Решение № 3293 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1386/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карлово, чрез гл. юрк. И. Димовска, срещу решение № 11000 от 08.12.2025 г. постановено по адм. дело № 944/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед №РД-381/10.04.2025 г. на кмета на община Карлово, в частта по т. 1, с която на осн. чл. 14, ал. 4 от ЗОС, чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и чл. 31, ал. 1 от ЗПП е предоставил за безвъзмездно ползване за срок до 30.11.2028 г. на ПП „Българска социалистическа партия“. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорването срещу издадения административен акт да бъде отхвърлено. Претендират се разноски. Ответникът – ПП „Българска социалистическа партия“, представлявана от председателя на Националния съвет, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, чрез процесуалния представител адв. М. Радойнов от Адвокатска колегия – Пловдив в който са изложени подоробни съображения за неоснователност на касеционната жалба. Счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли съда да постанови решение с което да го остави в сила. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение заплатено в приложеното копие на пълномощно и договор за правна помощ и съдействие.Не представя списък с разноските съгл. Чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и следващите от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е не основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед №РД-381/10.04.2025 г. на кмета на община Карлово, в частта по т. 1, с която на осн. чл. 14, ал. 4 от ЗОС, чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и чл. 31, ал. 1 от ЗПП е предоставил за безвъзмездно ползване за срок до 30.11.2028 г. на ПП „Българска социалистическа партия“, следния общински имот, В ЧАСТТА по т. 1: Помещение № 1, с площ от 8 кв. м. и помещение № 3 с площ 30 кв. м., с обща полезна площ 38 кв. м., съгласно схема, със санитарен възел, находящи се на втори етаж в сграда с ИД 36498.503.1162. 1, попадаща в ПИ с ИД 36498.503.1162 по КККР-Карлово, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на агенцията по геодезия, картография и кадастър, съответстваща на сграда с планоснимачен номер 1309 в УПИ XII- жил. комплекс, кв. 47, ул. „Хан Крум“, гр. Карлово, актувана с акт за ЧОС № 2757/27.03.2013 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че обжалвания индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приел, че съгласно чл. 14, ал. 4 ЗОС, кметът на общината може да предоставя помещения на политически партии, но обектът на предоставянето следва да бъде индивидуализиран по начин, изключващ всякакво съмнение относно неговата идентичност. Първоинстанционния съд е приел, че в оспорената заповед, административния орган неправилно е определил площта на предоставяния за безвъзмездно ползване на посочения имот на общинския имот, който е съществен индивидуализиращ белег на недвижимия имот, което е довело до неяснота относно обема на предоставеното право на ползване. Касационния жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационните жалбоподатели за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон. Установените от административния съд фактически обстоятелства са съответни на доказателствата по делото, поради което настоящият съдебен състав приема констатациите за правилни. Подробно и обосновано административният съд е установил спорното административно правоотношение. От доказателствата по делото се установява, че в процедурата по разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за политическите партии, държавата и общините предоставят безвъзмездно на политическите партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава, помещения за осъществяване на тяхната дейност. Според ал. 3 на същата разпоредба, предоставянето на помещения на политически партии се извършва съгласно Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. С разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗОбС е предвидено, че безвъзмездното предоставяне на имоти по ал. 1 за нуждите на общинските ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в Закона за политическите партии, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Със Заповед №РД-381/10.04.2025 г. на кмета на община Карлово, в частта по т. 1, с която на осн. чл. 14, ал. 4 от ЗОС, чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и чл. 31, ал. 1 от ЗПП е предоставил за безвъзмездно ползване за срок до 30.11.2028 г. на ПП „Българска социалистическа партия“, като са определени основни обстоятелства относно помещенията и тяхната площ. Фактическите установявания на административния съд са обективни, а направените правни изводи са законосъобразни и обосновани. Изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 14, ал. 4 от Закона за общинската собственост са правилни. От заключението на назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че действителните площи на помещенията, означени като № 1 и № 3, съответно 15, 17 кв. м и 19, 89 кв. м, съществено се разминават с площите, посочени в оспорената заповед – 8 кв. м и 30 кв. м. Съдът е приел, че това разминаване е значително както по отношение на всяко помещение поотделно, така и по отношение на общата площ, описана в административния акт поради което е приел, че тези различия не могат да бъдат квалифицирани като незначителни технически грешки, а представляват съществени фактически неточности, засягащи самия предмет на предоставянето. Изводите на съда в тази част са законосъобразни и обосновани. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК административният съд е извършил контрол за законосъобразност на обжалвания акт, който контрол е отнесен и по отношение законосъобразността на решението с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОбС Общински съвет Карлово е приел Наредба за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. В разпоредбите на чл. 22 – чл. 25 от същата наредба общинският съвет е регламентирал реда за отдаване под наем на помещения - частна общинска собственост за нуждите на общинските ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в Закона за политическите партии. В тази връзка правилно административният съд е отменил оспорената Заповед №РД-381/10.04.2025 г., доколко предоставянето на самостоятелен имот - общинска собственост, в нарушение на изискванията на Наредбата на ОбС – Карлово и Закона за общинската собственост, тъй като е установено съществено разминаване между действителните физически характеристики на помещенията и описанието им в административния акт, което води до неяснота относно обема и съдържанието на предоставеното право на ползване, поради което адресатът на акта е поставен в обективна невъзможност да разбере точно какъв имот му се предоставя и при какви параметри. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че тази неяснота е пряко следствие от неизпълнение на задължението на административния орган да установи вярно и точно фактическата обстановка преди постановяване на акта, което представлява нарушение на чл. 35 от АПК. В съответствие с чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон, правилно е обосновал и мотивирал обжалваното решение. Отмяната на административният акт е обусловена от констатираните нарушения, което обуславя незаконосъобразност на оспорения акт и отмяната му в съответствие с чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение на тези нарушения не са обосновани и изложени касационни доводи в жалбата, както и не са представени доказателства, които да оборват установените фактически обстоятелства, поради което следва да се приемат за правилни изводите на първоинстанционния съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдяните от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ПП“ Българска социалистическа партия“, за присъждане на разноски е неоснователно. Съгласно т. 2 от ТР № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В настоящия случай не е представен списък с разноските, което е в тежест на претендиращия за присъждане на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.