Решение № 2882 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13540/2013 г.

Решение № 2882 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13540/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Североизточен район - Варна, срещу решение № 2183/12.08.2013 г., постановено по адм. д. № 917/2013 г. на Административен съд - Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилност на решението. Иска се то да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Имоти България Инвест" ЕООД, срещу Заповед № ДК-02-СИР-192/21.11.2012 г. на н-к РДНСК, Североизточен район - Варна. Ответникът, "Имоти България Инвест" ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Имоти България Инвест" ЕООД Заповед № ДК-02- СИР-192/21.11.2012 г. на н-к РДНСК, Североизточен район - Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Преустройство и обединяване на съществуващи магазини в "Магазин за козметика", представляващо обединяване на магазин П 12, разположен на партерния етаж в хотелската част на сградата, с магазини в жилищната й част, находящ се в жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, бул. "Сливница" № 10. За да постанови решението си, съдът приел, че за процесния строеж е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за който не се изисква издаване на разрешение за стореж, поради което заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил безспорно релевантните факти и обстоятелства, като правните му изводи кореспондират на тях. При тези данни неоспорената от страните и включена в доказателствения материал по делото при съблюдаване изискванията по чл. 195 - 203 ГПК, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че преустройството представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "е" ЗУТ, който попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че не е констатирано съществено изменение на фасадата, няма промяна в предназначението на помещението и натоварването в него, не са премахнати или преместени съществуващи зидове, а изпълнените три отвора в разделителния зид между магазините /общ само за тях/ не засягат конструкцията на сградата. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че се касае за извършени строително-монтажи работи, квалифицирани по чл. 151, ал. 1, т. 3 АПК, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. При тази безспорно установена фактическа обстановка, законосъобразно съдът е приел, че не са налице условията по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което води до незаконосъобразност на заповедта за премахване на незаконен строеж. С оглед изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба "Имоти България Инвест" ЕООД, следва да се присъдят разноските за тази инстанция, които са поискани своевременно и доказани в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК