Решение № 13915 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 221/2015 г.

Решение № 13915 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 221/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на здравеопазването против решение № 6684 от 07.11.2014 г. по адм. дело № 7104/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-15-295/26.03.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Ангел Стоянов Москов е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Москов против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са нарушени материалния закон и целта на закона, е направено в съответствие с нормативната уредба и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая правилно е преценено, че предпоставките, предвидени в текста, не са осъществени. Установено е, че жалбоподателят пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначен на длъжност "държавен експерт" в отдел "Административно регулиране на медицинските дейности и образование и квалификация" в дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" на Министерство на здравеопазването, като заема една от двете бройки за длъжността в отдела съгласно длъжностното разписание от 04.03.2013 г. Общата численост на отдела е 14 щатни бройки. С § 1 от ЗР на ПМС № 74/2013 г. е изменен Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването (отм.), като дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" е преименувана на дирекция "Медицински дейности" със запазване на всички функции (чл. 29 от правилника (отм.). На тази база, считано от 26.03.2013 г., е утвърдено ново длъжностно разписание, с което отдел "Административно регулиране на медицинските дейности" в дирекция "Медицински дейности" е разделен на два с обща численост 16 щатни бройки, а именно: отдел "Образование и квалификация" с две бройки за длъжността "държавен експерт" и отдел "Административно регулиране на медицинските дейности", в който е предвидена една бройка за длъжността "държавен експерт". При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. За да възникне посоченото в нормата основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая това не е направено. Представените по делото доказателства установяват, че щатните бройки за длъжността "държавен експерт" в двата отдела не са намалени, а дори е увеличени, като съответно и функциите, изпълнявани от служителя са запазени. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че функциите на дирекцията не са променени, запазени са и функциите на отдела (почти всички служители от закрития отдел се преназначени в двата новосъздадени отдела). Длъжността, заемана от Москов не е премахната нито като нормативно определена позиция (бройките за длъжността "държавен експерт" в новия отдел "Образование и квалификация" са две), нито като система на функции, задължения и изисквания. Този извод се налага от представените длъжностни характеристики и от обстоятелството, че едната длъжност за държавен експерт в новия отдел "Образование и квалификация" се заема от лице, изпълнявало идентични функции с Москов на същата позиция в закрития отдел. Дори да се приеме, че функциите, изпълнявани от съкратения служител, са били в сферата на административното регулиране на медицинските дейности, въпреки че до създаването на отдел "Административно регулиране на медицинските дейности и образование и квалификация" през 2012 г. Москов е заемел длъжността "държавен експерт" в отдел "Образование и квалификация" (заповед № РД-15-991/11.10.2012 г.), то в такъв случай функциите, изпълнявани от него са преминали в новия отдел "Административно регулиране на медицинските дейности", където е предвидена една бройка за длъжността "държавен експерт". Поради изложеното правилно е преценено, че длъжността, заемана от Москов не е премахната като система от функции, задължения и изисквания и като нормативно определена позиция. Следователно не е налице съкращение на тази длъжност, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нарушение на материалния закон. Същевременно всички събрани по делото доказателства сочат, че оспорената заповед е постановена и в противоречие с целта на закона - порок, който съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, е самостоятелно основание за нейната отмяна. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното административно звено като дейността се възложи на по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. В случая в противоречие с целта на закона общата численост на двата, образувани при разделянето на отдел "Административно регулиране на медицинските дейности и образование и квалификация" два отдела не е намалена, а е увеличена, като общо бройките за длъжността "държавен експерт" също са увеличени от 2 на 3. След като функциите на дирекцията и на отдела, независимо от разделянето му на две звена, не са прекратени, не са налице основания за промяна на функциите и задълженията длъжността "държавен експерт", заемана от жалбоподателя пред първоинстанционния съд и ответник в настоящото производство, но въпреки това длъжността е съкратена и служебното правоотношение със служителя Москов е прекратено. Това налага извода, че действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на работата, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което е в противоречие с целта на съкращението. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че заповедта е издадена в противоречие със закона и неговата цел първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба и със събраните доказателства. Възраженията на касационния жалбоподател за намаляване на общата численост на дирекцията и конкретно за намаляване на бройките за държавен експерт в цялата дирекция са ирелевантни, тъй като не променят обстоятелството, че функциите на отдел "Административно регулиране на медицинските дейности и образование и квалификация" са запазени, а с разделянето му на два отдела общата численост на служителите, изпълнявали длъжността до този момент и конкретно бройките за длъжността "държавен експерт" са увеличени. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Министерство на здравеопазването следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,