Решение № 336 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 476/2012 г.

Решение № 336 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 476/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Ч. Т. Ч. и Щ. Н. Ч. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК на влязло в сила решение № 52 от 16.02.2011 г. на ВКС на РБ, Второ гражданско отделение по гр. д. № 1458 от 2009 г. и оставеното с него в сила решение № 106 от 3.07.2009 г. по гр. д. № 246 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд. В молбата за отмяна се твърди, че след влизане на решението в сила молителите са узнали за ново обстоятелство /факта, че получилата вместо тях съобщението за съдебно заседание от 2.06.2009 г. тяхна родственица Н. Г. Т. страда от мозъчна артеросклероза/. Твърдят, че в резултат на това заболяване, което според тях представлявало непредвидено обстоятелство, Т. е забравила да им съобщи за датата на съдебното заседание, проведено на 2.06.2009 г. пред въззивния съд, поради което те не се явили в това съдебно заседание. Твърдят още, че поради допуснати от въззивния съд процесуални нарушения са били лишени от възможност да се явят и в следващото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд и да се защитят по делото. Ответникът по молбата за отмяна [община] не взема становище по нея. Настоящият състав на ВКС, ГК, Първо отделение счита, че молбата за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Представеното към молбата за отмяна доказателство /медицинско направление от 17.11.2011 г./ не установява обстоятелство, което да е от значение за делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Медицинското направление удостоверява, че към средата на м. 11.2011 г. майката на Ч. Ч. - Н. Г. Т. се води на диспансерен отчет след заболявания: инсулинозависим захарен диабет, хипертонична болест, стабилна стенокардия, мозъчна артеросклероза, мозъчно-съдова болест и др. Това направление не доказва, че към 25.05.2009 г. /повече от 2 години преди издаването му на 17.11.2011 г./ Н. Т. не е разбирала свойството и значението на извършеното от нея приемане по телефона на съобщение вместо молителите за датата на насроченото пред въззивния съд съдебно заседание или че по това време /през 2009 г./ е страдала от болест, която прави много вероятно да е забравила да предаде на молителите това съобщение. Тоест, не се касае за доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което това доказателство не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Неоснователна е и молбата за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: Твърденията на молителите, че вследствие на нарушение на процесуалните правила са били лишени от възможност да участват и да се защитят във въззивното производство по делото, тъй като не са били редовно призовани по телефона чрез Н. Т. за съдебното заседание, проведено на 2.06.2009 г., а за следващото съдебно заседание на 23.06.2009 г. са били погрешно информирани, че ще се проведе на 23.07.2009 г., вече са били разгледани от ВКС: Тези твърдения са били изложени от молителите още в касационната им жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд. Именно за да се произнесе по тяхната основателност, ВКС, Второ г. о. с определение № 307 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 1458 от 2009 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, разгледал е спора и е постановил решение № 52 от 16.02.2011 г. С това решение ВКС се е произнесъл, че въззивният съд не е допуснал твърдените нарушения на процесуалните правила. Тъй като по тези твърдения на молителите вече има произнасяне от ВКС при касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, недопустимо е същите да се поставят за разглеждане и да се пререшават в настоящото производство по отмяна на решението. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение