Решение № 9395 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2014 г.

Решение № 9395 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от "Ватия холдинг" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. "Манастирски ливади - Б", бл. 65, Евроцентър, ет. 4, и от министъра на икономиката и енергетиката, подадени чрез процесуалните им представители, срещу решение № 2694 от 25.02.2014 г. по адм. дело № 13302/2012 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение. Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за недопустимост, алтернативно - за неправилност, на решението - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. По подробно развити в жалбите доводи, молят за обезсилване на съдебното решение и за прекратяване на производството по делото, алтернативно - за отмяната му и за решаване на спора по същество. Процесуалният представител на министъра на икономиката и енергетиката претендира разноски. Ответниците - кметът на община Ветово, Младен Кънчев Димитров и Снежана Христова Димитрова - и двамата от град Разград, оспорват касационните жалбите и молят за оставянето им без уважение като неоснователни. Младен и Снежана Димитрови правят искане за присъждане на разноски. Заинтересованата страна - "А Т България" АД, в писмен отговор на жалбите, изразява становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното: С определение № 2548/21.02.2013 г. по адм. дело № 13302/2012 г., на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради липса на правен интерес от оспорването, тричленният състав на Върховен административен съд, пето отделение е оставил без разглеждане като недопустими жалбите на Младен и Снежана Димитрови и на кмета на община Ветово против Разрешение № 261/12.07.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и е прекратил производството по делото. Това определение е отменено като неправилно и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с определение № 12195 от 24.09.2013 г. по адм. дело № 5109/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, който е приел, че кметът на общината и физическите лица, собственици на имоти в процесната площ, са активно легитимирани да обжалват административния акт. С атакуваното пред настоящата касационна инстанция решение тричленният състав е отменил Разрешение № 261/12.07.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с което е разрешено на "Ватия холдинг" АД да извърши за своя сметка търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - в площ "Блян", разположена на територията на Общини Русе и Ветово, област Русе. За да постанови този резултат съдът е посочил, че въпросът за допустимостта на оспорването е разрешен с определение № 12195/24.09.2013 г. по адм. дело № 5109/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е длъжен да се съобрази. По съществото на спора е приел, че атакуваното разрешение е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. От фактическа страна по делото е установено, че производството е започнало по инициатива на компетентния към релевантния момент административен орган - министърът на околната среда и водите, който със своя заповед № РД-653/01.10.2008 г., на основание чл. 7, ал. 1, т. 8 и чл. 43, ал. 3, във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), е наредил да се проведе неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 1 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми за обект "Блян", с площ от 187 кв. км., разположена на територията на община Русе и община Ветово. Заявление за участие в конкурса са подали двама кандидати: "Ватия Холдинг" АД и "А Т България" АД, като след проведено класиране последният е избран за титуляр на разрешението. Конкурсната процедура е завършила с издаване от министъра на околната среда и водите на Разрешение № 603/03.04.2009 г. на "А Т България" АД, което е отменено с влязло в сила решение № 15537 от 16.12.2010 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 10810/2010 г., поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби досежно допускането до участие в конкурса на спечелилото го дружество. След отмяната по съдебен ред на разрешението с титуляр "АТ България" АД, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, комуто вече е предоставена компетентността за издаване на акт от категорията на процесния, е продължил процедурата по издаване на разрешението от последното законосъобразно действие, като е издал заповед № РД-16-758/14.06.2012 г. за назначаване на комисия. Комисията с решение по т. 1 по протокол № 1 от 18.06.2012 г. е отказала допускането на "А Т България" АД до участие в конкурса, поради неспазване на изискването чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ, явяващо се основание за декласиране на кандидата. С решение № 2757 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 7696/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), оставено в сила от ВАС с решение № 16076 от 04.12.2013 г. по адм. дело № 9823/2013 г., жалбата срещу решението на комисията за недопускане на "АТ България" АД е отхвърлена като неоснователна и същото е влязло в сила след проведен съдебен контрол. За спечелил конкурса за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални материали кандидат е определен "Ватия холдинг" АД, на когото след проведена съгласувателна процедура по чл. 35 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е издадено процесното Разрешение № 261/12.07.2012 г. от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвано в ДВ, бр. 74 от 28.09.2012 г. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че в решение № 15537 от 16.12.2010 г. по адм. дело № 10810/2010 г. петчленният състав на ВАС не е изложил съображения за връщане на преписката на административния орган с указания за продължаване на производството, нито е постановил диспозитив в този смисъл, което означава, че спорът е решен по същество и конкурсната процедура е приключила с отменителното съдебно решение. Според тричленния състав вместо да обяви нов конкурс, административният орган, при неправилно тълкуване волята на съда, е възобновил административното производство след влизане в сила на решението на петчленния състав, назначил е нова комисия и е издал процесното разрешение в полза на "Ватия Холдинг" АД. Обоснован е извод, че провеждането на конкурс с един кандидат е допустимо от закона съгласно чл. 47, ал. 4 ЗПБ, но само при наличие на редовно обявена процедура и неявили се други конкуренти. Съдът е счел, че в случая незаконосъобразно административният орган е приложил хипотезата на § 105, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗПБ (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), т. к. конкурсната процедура по посочената преписка не е недовършена. Приел е, че влязлото в сила съдебно решение за отмяна на разрешение № 603/03.04.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите, препятства възможността инициираната през 2008 г. процедура да бъде възобновена и финализирана чрез класирането на "Ватия Холдинг" АД. С тези мотиви е отменил Разрешение № 261/12.07.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Решението е недопустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с жалби от лица, за които не е налице правен интерес да оспорват процесното разрешение. Настоящият петчленен касационен състав намира, че не е обвързан от разрешението на въпроса за допустимостта на оспорването, дадено с определение № 12195 от 24.09.2013 г. по адм. дело № 5109/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Конкретно определение по даден процесуален спор не е задължително за прилагане и от другите касационни състави, доколкото не се касае до решение на Върховния административен съд, което е част от тълкувателната му дейност. Съдът упражнява правото си на свободна преценка спрямо конкретната фактическа обстановка и анализ на приложимото право и това му правомощие не може да бъде дерогирано от наличието на съдебен акт на друг състав, обективиращ воля в различен смисъл. Следва да се посочи, че по силата на чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на проверяваното решение съдът следи служебно, още повече като се има предвид, че правният интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като за наличието й във всяко положение на делото съдът служебно следи. В тази връзка, настоящият състав приема, че оспорването на издаденото по реда на ЗПБ разрешение е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес от подаване на жалбите, по които е образувано съдебното производство. Жалбоподателите не са страна по спорното административно правоотношение по издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. В резултат на приключилата конкурсна процедура за титуляр на разрешението е определено "Ватия холдинг" АД, което дружество е адресат на акта и единствена заинтересована страна, поради декласиране на другия кандидат. Решението за определяне на титуляр на разрешението за търсене и проучване на подземни богатства - изключителна държавна собственост, не засяга права или законни интереси на жалбоподателите - кмета на община Ветово и физическите лица Снежана и Младен Димитрови. Само по себе си то не засяга права и законни интереси на трети лица, поради което не е предвидено участието им в производството по издаването му, нито те са легитимирани да го обжалват. Не може да бъде възприета тезата, че кметът като представител на интересите на населението е носител на активна процесуална легитимация. Нито предвиденото в чл. 26 ЗПБ участие на кмета на общината в съгласувателната процедура, предхождаща откриването на производство по разрешаване търсенето и проучването на подземни богатства, нито вменените му контролни функции, съгласно чл. 90, ал. 5 и чл. 95 с. з., обуславят извод за наличие на активна процесуална легитимация от оспорване на акт от категорията на процесния. Недопустимо е оспорването на индивидуален административен акт в обществен интерес, освен от страна на прокурор, който единствен разполага с правомощие да сезира съда в защита на обществения интерес - чл. 127 КРБ, чл. 145, ал. 5 ЗСВ, чл. 16, във връзка с чл. 147, ал. 2 и чл. 184 АПК. Такава функция за кмета на общината само по силата на това му качество като орган на изпълнителната власт в общината не произтича от ЗМСМА. Нормата на чл. 45, ал. 5 ЗМСМА има ограничен обхват и приложно поле досежно правото му да сезира административния съд и не го овластява с такова генерално правомощие. Както се посочи по-горе, подобна обща компетентност на кмета да обжалва разрешението в охрана на законово защитим обществен интерес не следва от предоставените му със специалния закон съгласувателни и контролни функции. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗПБ е неотносима към въпроса за правния интерес от обжалване на разрешението за търсене и проучване на подземни богатства, т. к. същата само установява изисквания и правила относно начина на съобщаване на акта. Позоваването на правото на собственост на общината върху имоти, попадащи в предоставената за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми площ, също не обосновава процесуалноправен интерес от търсената чрез обжалване на разрешението съдебна защита. С процесния административен акт се дава право на търговското дружество - негов адресат, да извършва за своя сметка търсене и проучване на подземни богатства на площта на разрешението. Обжалваният в случая индивидуален административен акт не засяга и не може да засегне правната сфера на оспорващите процесното разрешение. Правният интерес е процесуалноправно понятие свързано с признатата от АПК възможност да се търси съдебна защита, като задължително следва да е пряк и личен. Извлича се от чл. 15, ал. 1 АПК и възниква при пряко засягане или застрашаване на законни интереси, субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес е необходимо с отмяната на обжалвания административен акт непосредствено да се отстранява настъпилата или настъпваща от изпълнението му вреда, т. е. да е налице действително и незабавно удовлетворяване на съответното лице, а личен е интересът на физическо или юридическо лице да защити свои субективни права, свободи или законни интереси. В този смисъл, физическите лица Младен Кънчев Димитров и Снежана Христова Димитрова, легитимиращи се като собственици на земи в площта, предмет на разрешението и кметът на община Ветово не са страни по смисъла на чл. 15 АПК. По отношение на същите не е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на процесното разрешение. Конкурсната процедура по предоставяне на разрешение за търсене и проучване по реда на ЗПБ е започнала през 2008 г. и се развива между кандидатите и компетентния административен орган, поради което изцяло относими са изложените по - горе съображения досежно липсата на правен интерес от подаване на жалбата. Следва да се посочи, че предмет на разрешението са неметални подземни изкопаеми, които са изключителна държавна собственост. Заявените от жалбоподателите претенции за засягане с атакувания акт на имоти, които са тяхна собственост, не могат да обосноват правен интерес от обжалването. По отношение на собствеността, оспорващите могат да защитят правата и интересите си по общия исков ред, но не и в административния процес, а тези относно ползването на земята - в процедурите по реда на глава пета от ЗПБ. Доводите за увреждане на земите и за препятстване ползването им по предназначение са относими към по-късен етап от изпълнението на дейностите, включени в предмета на разрешението. По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице правен интерес за оспорващите от провеждането на съдебен контрол върху обжалваното разрешение. Търсената от жалбоподателите защита не би могла да се осъществи по реда на извършеното съдебно оспорване, поради което производството по делото е подлежало на прекратяване като недопустимо. Доколкото обаче тричленният състав не е имал друга процесуална възможност, предвид разпоредбата на чл. 224 АПК за задължителност на указанията на по-горната инстанция, същият се е произнесъл по съществото на жалбата съобразно дадените му в този смисъл указания за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Отсъствието на активна процесуална легитимация за обжалване на процесния акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. С приемането на същата за разглеждане и решаване на спора по същество е постановен недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед констатираната липса на правен интерес, жалбите на кмета на община Ветово, Младен Кънчев Димитров и Снежана Христова Димитрова срещу Разрешение № 261 от 12.07.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма следва да бъдат оставени без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. Извън изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че тричленният състав неправилно е конституирал като заинтересована страна в съдебното производство "АТ България" АД. Предвид влязлото в сила решение № 2757 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 7696/2012 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 16076 от 04.12.2013 г. по адм. дело № 9823/2013 г. на ВАС, за това дружество, в качеството му на недопуснат до участие в конкурса кандидат, не е налице основание за участие в настоящия спор. За него административното производство по издаване на процесното разрешение е приключило с декласирането му, поради което същият няма качеството на лице, засегнато от определянето на "Ватия Холдинг" АД за спечелил конкурса кандидат и избора му за титуляр. Поради това конституирането и участието му в съдебния процес е било в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски, в полза на същия се дължат направените такива за касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателите - община Ветово, Младен и Снежана Димитрови следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерство на икономиката и енергетиката сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия