Решение № 3495 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, подадена чрез главен юрисконсулт П.Демирева, против Решение 483 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело 444/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което, по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р МаджуровООД, е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-215/17.02.2023 г., издадена от директора на РЗОК Бургас и са присъдени разноски. Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 от Закона за здравното осигуряване и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Маджуров ООД, при редовно призоваване, чрез адв.Коколарова намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира разноски,като не представя доказателства за сторени разноски,нито списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-215/17.02.2023г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Маджуров ООД в частта й по т. 1.1 и т.1.2 са наложени две санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 200.00 лева, първата за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т.7 от ЗЗО, чл.30 т.5 вр. чл.344 ал.1 т.1 и чл. 350 от НРД на МД за 2020 2022 г,а втората за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, и чл. 293 ал.3 т.2 от НРД на МД за 2020 2022 г. По делото безспорно е установено, че между НЗОК и Многопрофилна болница за активно лечение Д-р МаджуровООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с 021158/20.02.2020 г. Със Заповед РД-25-1841/14.12.2022 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК Бургас е разпоредил извършване на самостоятелна проверка на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р МаджуровООД. По своя вид и обхват проверката е тематична, със задачи: 1. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД 2020-2022г. и ЗЗО по отношение на дейност за м. декември 2022 г.; 2. Контрол по писма на Управителя на лечебното заведение.; 3. Контрол по справки от РЗОК Бургас.;. В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен протокол 126/27.01.2023 г и протокол за неоснователно получени суми 127/27.01.2023г. Протоколът е връчен на проверяваното лечебно заведение на 02.02.2023 г. с указания, че може да подаде писмено становище в 7- дневен срок пред директора на РЗОК Бургас срещу направените констатации. При тези данни, директорът на РЗОК Бургас е издал процесната заповед РД-25-215/17.02.2023г, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО,като е наложил на дружеството- ответник по касация три броя финансови неустойки по 200 лв всяка. Първоинстанционният административен съд е отменил Заповед за налагане на санкции РД-25-215/17.02.2023 г. в частта й по т.1.1 и т.1.2, аргументирайки се, че административният акт е издаден при липса на мотиви,както и при разминаване между изложените фактически основания и правните норми,които са посочени,че са нарушени от медицинското заведение, което представлява съществено процесуално нарушение и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Доводите на АС-Бургас за допуснати съществуни нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорената заповед в посочените по горе две точки са обосновани.Досежно първото нарушение- неправомерно изискано доплащане от здравно осигурено лице по ИЗ 2943 в периода 20-25.12.2022г,удостоверано чрез квитанция към ПКО от 29.12.2022г,съгласно която пациентът е заплатил сумата от 250 лв за подобрени битови условия,съставът на АС-Бургас правилно е констатирал,че приетото доказателство по делото- заявление- декларация,подписано от родителя на здравно осигуреното лице ясно сочи,че е поискано предоставянето на услугата по т.4 подобрени битови условия/ 5 дни по 50 лв меню по избор,телевизия,ползване на интернет/,която очевидно се различава от от допълнителната услуга самостоятелна стая ,която е със стойност 150 лв на ден.Ето защо и правилно е прието,че е спазено изискването на чл.24 б вр. чл.24 а ал.1 т.1 и 2 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ.Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл.344 ал.1 т.1 от НРД 2020-2022г.Очевидно е,че описанието на нарушението в оспорената заповед по т.1.1 не би могло да се включи във някоя от формите на фактически състави по посочения по горе текст от НРД.Неправилно нарушението е квалифицирано от административния орган като такова по чл.30 т.5 от НРД,доколкото тази норма въвежда забрана за изпълнителите на медицинска помощ да изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност,която е заплатена от НЗОК.Поисканите допълнителни услуги от ЗОЛ са включени в обхвата на чл.24 а ал.1 т.1 и 2 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ,поради което и не представляват допълнително доплащане на вид медицинска дейност,заплатена от НЗОК.Посоченото нарушение между фактическото описание на нарушението и правната норма,която обуславя санкционирането му правилно е преценено от първоинстанционния съд като основание за отмяна на заповедта в тази й част. По отношение на нарушението по т.1.2 от оспорената заповед-същото е описано като в издадена епикриза към ИЗ 2943 не е отразен задължителен реквизит- наименование на клиничната пътека,по която пациента е хоспитализиран.Правилни са изводите на АС-Бургас,че в случая при безспорно констатирано нарушение от фактическа страна ,е налице неправилно подвеждане на същото под относимата правна норма- административният орган е посочил,че същото следва да се санкционира по реда на чл.414 ал.3 НРД- която норма е относима към нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите,а правилната правна квалификация е тази по чл.416 ал.3 от НРД- нарушение на изискванията за работа с медицинска документация.Настоящата съдебна инстанция се солидализира с изводите на АС-Бургас,че в случая разминаването между описаната фактическа обстановка и приетата за нарушена правна норма представлява съществено процесуално нарушение,което ограничава правото на защита на ответника по касация да разбере точно за какво нарушение е санкционирано по т.1.2 от оспорената заповед. Въз основа на изожените по по горе мотиви,настоящия три члене състав на Върховен Административен съд,приема,че в решението на Административен съд - Бургас не се откриват визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК.Същото е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е претендирал разноски,но липсват доказателства за извършването им,поради което и разноски не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,