Решение № 12627 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2010 г.

Решение № 12627 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 23/22.04.2010 г., постановено по административно дело № 32/2010 г., Разградският административен съд е отменил решение № 6/24.02.2010 г. на Ръководителя на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Разград и потвърденото с него разпореждане № 0-16-999-03-00004976/22.01.2009 г. на Ръководителя по изплащане на помощи и обезщетения от ДОО, и разпоредил връщане на преписката на административния орган за произнасяне по компетентност при спазване на указанията на съда. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Ръководителя на ТП на НОИ - Разград. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Разград и потвърждаване на Решение № 6 от 24.02.2010 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград. Ответникът Пламен Христов Петров от гр. Разград оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Разград е Решение № 6 от 24.02.2010 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград, и потвърденото с него Разпореждане № 0-16-999-03-00004976 от 22.01.2009 г. на Ръководителя по изплащане на помощи и обезщетения от ДОО. С разпореждането е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за гледане на дете до 18-годишна възраст на неговият баща Пламен Христов Петров по болничен лист. Отказът на административния орган да бъде изплатено обезщетение по представеният болничен лист е обоснован с разпоредбата на чл. 45, ал. 4 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО и мотивиран с фактическата констатация, че Пламен Петров не се намира в брак с майката на детето. С потвърдилото разпореждането административно решение по същество е оставена без уважение жалбата на Пламен Христов Петров срещу визирания по-горе отказ, като е направено своебразно тълкуване на нормата на чл. 45, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), в резултат на което е формулиран извода, че само майката като единствен чл. на семейството има право на парично обезщетение по чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО за гледане на болното дете, а не и бащата, понеже няма сключен граждански брак с нея. Решението на Административен съд - Разград, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. За да отмени оспорените актове като незаконосъобразни и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, обосновано въз основа на събраните по делото и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел за установено, че липсва законова пречка баща на дете, който няма сключен граждански брак с неговата майка, да се грижи за него при установено заболяване и да получава предвиденото за това обезщетение по чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО. Този извод следва да бъде изцяло споделен. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО право на парично обезщетение за гледане на болно дете до 18-годишна възраст възниква за всички осигурени членове на семейството. Легална дефиниция на понятието "членове на семейството на осигуреното лице" е дадена от законодателя в разпоредбата на ал. 4 от чл. 45 от КСО, съгласно която (в приложимата за казуса редакция) за такива се считат съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия. В конкретният случай правото е упражнено от бащата на детето, а между синът и бащата безспорно е налице връзката низходящ - възходящ, точно същата, каквато съществува между детето и майката. Поради това е налице основание за изплащане на парично обезщетение за гледане на болно дете на бащата, защото правото на такова обезщетение има всеки един от родителите, който полага фактически грижи за болното си дете, независимо дали е сключил граждански брак с другия му родител. Родителите имат равни права и задължения помежду си, като това дали са сключили брак помежду си, е напълно ирелевантно за осъществяването им. Като не е тълкувал по този начин приложимото право, осигурителният орган е постановил материално незаконосъобразен административен акт, който неправилно е бил потвърден при проверката му по административен ред. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена, защото, както уместно е отбелязал в мотивите си решаващият състав на първоинстанционния съд, със същите аргументи като изложените в обсъжданите актове на осигурителните органи, административният орган би могъл да приеме, че в случая единствен чл. на семейството е бащата, предвид еднаквата родствена връзка с детето и произтичащите от това равни права - подобно превратно тълкуване би означавало, че в случаи като процесния и майката не би имала право на обезщетение по чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО, понеже не е сключила брак с бащата на детето си. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно материалния закон и е направил обоснован правен извод, съответен на събраните доказателства, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверяваният съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,