Решение № 151 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 71/2010 г.

Решение № 151 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 71/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Главният прокурор на Република България е направил искане, основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 422/12.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 1006/09 г. от Окръжен съд-Плевен, с което е изменена частично осъдителната присъда № 542/28.09.2009 г. по НОХД № 2181/08 г. на Районен съд - Плевен. В искането се твърди, че при постановяване на въззивното решение е допуснато съществено нарушение на материалния закон - чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебното заседание искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият М. Г. В., редовно призован не се явява. В производството участва, процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, който изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за възобновяване е основателно. I. С пръвоинстанционната присъда осъденият М. Г. В. е бил признат за виновен за извършено на 29.04.2008 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг режим, както и глоба в размер на 2 000 лева. С въззивното решение присъдата е изменена частично, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. II. От данните, съдържащи се в досъдебното производство, както и приложената справка съдимост към първоинстанционното дело, е видно, че осъденият В. е осъждан неколкократно. Деянието, по настоящето дело, е извършено от В. след като с присъда, влязла в сила на 2.11.2005 г., е бил осъден по НОХД № 209/05 г. на Военен съд - Плевен на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и в тригодишния срок, за който наложеното по цитираната присъда наказание от шест месеца лишаване от свобода, е било отложено. Посоченото ясно очертава, че не са били налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Допуснато е нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - неправилно приложение на материалния закон - чл. 66, ал. 1 от НК, което налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,