Решение № 7320 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7597/2011 г.

Решение № 7320 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7597/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Универсалстрой-инженеринг-Емил Младенов" - гр. Кърджали, представлявано от управителя Емил Младенов, против решение № 613 от 14.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1599 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 091000443 от 15.04.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, потвърден с решение на директора на ДОУИ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта, в която за периода на м. ноември 2008 г. е отказано право на данъчен кредит в общо размер 146 485,60 лв. по данъчни фактури № 151/6.11.2008 г.; № 162/26.11.2008 г.; № 166/29.11.2008 г.; № 167/29.11.2008 г.; № 168/29.11.208 г.; № 169/29.11.2008 г.; № 170/29.11.2008 г. и № 171/29.11.2008 г., издадени от "Керванстрой" ООД - гр. Джебел, и са установени и определени за внасяне лихви за просрочие в размер на 23 590,83 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки на пълномощника адв. Пачилова, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, чрез юрк. Стоянова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се потвърди. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Пловдив, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Универсалстрой-инженеринг-Емил Младенов" - гр. Кърджали, против ревизионен акт (РА) № 091000443 от 15.04.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, потвърден с решение на директора на ДОУИ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който за периода на м. ноември 2008 г. му е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 146 485,60 лв. по данъчни фактури № 151/6.11.2008 г.; № 162/26.11.2008 г.; № 166/29.11.2008 г.; № 167/29.11.2008 г.; № 168/29.11.208 г.; № 169/29.11.2008 г.; № 170/29.11.2008 г. и № 171/29.11.2008 г., издадени от "Керванстрой" ООД - гр. Джебел, и са установени и определени за внасяне лихви за просрочие в размер на 23 590,83 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Посочил е, че спорът между страните се концентрира по отношение не на действителното извършване на процесните услуги и действителната наличност на процесните стоки, а по отношение на факта, че тези услуги са фактически осъществени от "Керванстрой" ООД и съответно престирани на ЕТ "Универсалстрой", или с други думи налице ли са валидни и действителни търговски доставки, осъществени между търговското дружество и едноличния търговец. Проследявайки пунктуално всяка една от издадените фактури и представените доказателства във връзка с това, както и обясненията на страните по сделките, съдът е стигнал до извода, че процесните данъчни фактури не отразяват действително предприети от двамата търговци стопански операции, чиято цел е извличането на печалба от разместване на конкретни блага. Необяснимо според съда е поведението на двамата търговци защо едни и същи услуги и стоки трябва да бъдат предмет на престиране от търговското дружество на едноличния търговец, а на другия ден обратно - предмет на престация от едноличния търговец на търговското дружество. Съдът не е приел за логично нито икономически изгодно обяснението, че по този начин се създава работа и на двамата търговци. Като пример е посочено, че данните по делото не дават обяснение защо едни и същи стоки - например тръби РVС, веднъж са продадени от дружеството на едноличния търговец, а на следващия ден са продадени обратно от едноличния търговец на дружеството с включен монтаж на стойност 0.03 лв. на метър. Анализирайки подробно събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че нито данъчните фактури, нито договорите за изработка, протоколите за извършени СМР, извлечения от счетоводни сметки, нито пък безспорната наличност на осъществени ремонтни работи сами по себе си могат да обосноват несъмнен извод, че те са конкретен трудов резултат, осъществени изцяло от "Керванстрой" ООД и съответно придобити от жалбоподателя. Като краен извод от цялостната преценка на доказателствения материал по делото съдът е направил извод, че в хода на производството не са установени данни, от които да следва ясен и безпротиворечив извод за това, че процесните сделки са действително осъществени като проявени юридически факти така, както са отразени в данъчните фактури, от които жалбоподателят черпи спорното право на данъчен кредит. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Анализирайки всички доказателства по делото и отчитайки несъответствията в тях и липсата на каквато и да е логика при разместването на насрещните престации съдът е стигнал до обоснования извод, че липсва реална доставка на стоки и услуги по процесните фактури въпреки тяхното фактуриране и счетоводно отразяване. Предпоставките за признаване на право на данъчен кредит, включително осъществяването на реална доставка на стоки и услуги, следва да бъдат установени по отношение на всяка конкретната доставка между страните по издадените за отделните доставки данъчни фактури. В този смисъл стоката може да е придобита по определен начин от ревизираното лице и то да е имало възможност да се разпореди с нея, да е била извършена услугата, но за целите на данъчното облагане по ЗДДС, респективно - за признаване на право на данъчен кредит, от значение е фактът дали стоката или услугата е получена или извършена именно от лицето, посочено като доставчик в издадените фактури. По изложените по-горе от съда съображения в конкретния случай това не е доказано и тези изводи на съда се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че ДДС по издадените от "Керванстрой" фактури е начислен без основание, след като процесните фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на стоки и услуги, и като така ревизираното лице няма право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според тази разпоредба не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно, а за неправомерно се счита начисляването на ДДС, когато е извършено при липса на доставка или услуга. Не са достатъчни само наличието на издадена данъчна фактура и съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя, както и начисляване на ДДС по фактурата, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а следва да е установено вярно отразяване на стопанските операции в издадените за това документи. Събраните по делото доказателства в настоящия случай обосновават извода за липса на реално извършени доставки, документирани с процесните фактури, следователно и липса на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. От това следва, че за доставчика по фактурите не е възникнало правото да начисли ДДС чрез издаването на данъчен документ по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Дирекция "ОУИ" има право на едно юрисконсултско възнаграждение за цялото производство по делото на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, а не на отделни възнаграждения за всяка инстанция. В случая вече е присъдено такова възнаграждение с първоинстанционното решение, поради което не следва да се присъжда повторно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,