Решение № 12775 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2009 г.

Решение № 12775 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Венцислав Цветанов Василев против решение по адм. д. № 15/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че административният орган е допуснал нарушения на закона, които водят до нищожност на заповедта. Жалбоподателят е придобил право на пенсия 20 дни след заповедта за уволнение, поради което същата е нищожна, липсват реквизити на административния акт, справката не доказва дали е изпълнено условието 25 години трудов стаж. Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба за прогласяване на нищожност на заповед № К-3081/ 9.09.2004 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР жалбоподателят е освободен от служба поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Всяко нарушение на закона може да има за правна последица нищожност на административния акт, като от значение е тежестта на нарушението. В жалбата жалбоподателят не е посочил конкретно в какво се изразява толкова тежкия порок на издадената заповед, за да е налице нищожност. Оплакването, че съдът е длъжен да обсъди всички хипотетични възможности за нищожност, е неоснователно. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Следователно първоинстанционният съд е бил длъжен и е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди твърдението за нищожност, но съобразно доказателствата ангажирани от страните по делото. А данните от административната преписка сочат, че заповедта е издадена от компетентен по степен и материя административен орган, в задължителната за случая писмена форма. Доводът, че има нарушение на материалния закон до степен нищожност не са подкрепени от доказателствата по делото. Нищожност на това основание ще има, когато несъответствието с материалния закон е толкова тежко, че правните последици от административния акт са нетърпими от правовия ред. Така ще е в хипотезата, когато актът е лишен изцяло от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един административен орган. Дали обаче справката, приложена по делото, отразява действителния трудов стаж на жалбоподателя и дали е налице или не изискуемия стаж, за да е налице основание за пенсиониране е въпрос, който съдът може да обсъжда само при оспорване на заповедта поради неговата унищожаемост. Така е, защото се касае за правилното прилагане на материалния закон към установени по конкретен казус факти. Жалбоподателят е пропуснал сроковете за защита срещу унищожаем индивидуален административен акт, а в производството по оспорване на основание нищожност, въпросът за правилното подвеждане на обстоятелствата към правилната правна норма не може да бъде обсъждан. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав