Решение № 11237 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2020 г.
ВАСVII отделение24.08.2020 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от 17.01.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по административно дело № 1639/2019 г. ОСЪЖДА Фондация "Джендър Алтернативи седалище и адрес гр. Пловдив, ул. "4-ти януари" № 38, вх. В, ет. 2, ап. 3 да заплати на Министерството на здравеопазването, седалище и адрес гр. София, пл. "Света Неделя" № 5, 200 лв. (двеста) разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11237 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация "Джендър Алтернативи седалище и адрес гр. Пловдив, ул. "4-ти януари" № 38, вх. В, ет. 2, ап. 3 срещу Решение № 158 от 17.01.2020 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1639/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на фондацията срещу решение от 15.05.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 -2020" за верификация по постъпило искане за окончателно плащане, в частта, с която се отказва верификация на разходи в размер от 20 785, 31 лв. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички представени пред него писмени доказателства, а те водят до различни, както фактически, така и правни изводи. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за неправилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. В анализа си се позовава на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), като сочи че първоинстанционният съд не е съобразил понятията за "работник" по смисъла на чл. 45 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и на Директива 2003/88 ЕО относно работното време, които са приложими и обосноват различен правен извод. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и административния акт и да се присъдят сторените в производството разноски в две инстанции. Представлява от адв. Ж. Найденова. Ответникът по касационната жалба – РУО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 -2020", счита същата за неоснователна. В отговор си излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Представлява се от пълномощник А. Тонев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 03.10.2017 г. между Фондация "Джендър Алтернативи" и УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 -2020 г." е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Иновативни решения за подпомагане на жертвите на сексуално насилие" на стойност 198 225, 42 лв. при 100% безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 3. 74 от договора размерът на безвъзмездната финансова помощ е дължим до размера на верифицираните допустими разходи по чл. 3. 60, като извършените недопустими разходи не подлежат на възстановяване. Съгласно чл. 3. 60 за допустими се считат разходите по проекта, които отговарят на изискванията предвидени в Условията за кандидатстване по процедурата и не противоречат на нормативните изисквания по Регламент № 303/2013 на Европейския парламент и Съвета, Регламент № 1304/2013 на Европейския парламент и Съвета и на ЗУСЕСИФ. Подадено е искане за междинно плащане № 2 за периода 01.02.2018 г. – 31.05.2018 г. за сумата от 48 195, 37 лв. На 23.11.2018 г. РУО се е произнесъл по това искане с решение, с което е определил общ размер на верифицираните разходи – 33 676, 40 лв. и е отказал верифициране на разходи в размер от 11 998, 87 лв. Открито е производство за налагане на финансова корекция в размер от 10%. Решението е влязло в сила на 08.12.2018 г. На 17.12.2018 г. с решение РУО е определил финансова корекция в размер от 10 % от отчетените и допустими разходи по фактура № 6544/16.04.2018 г., издадена от "Малдрон хотел", Корк, за квартирни разходи. Не са представени доказателства за висящо съдебно производството срещу това решение. На 14.03.2019 г. е подадено искане за окончателно плащане № 3 за периода 12.02.2018 г. – 15.01.2019 г. за сумата от 133 529, 74 лв. с приложени към него доказателства. На 15.05.2019 г. РУО издава оспореното решение за верификация, като в т. 2 определя общия размер на неверифицираните разходи – 20 785, 31 лв. и излага подборни фактически и правни основания за това. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство, Заповед № РД-01-268 от 04.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилни са и изводите на съда относно приложението на материалния закон от административния орган. Относно отказа да бъде верифициран разход в размер от 10 959, 79 лв. по бюджет ред I. 1. 3. "Разходи за командировки (пътни дневни и квартирни) на лицата от целевата група на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с Условията за кандидатстване по процедура "Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж" и т. 12 от Формуляра за кандидатстване за описание на целевата група. Разходите се отнасят до средствата, изплатени за пътни, дневни и квартирните разходи на участниците в обучителна визита на 16-20.04.2018 г. в гр. Корк, Република Ирландия, и в обучителен семинар в к. к. Слънчев бряг в периода 25.09.2018 г. -30.09.2018 г. РУО е приел, че лицата (точно индивидуализирани с три имена в административния акт), взели участие в тези мероприятия не отговарят на описанието на целевата група по проекта "служители на доставчика на социални и здравни услуги", ангажирани в превенцията и реализацията на случаи на сексуално насилие. Посочил е още, че разходите за обучението, проведено в гр. Корк се предявяват за втори път (не са били верифицирани с решението от 23.11.2018 г. по искане за междинно плащане № 2) и с искането за окончателно плащане не са представени нови доказателства за принадлежността на лицата към целевата група. Първоинстанционният съд приема за доказани фактическите изводи на РУО и прави извод, че към датата на включването в обучението от 16.04.2018 г. в гр. Корк на Р. Рашева, М. Грълев, Р. Пенчева, А. Димова и Е. Паунова, същите не отговарят на изискването за допустимост на участие в целевата група – да са "служители на доставчика на социални и здравни услуги, ангажирани в превенцията и реакцията на случаи на сексуално насилие", поради което правилно разходите им за пътни дневни и квартирни не са верифицирани. Видно от изложеното, целевата група е определена правилно като "служители на доставчици на социални и здравни услуги", като съдът се е позовал на Условията за кандидатстване и проектното предложение на фондацията. По същия начин е определена и целевата група в оспорването решение за отказ от верификация. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил представените, пред него с първоначалната жалба, писмени доказателства, удостоверяващи, че посочените в административния акт, лица следва да се числят към допустимата група, тъй като са негови служители. Съдът е обсъдил представите доказателства, като в мотивите си е посочил и страниците, на които по делото са приложени тези доказателства (от л. 12 до л. 49). Съдът е заключил, че представените доказателства не оборват извода на РУО, че лицата не попадат в целевата група. Изводът е правилен и съответен на доказателствата по делото и закона. Същият не влиза в противоречие и с посочената практика на СЕС. Лицата са ангажирани по граждански договори да се включат в определени дейности (напр. Р. Рашева по гр. договор 1
от 01.03.2017 г. да участва в две сесии по проект на жалбоподателя до 31.05.2017 г.) или да извършат конкретна работа (напр. М. Гърлев по гр. договор 4
от 03.07.2017 г. да поддържа интернет страницата на Фондацията), като същото важи и за останалите лица, разходите за които не са верифицирани. Следователно, правилен е изводът на административния орган и на съда, че към датата 16.04.2018 г. не са представени доказателства посочените лица да са ангажирани с дейност в превенцията и реакцията на случаи на сексуално насилие във фондацията. Цитираната практика са СЕС води до извод, че посочените лица следва да се считат служители на фондацията дори да са заети по граждански договор или на непълен работен ден, но дефиницията може да се приложи само ако представените договори бяха действащи и позицията на лицата е пряко свързана с превенцията и реакцията на случаи на сексуално насилие. Всички представени граждани договори са с приключило действие преди провеждането на мероприятието в гр. Корк, Република Ирландия или позицията им не е пряко свързана с превенцията и реакцията на случаи на сексуално насилие, поради което няма основание лицата да се считат за служители на фондацията към датата 16.04.2018 г. Това че са били такива в предходен момент не може да обоснове признаването им като част от целевата група, към момента на изпълняване на дейността по проекта. Не са представени доказателства лицата да са служители на друг доставчик на социални или здравни услуги с позиция при него свързана с превенцията и реакцията на случаи на сексуално насилие. Следователно, правилно и законосъобразно е отказано верифицирането на разходи за тези лица в размер на 10 959, 79 лв. на това основание. Относно разхода в размер от 466 лв. по бюджетен ред V. 5. 2 "Разходи за експертизи, наблюдения, проучвания, анализи и изследвания и др., пряко свързани и необходими за подготовката и осъществяването на проектните дейност", по фактура 474/28.12.2018 г. от "Арахна Консулт" ЕООД, той не е верифициран на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. раздел 13. 3 Допустими разходи, т. V от Условията за кандидатстване, тъй като превишава разходите по това перо, които следва да са до 2% от общо допустимите разходи по проекта. Първоинстанционният съд е проверил изчислението на РУО и е стигнал до извода, че разходът от 466 лв. превишава допустимия максимален размер на разходите, свързани с оценка на постигнатите резултати. Доводът на касатора е, че неправилно е определена основата за прилагане на процентния показател – не съгласно одобреното проектно предложение, а съгласно общата сума, предявена за плащане.. Съдът правилно е приел, че основата следва да бъде определена на базата на общия размер на верифицираните средства, които в случая са 164 202, 24 лв., поради което сумата от 466, 00 лв. се явява надвишаваща допустимия размер. Разходите в размер от 7 469, 94 лв. по бюджетен ред V. 5. 3 "Разходи за конференции, семинари, обучения и други, пряко свързани и необходими за изпълнението на дейностите по проекта" не са верифицирани на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. т. 12 от Формуляра за кандидатстване, определящ целевата група по проекта. Сумата от 7 469, 94 лв. е формирана от разходите за:
1) Обучение на обучителни, проведено в гр. Хисар, в периода 24.06.2018 г. - 29.06.2018 г. в размер от 1 499, 94 лв. РУО и първоинстанционният съд приемат, че три лица от участвалите 15 в обучението не попадат в целевата група и това са А. Главинова, Р. Рашева и А. Димова.
2) Два обучителни семинара проведени в периода 25.09.2018 г. -30.09.2018 г. в к. к. Слънчев бряг и в периода 23.10.2018 г. - 28.10.2018 г. в гр. Хисар в размер от 4 950 лв. РУО и първоинстанционният съд, че част от лица от участвали в мероприятията не попадат в целевата група и това са А. Момчилов, Г. Бойчева, М. Тодорова, М. Димитрова, М. Манолов, К. Ангелов, А. Бъклева, Е. Николова, Т. Григорова, Ж. Георгиева.
3) Национална конференция, проведена в периода 13.12.2018 г. – 14.12.2018 г. в гр. Пловдив – разход в размер от 1 020 лв. РУО и първоинстанционният съд приемат, че за единадесет лица (идентифицирани с три имена) от участвалите във форума не са представени карти за участие или в представените са посочени грешни или непълни ЕГН и същите лица не са вписани в таблиците с микроданни или посоченото ЕГН в таблиците е некоректно.
Изводът на първоинстанционният съд, че лицата не попадат в целевата група са правилни и съответни на представените доказателства и закона, като мотивите изложени по-горе (относно разхода от 10 959, 79 лв.) от се отнасят и към тази част на обжалваното решение, още повече че част от лицата са едни и същи, поради което мотивите не следва да бъдат повтаряни.
Първоинстанционният съд е анализирал представените от настоящия касатор писмени доказателства и правилно и обосновано е стигнал до извода, че посочените лица, участвали в изброените дейности по проекта, не подадат в целевата група към датата на провеждана на конкретните мероприятия, поради което правилно претендираните средства не са верифицирани като допустими разходи.
Разходът от 1 889, 58 лв. за непреки разходи не е верифициран на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ поради превишаване на допустимия размер от 10 % от общия верифициран размер на преките разходи по проекта.
Първоинстанционният съд е проверил изчислението на РУО и е стигнал до извода, че разходът от 1 889, 58 лв. превишава максималния размер на допустимите непреки разходите и правилно и законосъобразно не е верифициран.
Доводът на касатора за неправилно определена основа за прилагане на процентния показател 10 % поради отчитане на отчетените допустими преки разходи, а не при отчитане на допустимите преки разходи от целия проект, е неоснователен.
Видно от Условията за кандидатстване разходите за организация и управление са определени като непреки разходи, които са допустими в максимален размер от 10% от допустимите преки разходи по проекта. Според касатора това е първоначалната сума по проекта – 198 225, 42 лв. съгласно административния договор, като в този случай поисканите за верификация непреки разходи не превишават максимално допустимия размер.
Ако Управляващият орган бе имал предвид първоначалната стойност на проекта, би посочил че размерът на непреките разходи е до 10 % от "общия размер на безвъзмездната финансова помощ, одобрена на етап кандидатстване", в случая е посочено, че допустимият размер се определя от процентен показател от "допустимите преки разходи по проекта" и това са тези, признати за такива чрез верификация в етапа на изпълнение на проекта. Следователно, правилен е изводът, че сумата от 1889, 59 лв. за непреки разходи превишава допустимия максимален размер за този вида разходи и правилно, и законосъобразно не е верифицирана от РУО.
Първоинстанционният съд точно и пълно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция.