Решение № 12822 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение 3560/04.08.2025 г., постановено по адм. дело 698/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по оспорване от Д. Х. Л. от гр. Пазарджик е отменен ревизионен акт (РА) 16001323005560 091 001/01.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 214/20.05.2024 г. на директора на посочената дирекция за установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди на 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 22 624 лв. и лихви 6 292,38 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът правилно е определил относимите разпоредби, но е допуснал нарушения при осъщественото изследване и анализ на наличните в кориците на делото доказателства и доказателствени средства, което е довело до формирането на необосновани фактически и правни изводи. Относно декларираните от Д. Л. заедно със съпруга си Г. Л. налични парични средства в брой в размер на 250 000 лв. към 01.01.2017 г., за които представя доказателства от 2013 г. за получени доходи от различни фирми, при извършените проверки приходните органи били установили, че никоя от проверяваните фирми не е предоставила доказателства за извършени плащания на сумите, декларирани от лицето. За сумите, изплатени за изкупените диворастящи гъби според касатора при извършени проверки е установено, че от фирмите платци на доходи се подават справки по чл. 73 ЗДДФЛ, но не и декларации по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. ЗКПО за дължими данъци, като е посочено, че само Ц. 71 ЕООД е подала декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, но задълженията не били ефективно внесени в бюджета. Неправилно касационният жалбоподател счита, че съдът изцяло се е позовал на приетата съдебно счетоводната експертиза, приемайки че от изготвения паричен поток не е установено превишение на разходите над приходите , но съдът е взел предвид представените с молба, вх. 10071/21.11.2024 г. в съдебно заседание удостоверения за реализирани доходи от трудови правоотношения, обр. УП 2 от работодател, които са частни диспозитивни документи, чиято доказателствена сила не е обвързващ за съда, респ. не следваше да бъдат ценени при постановяване на съдебния акт. Подробно в касационната жалба са описани фактите и обстоятелствата, свързани с постъпили суми по банкови сметки на лицето, установени в ревизионното производството за всяка една от ревизираните години. Иска се отмяна на обжалваното решение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 963,31 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 5 926,62 лв., както и 231,33 лв. разноски за държавна такса. Прави се възражение и за адвокатското възнаграждение на ответника по касация, ако такова бъде поискано. В депозирано по делото становище от 06.11.2025 г. на юриск. П. Янев, се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Д. Х. Л. от гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. И. Палев в депозиран на 28.08.2025 г. писмен отговор, я оспорва и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, като доводите за това са развити в представеното писмено заключение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени оспореният от Д. Х. Л. ревизионен акт, посочен по горе за установени задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017 г., 2018, 2019 г., 2021 г. и 2022 г., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са приели, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като са налице укрити приходи, а за 2017 г. и 2018 г. и на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК получените/декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето през ревизирания период. За 2017 г. първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи за 2017 г. са обложили сумата от 39 515,35 лв., за която е прието, че представлява положително изменение на имущественото състояние, в резултат на което е начислен данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. В размер на 3 951 лв. и лихви 2 503,49 лв. За да приеме това съдът се е позовал на заключението на съдебно счетоводната експертиза и изготвения от вещото лице паричен поток за 2017 г., от което не е установено превишение на разходите над приходите. За 2018 г. съдът е приел същото, като за предходната година, че неоснователно е обложена сумата от 11 188,46 лв., за която е било прието от приходните органи, че представлява положително изменение на имущественото състояние, в резултат на което е начислен данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 1 118 лв. и лихви 595,04 лв. върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. За 2019 г. съдът е приел, че неоснователно е обложена сумата от 17 500 лв. и е установено задължение за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ при годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Според съда установено е по делото, че по разплащателната сметка в Банка ДСК ЕАД на Д. Л. е внесена сума в брой от 04.01.2019 г., посочена по горе, като пред органите про приходите е бил представен нотар. акт 186/07.12.2018 г. за покупко продажба на недвижим имот, с който Д. Л. е закупила земеделски имоти в землището на [населено място] от продавача В. Б.. Съдът от разпита на свидетеля И. П. е приел, че внесената сума от Д. Л. в размер на 17 500 лв.е продажната цена на недвижимите имоти, предмет на нотариалния акт. От представеното извлечение от Банка ДСК ЕАД съдът е направил извод, че на 04.11.2019 г. е постъпила по банковата сметка на Д. Л. сумата от 17 500 лв. на същата дата и със съдействието на И. П. е преведена на В. Б.. За 2021 г. съдът е приел, че неоснователно е обложена сумата от 49 795,58 лв., като тази сума е сборна и е постъпила по банковата сметка на жалбоподателката в Юробанк България АД от ГРГ Експорт ЕООД на 15.0.2021 г. с основание доплащане на трудово възнаграждение в размер на 16 295,58 лв., а сумата от 32 500 лв. съдът е приел, че отново наредител е ГРГ Експорт ЕООД с основание по договор от 15.11.2020 г. Съдът и за посочената година се е позовал на справка на действащите трудови договори на жалбоподателката, от което е прието, че тя е работила на трудов договор при ГРГ Експорт ЕООД от 01.06.2020 г. до 31.01.2021 г. с основна заплата 3 000 лв. Съдът е кредитирал показанията на Г. И., според която същата е работила заедно с Д. Л. в посочената фирма, както и че управителят им е изплащал заплатите редовно. По отношение на представената кантарна бележка от 15.11.2020 г. за 361,1 кг. суха гъба манатарка свидетелката И. е заявила, че тя я изготвила, като пред органите по приходите бил представен и договор от 15.11.2020 г., според който жалбоподателката е продала на посоченото дружество процесните гъби за обща цена от 32 500 лв. Направен е извод от съда, че сумата от 16 295,58 лв. е постъпила в банковата сметка на жалбоподателката, като изплатено от ГРГ Експорт ЕООД трудово възнаграждение за жалбоподателката и не е сума според съда с неустановен произход. Относно сумата от 32 500 лв. също е прието от съда, че е свързана с изплатената сума по посочената по горе кантарна бележка относно продадените от Д. Л. на посоченото дружество гъби манатарки. За 2022 г. съдът е приел, неоснователно приходните органи са обложили и сумата от 109 265,50 лв., тъй като тя представлява сбор от сумите, постъпили по банковата сметка на жалбоподателката в Юробанк България АД от Гурме Фууд ЕООД основание цесия 28 874,80 лв. на 14.01.2022 г.; 27 314 лв. на 17.01.2022 г.; 24 201, 90 лв. на 18.01.2022 г. и 28 874,80 лв. на 18.01.2022 г. От показанията на свидетелката С. А., която е заявила пред съда, че е работила в Аквабилд 67 ЕООД, както и че на 19.08.2021 г. тя е съставила кантарна бележка 838, в която е отразено, че Д. Л. е предала на Аквабилд 67 ЕООД суха гъба манатарка на единична цена 100 лв. Съдът е посочил, че пред органите на НАП са представени договор от 19.08.2021 г., по който жалбоподателката е продала на Аквабилд 67 ЕООД 320 кг. суха гъба манатарка на обща стойност 32 000 лв. Прието е от съда и, че с договор за цесия от 12.01.2022 г. Аквабилд 67 ЕООД е прехвърлил на Д. Л. вземането си от Гурме Фууд ЕООД, което е представлявало продажната цена на пресен трюфел на обща стойност от 109 536 лв. с ДДС, за сумата от 41 000 лв., като с уведомление, изх. 3/12.01.2022 г., с което кредиторът (цесионерът) Аквабилд 67 ЕООД е уведомил длъжника (цедент)Гурме Фууд ЕООД за извършената цесия. Представен е и протокол за прихващане от 12.01.2022 г., с който съдът е приел, че Аквабилд 67 ЕООД и Д. Л. са прихванали взаимно дължими суми. Направен е извод от съда, че незаконосъобразно органите по приходите са обложили и сумата от 109 265,50 лв., която сума е била постъпила по банковата сметка на жалбоподателката през 2022 г., за която съдът е приел, че не е с неустановен произход, а е резултат от извършени стопански операции, документирани с неоспорени писмени доказателства. Съдът не е приел доводите на процесуалния представител на ответника, че представените от жалбоподателката писмени доказателства са съставени за нуждите на съдебното обжалване с цел да се обоснове защитната й теза. Прието е, че тези писмени доказателства, представени по делото съдът ги е ценил с оглед останалата доказателствена съвкупност, както и че ответната страна не била ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, че съставянето на тези документи е именно за нуждите на съдебното производство, нито е ангажирал други, опровергаващи ги доказателства. За заключението на съдебно счетоводната експертиза съдът е приел, че тя също не е била оспорена от ответника. За гласните доказателства, съдът не е възприел доводите на ответника, че лицата, които са дали показанията са заинтересовани, тъй като такива данни не били установени в хода на производството. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че жалбата е основателна, а ревизионният акт като незаконосъобразен, го е отменил. Обжалваното решение е неправилно постановено. Установено е по делото, че ревизията на Д. Л. е проведена по особения ред поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК укрити доходи/приходи, а за 2017 г. и 2018 г. и по чл. 122, ал.1, т. 7 ДОПК превишение на разходите над доходите/приходите. В хода на ревизията Д. Л. е посочила, че към 01.01.2017 г., началото на ревизирания период е притежавала като начално салдо в брой сумата от 250 000 лв., заедно със съпруга си Г. Л.. Тази сума не е приета от приходните органи като действително получена от различни дружества, в които ревизираното лице е твърдяло, че е работило. Твърденията на ревизираното лице пред приходните органи са, че посочената сума е получена като доходи от трудови възнаграждения различни дружества, доходи от наеми, пенсии, граждански договори, както и суми, получени безвъзмездно от свързано лице. Ревизията в изготвените парични потоци на част от ревизираните периоди са посочили размерите на получената от лицето пенсия, които са установени и от вещото лице по съдебно счетоводната експертиза. Съдът е изложил като собствени мотиви аргументите в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателката в първоинстанционното производство. Преповтаряйки изложеното от адв. адв. И. П., съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решението му не е мотивирано с доказателствата по делото и не са изложени от съда собствени мотиви. Стъпвайки изцяло на констатациите на съдебно счетоводната експертиза, без обсъждане в пълнота на събраните в хода на ревизията и допълнително представените в съдебното производство писмени и гласни доказателства, които съдът безкритично ги е възприел, въпреки възраженията на приходните органи, вкл. и за сумата от 250 00 лв., за която съдът е приел, че Л. е доказала като начално салдо към 01.01.2017 г. Относно посоченото от вещото лице, че Д. Л. е получавала безвъзмездно суми от свързано лице, съдът не е обсъдил това твърдение и безкритично е възприел посоченото от експерта. От разпита като свидетел на сина на Л., той е твърдял, че е дарил на майка си сума от около 180 000 лв. за закупване на недвижим имот, но съдът не е изложил никакви мотиви относно преценката си за това обстоятелство, нито е дал указания на страната да представи доказателства по отношение на това далисвидетелят - свързано лице е имал такива средства, за да ги даде на майка си за закупуването на недвижим имот. Относно договора за цесия, съдът също безкритично е приел, че сумата от 109 265,50 лв. е в резултат на действително извършена цесия като е посочил само, че тази сума е постъпила по банковата сметка на Д. Л. от Гурме Фууд ЕООД, като е приел, че ревизираното лице е сключило договор за цесия с Аквабилд 67 ЕООД, като последният като цедент и Л. като цесионер е прехвърлил свое вземане от Гурме Фууд ЕООД. Липсват каквито и да било мотиви, нито са дадени указания на жалбоподателката в първоинстанционното производство да докаже, че са налице действително изпълнени задължения по договора за цесия, за да може да се докаже произхода на посочената сума. В тази връзка правилно в касационната жалба се излага оплакване, че по делото е представен ревизионен акт, влязъл в сила на Гурме Фууд ЕООД, но съдът въобще не го е обсъдил. В него изрично се съдържат констатации на приходните органи относно договора за цесия, но в обжалваното решение липсва каквото и да е обсъждане и преценка от съда, а само е възприето безкритично заключението на вещото лице, което не е дал отговор за изпълнението на договора за цесия, а е отразил само договореностите на страните по него. В случая съдът без да обсъди релевантните за този договор факти и обстоятелства, е възприел твърденията на жалбоподателката и констатациите на вещото лице. Разпоредбата на чл. 202 ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК не задължава съдът да възприеме заключението, но е длъжен да даде оценка за него, обсъждайки го в съвкупност с доказателствата по делото - писмени и гласни В оспорения пред решаващия административен съд ревизионен акт, респ. в ревизионния доклад се съдържат подробни констатации относно договореностите между Аквабилд 67 ЕООД и Гурме Фууд ЕООД и за липса на реалност на доставките на пресен бял трюфел и прясна манатарка. Тези факти приходните органи са взаимствали от приложения по делото ревизионен акт Р- 16001622002543 091 001/20.12.2022 г., за който изрично в ревизионния акт на Д. Л. е посочено, че Гурме Фууд ЕООД не го е обжалвал и същият е влязъл в сила. В обжалваното решение съдът е следвало да го обсъди, но не го е сторил, а той е релевантен в контекста на относимия към правния спор договор за цесия между Аквабилд 67 ЕООД и Д. Л.. В първоинстанционното производство са разпитани като свидетели В. А. Д., Д. Г. П., И. П., Г. И. и И. Г. Л. син на Д. Л., като съдът не е обсъдил техните показания поотделно във връзка с посочените от тях различни факти и обстоятелства, не ги и преценил в цялост с доказателствения материал по делото, а както се посочи по- горе изцяло е преповторил писмените бележки на процесуалния представител на Д. Л., а извън тях безкритично е потвърдил твърденията на жалбоподателката и констатациите на експерта. Съдът бегло е обсъдил само показанията на И. П. и Г. И., но не извършил необходимата преценка, ведно с другите доказателства по делото. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което то подлежи на отмяна по чл. 221, ал. 2, предл. 2 и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК следва да бъде върнато на Административен съд Пазарджик, на друг съдебен състав, който след обсъждане поединично и в цялост на доказателствата в ревизионното производство и представените такива в съдебното производство, вкл. и показанията на разпитаните свидетели, както и ако се наложи да даде указания на страните евентуално за събиране на нови доказателства, след което да постанови решението си по съществото на спора. Предвид изхода на спора настоящият касационен състав не се произнася по разноските, а на основание чл. 226, ал. 3 АПК това следва да стори съдебният състав на Административен съд Пазарджик при новото разглеждане на делото, вкл. и за направените разноски пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение