чл. 4, ал. 2 АПК/. Принудителната административна мярка има преустановително и превантивно действие. Задържането осуетява продължаването на противоправното поведение и препятства последващи прояви, с които повлияното от наркотиците физиологично състояние е несъвместимо. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение