Решение № 5502 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2012 г.

Решение № 5502 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Цунами-2" ЕООД гр. София, подадена срещу съдебно решение № 2432/04.05.12 г., постановено по адм. дело № 10541/2011 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде отменен изцяло ревизионен акт /РА/ № 21001100008/14.07.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден частично с решение № 1906/25.10.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" София. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Кожухарова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2432/04.05.12 г., постановено по адм. дело № 10541/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата срещу РА № 21001100008/14.07.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден частично с решение № 1906/25.10.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" София относно отказано признаване на претендиран данъчен кредит в общ размер на 13 160 лв. по 7 броя фактури, издадени от "Валенс 2005" ЕООД, ведно с начислените лихви. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че по основния спорен въпрос в производството - относно реалността на доставките на противопожарна техника, изводите на приходните органи за липса на такава реалност, са обосновани и законосъобразни. Касаторът оспорва тези изводи на съда. АС Пловдив е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. С оглед начина на фактуриране е прието, че следва да бъде установено прехвърляне на правото на собственост върху стоката при отделянето или предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и транспортни ресурси за превоза й и др. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода на ревизионното производство доказателства, приел е заключение на съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил изводи за липса на реални доставки на в процесните данъчни периоди, при което е счел, че данъкът /ДДС/ е неправомерно начислен, а оттам е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. По делото е безспорно установено, че между РЛ и неговия доставчик "Валенс 2005" ЕООД е по силата на договор за изпълнение са издадени 7 броя фактури през 2008 г. за доставка на различни видове противопожарна техника, ведно със спесификации - описи към тях относно индивидуализирането на вещите, които доставки съответстват на основната дейност на РЛ, свързана с проектиране и монтаж на пожароизвестителна техника, охранителна техника и др. Въз основа на писмените доказателства и заключението на експертизата съдът е приел, че при получателя фактурираните стоки са надлежно счетоводно отразени, начислен е ДДС, цената е платена от получателя. Основният въпрос около който е съсредоточен правният спор, както пред първата инстанция, така и пред настоящата инстанция, е дали така установените факти и обстоятелства са достатъчни за извода, че доставките са реално осъществени, върху кого е доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства и допуснати ли са нарушения в ревизионното производство при извършване насрещна проверка на доставчика, дотолкова съществени, че да опорочават неотстранимо процедурата. Съдът е дал обосновани отговори на всички направени възражения, които в касационната жалба са изложени вече като касационни оплаквания. На първо място съдът обосновано е счел, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила при извършване насрещна проверка на доставчика, такива, че да се отразят и да променят окончателните изводи на приходните органи, а впоследствие и на съда. Оспорва се надлежното извършване на насрещната проверка на доставчика досежно процедурата, регламентирана чл. 32, ал. 4 ДОПК. Оплакването е неоснователно. Както правилно е посочил съдът, събраните протоколи са официални документи, удостоверяващи извършването на отразените в тях процесуални действия и обстоятелството, че доставчикът не е намерен на посочения от него адрес. Налице са данни, че искане за проверка и представяне на документи е отправяно и на двата известни адреса на доставчика. Освен това по делото е дадена задача на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза за извършване на проверка в счетоводството на доставчика, което обективно не се е случило поради ненамирането му на адреса. Изводът е, че както приходните органи, така и първоинстанционният съд са използвали всички процесуални способи за извършване на реална проверка на счетоводството на доставчика, както и на релевантните обстоятелства относно транспортиране и материална обезпеченост във връзка с продадените от него стоки. Проверката не е осъществена, което обаче не се дължи на процесуални пропуски на съда или на ревизиращите. По отношение разпределението на доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за ползване на данъчен кредит, съдът, правилно и в съответствие с установената трайна съдебна практика, е приел, че тази тежест е върху ревизираното лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Една от необходимите предпоставки за възникване на правото на приспадане на ДК е данъкът да е начислен правомерно, при наличие на настъпило данъчно събитие. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва с прехвърляне на собствеността. От тази гледна точка, както правилно е отбелязал съдът, не е достатъчно само наличието на редовно издадена фактура и плащане по нея. Следва да се извърши преценка дали праводателят е имал права на собственост върху доставяната стока, така че да е възможно прехвърлянето на тези права. Основополагащ принцип в гражданския оборот е, че никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото сам има. Относими в процеса на доказване са обстоятелствата във връзка с наличието на стоките при доставчика, т. нар. материална обезпеченост, предаването, транспортирането и съхраняването й, както и използването, влагането на стоките при последващи облагаеми доставки. В процесния случай не са налице установени факти и обстоятелства, при условията на пълно доказване, за нито едно от горните обстоятелства. Не само не е доказано наличието на стоките при доставчика "Валенс 2005" ЕООД, но обратното, налице са данни, че доставчикът не е имал наличност на такива стоки, тъй като при направената от вещото лице по делото проверка в счетоводството на предходния доставчик - "Данел 97" ЕООД - не е установено издаване на данъчни фактури към "Валенс 2005" ЕООД, осчетоводяване на такива или включване на такива в дневник за продажби, в който смисъл е дадена и декларация за липса на търговски взаимоотношения от представляващия "Данел 97" ЕООД. Липсва материална обезпеченост на доставчика. Липсват данни и не са налице твърдения за извършен транспорт, съхранение на стоките или влагането им в последващи облагаеми доставки, извършвани от РЛ. Не се доказва твърдението на касатора, че транспортът е извършван от доставчика директно към обектите, в които стоките са влагани, в този смисъл липсва отразяване във фактурите, не са правени такива уговорки в договора за изпълнение от 01.02.2008 г. Само въз основа на издадените фактури за стоки, които са относими към извършваната от РЛ дейност, не може да се направи извод, че доставките са реално извършени. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не е основателно искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Въпреки изхода на спора, такова възнаграждение не се дължи, тъй като съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, както вече е присъдено при разглеждане на спора в първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение