Решение № 6542 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2024 г.
ВАСШесто отделение29.05.2024 г.докладчик Николай Господинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7885/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 11474/2022 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на Р. Р. П., действаща чрез родителите си и законни представители М. Н. Н. П. и Р. Д. П. сумата от 500,00 (петстотин) лева, разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Мотиви
Производство по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК)- гр. София, подадена чрез процесуалния представител А. Божилова срещу Решение 7885/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 11474/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и претендира разноски. Ответникът Р. Р. П., чрез адв. З. Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като твърди, че решението на Административен съд София-град е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение 7885/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 11474/2022 г., Административен съд София-град е отменил Решение РД-Е112-124/04.11.2022 г., издадено от управителя на НЗОК, върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. Е112-01-60/04.10.2022 г. за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване, при спазване на указанията при тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на решението и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният орган не е спазил процесуалното правило, залегнало в разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК. За пациента, имащ нужда от трансгранично лечение са поискани експертни становища от специалисти по ортопедия и травматология, но не и от медицински лица, компетентни в сферата на неврологията или неврохирургията с оглед съпътстващото заболяване на детето. Не са обсъдени официални удостоверения, относими за издаването на законосъобразен административен акт, поради това той е бил издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправните разпоредби отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че през месец декември 2021 г. Р. П. е диагностицирана от ортопед от ДКЦ Вита с [диагноза]. Констатирана е прогресия на [заболяване] при проведените на 18.08.2022 г. преглед при ортопед и образно изследване, установена [диагноза], като към момента на провеждане на операцията в Германия на 11.11.2022г., установените [диагноза]. Заболяването е отразено в амбулаторни листове, приложени към заявлението за издаване на удостоверение S2. Били са приложени и документи за наличие на съпътстващо заболяване - [заболяване]. Проявленията на [заболяване] започнали през 2009 г., с навършване на [възраст] на детето, което е видно от приложените епикризи за стационарно лечение - Епикриза 5035/09; МБАЛ - Бургас 820660/26.08.2010 г. и СБАЛИПБ проф. И. К. - София от 22.07.2013 г., както и от издаден фиш за оказана спешна медицинска помощ на 13.08.2013 г. в детската градина, посещавана от детето. Постъпило е заявление с вх. Е112-01-60/04.10.2022 г. от М. Н. Н. П., родител на Р. Р. П.. Кандидатствала е за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване. Към него са били приложени и амбулаторни листи (АЛ), резултати от образни изследвания, становища от ЛКК 385/30.09.2022 г. от УМБАЛСМ Пирогов и кореспонденция с лечебно заведение в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС). Получени са и експертни становища. Управителят на НЗОК е отказал провеждането на плановото лечение извън държавата членка на ЕС с Решение РД-Е112-124/04.11.2022 г., като е приел за установено, че лечението може да бъде извършено в България. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като е кредитирал повторно назначената съдебно медицинска експертиза като безпристрастно, пълно и обективно изготвена, доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При образуване на производство по искане за трансгранично лечение административният орган изпълнява законовите изисквания за установяване на фактите от съществено значение за издаване на административен акт. В това производство органа е подчинен на разпоредбите на чл. 9 и чл. 35 и сл. от АПК, нарушението на които е съществено до степен незаконосъобразност на административния акт с последица отмяната му. В случая съдът е установил нарушение по чл. 35 АПК, изразяващо се в това, че органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като доказателствата се събират служебно и всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Като се има предвид компетентността на органа по отношение на здравеопазването тези изисквания за принципа за служебното начало имат своята засилена роля, цел и функция, поради което неспазването им е винаги нарушение на административно производствените правила - основание по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Формалният подход за мотивиране на едно становище без обсъждане с мотиви за отхвърляне на друго становище правилно е приет от съда за недопустимо процесуално поведение и също е нарушение на общите административно производствени правила. Поради [състояние], Р. П. е диагностицирана с [заболяване]. Самите [състояния] са обяснени в обстоятелствената част на заключението на повторната СМЕ, изготвена от д-р Г. като такива, които засягат [заличен текст]. Поради непредвидеността на заболяването не може и не следва да се прави извод, че [състоянията] са спрели. От заключението на вещото лице, става ясно също, че методът на събуждане е рядко прилаган от българските клиники и те нямат опит с него. Детето е било прегледано от лекарска комисия от специализираната по [заличен текст] немска клиника [наименование] - Германия, която при съпътстващо заболяване [заболяване] изключват прилагането на [заличен текст] и предлагат проверката относно наличието на евентуално [заличен текст] по време на операцията да бъде направена чрез тест на събуждане". Становището на лекарската комисия е документирано с удостоверение (план за оперативно лечение) от 23.09.2022 г. Въпреки медицинските документи за съпътстващото заболяване [заболяване], което според приетите като доказателства амбулаторни листа и епикризи от хоспитализации за Р. П., с [диагноза] не е обсъден въпрос от решаващо значение за оперативното лечение досежно това съпътстващо заболяване, а именно - какъв е подходящият метод за [заличен текст] на пациентката по време на продължителната операция и дали той се прилага при операциите на [диагноза] в България. Съдът правилно е съобразил и обстоятелството, че самите производители на [заличен текст] контраиндикират неговото използване при операции на [заличен текст], страдащи от [диагноза] (приет като доказателство по делото документ на американския производител на [заличен текст]). Противопоказанието за използване на [заличен текст] по отношение на Р. П. е отразено и в официално издаденото удостоверение от тричленна комисия на немските медицински специалисти от [наименование]. Решението на лекарската комисия от [наименование] операцията да бъде проведена с тест на събуждане", а не с [заличен текст] е взето въз основа на представените медицински документи на П. за получените [заличен текст], наложили провеждането на медикаментозна терапия с [препарати], и на база опита и развития капацитет на персонала в тази специализирана клиника по [заличен текст], който прави възможно да се прилагат подходящата за здравословното състояние на пациента техника - както наложилия се в последните години [заличен текст], така и използвания преди него тест на събуждане", при гарантиране на еднакъв резултат при [заличен текст]. Изводът в решението на управителя на НЗОК за достигнати световни стандарти при провеждането на тези операции в България, не почива на анализ относно вида и тежестта на заболяването [заболяване] при жалбоподателката и обективно сравнение между степента, до която би могла да бъде коригирана нейната [заличен текст] в България с резултатите, постигнати във водещи клиники на държави членки, между които ответникът не оспорва, че е [наименование] . Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 Конституцията), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, вкл. и чрез заплащане на лечение за заболявания. Лечение в чужбина се заплаща със средства от държавния бюджет - с публични средства, които представляват ограничен ресурс. Затова всяко решение за тяхното разходване трябва да бъде разумно, добросъвестно и справедливо по смисъла на чл. 6, ал. 1 от АПК, максимално прозрачно и изключващо всякакво пристрастие и субективизъм. Ето защо, след като описаният тест на събуждане не е приложим в България, а се прилага успешно в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика и че за Р. П. е било абсолютно необходимо точно този вид лечение, съдът счита, че отказът да й се отпуснат средства за проведеното лечение в чужбина представлява нарушение на материалния закон и първоинстанционният съд правилно е отменил заповедта. Отказвайки заплащането, за което са налице неоспорими доказателства, административният орган нарушава редица законови разпоредби. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби, основание за отмяната му по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока анекс към договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022 г., списък с разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и фактура възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение