Решение № 1175 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1138/2011 г.

Решение № 1175 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1138/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Ванина" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Кубрат" № 7 срещу решение № 3298 от 27.10.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6025/2010 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Ванина" ЕООД срещу заповед № Оз-1715 от 23.06.2010 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" в Министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за частната охранителна дейност е отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 481 от 24.01.2005 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът извършил неправилна преценка на релевантните по делото доказателства, въз основа на което формирал неправилна фактическа и правна обосновка, довела до постановяването на неправилен съдебен акт. Неправилно приел, че договорите за охрана от 31.11.2008 г. са сключени от името на "Ванина" ЕООД. Не отчел, че свидетелят Наско Бончев изрично декларирал, че договорите, макар и сключени от него като пълномощник на "Ванина" ЕООД, не са одобрени от управителя и представляващ дружеството. Не отчел, че на практика охранителната дейност на обектите на "Хринад" ООД и на "Гримит" ООД е извършвана от друго дружество - "Ванина-2" ЕООД. Съдът неправилно кредитирал и писмените обяснения на Димитър Димитров, Съби Събев, Богдан Игнатов, Николай Колев, Петко Михов и Илия Игнатов. Не отчел, че тези лица нямат валиден трудов договор, униформи и отличителни знаци, не са се подписвали на ведомости и никой от тях не твърди, че познава управителя на "Ванина" ЕООД. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Любомир Ненов, Адвокатска колегия, гр. Плевен.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция", счита същата за неоснователна. Изводите относно фактите съдът направил при спазване на съществените процесуални правила въз основа на обективно, всестранно и пълно обсъждане на всички обстоятелства по делото. Проверил обстоятелствата относно правното основание за издаване на оспорената заповед - чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Съдът изложил обстойни съображения относно валидността на сключените на 30.11.2008 г. договори. Счита, че жалбоподателят не може да черпи права от неизпълнението на законови задължения. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обосновано приел за осъществен фактическия състав на посоченото в заповедта правно основание. Правилно приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е постановено при липса на заявените касационни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Ванина" ЕООД е надлежно регистрирано българско юридическо лице с управител Борка Тепавова Бончева и седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Кубрат" № 7. Дружеството притежава лиценз № 481 от 24.01.2005 г. за извършване на частна охранителна дейност - охрана на имущество на физически и юридически лица на територията на област Плевен.

1. "Ванина-2" ЕООД е надлежно регистрирано българско юридическо лице с управител Наско Василев Бончев и седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Кубрат" № 7. Борка Бончева и Наско Бончев са съпрузи.

1. На 28.01.2005 г. Борка Бончева, в качеството си на управител на "Ванина" ЕООД, упълномощила Наско Василев Бончев от нейно име и за нейна сметка да извършва всякакви фактически и правни действия (сделки и други), свързани с предмета на дейност на регистрираното от нея еднолично дружество, в т. ч. изрично посочено всичко свързано с осигурителните и данъчните правоотношения, всякакъв вид представителство, наемни договори и други сделки на управление, граждански и трудови договори и правоотношенията свързани с тях и други.

1. В адресирана до районното управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Севлиево, жалба, вх. № ЗМ-174 от 22.03.2010 г., Димитър Димитров посочил, че извършвал охранителна дейност като нает от "Ванина" ЕООД на обект на "Хринад" ООД, гр. Севлиево и не му било изплатено дължимо трудово възнаграждение. По жалбата била извършена проверка на дейността на "Ванина" ЕООД. В хода на проверката било установено, че лицата Димитър Димитров, Съби Събев, Богдан Игнатов, Николай Колев, Петко Митов и Илия Илиев били наети като охранители от Йордан Игнатов към фирма "Ванина" ЕООД за периода 01.12.2008 г. - 30.06.2009 г. за охрана на обект "Хринад" ООД, гр. Севлиево. Лицата работели без трудов договор, без осигуровки, без униформи и отличителни знаци. Възнагражденията си, в размер на 300 лв. месечно, получавали от Йордан Игнатов на ръка. През м. октомври 2009 г. получили, без Димитър Димитров, само по 50 лв. от дължимото им възнаграждение за м. юни 2009 г.

1. По делото е представен договор от 30.11.2008 г. между "Хринад" ООД и "Ванина" ЕООД, въз основа на който "Ванина" ЕООД е изпълнител на въоръжена охрана на обект "Птицекланница", находящ се в гр. Севлиево, за срок от една година, считано от 01.12.2008 г.

1. По делото е представен договор от 30.11.2008 г. между "Гримит" ООД, гр. Севлиево, и "Ванина" ЕООД, въз основа на който "Ванина" ЕООД е изпълнител на въоръжена охрана на обект "Птицеугоителен комплекс", находящ се в гр. Севлиево, за срок от една година, считано от 01.12.2008 г.

1. Двата договора са подписани от управителя на "Ванина" ЕООД - Борка Тепавова Бончева. В договорите не е отбелязано, че се сключват от пълномощник, в приложенията към него не е приложено пълномощно. По делото е представено е извлечение от счетоводната отчетност на "Ванина-2" ЕООД (хронологични регистри) за периода 30.10.2008 г. - 31.12.2009 г., в която са вписана първични счетоводни документи за постъпили в дружеството плащания по извършвана охранителна дейност. Представени са два броя фактури, издадени от "Хринад" ООД и "Гримит" ООД на "Ванина-2" ЕООД за изплатени суми за охрана за м. юни 2009 г. на птицекланница, гр. Севлиево.

1. В адресирана до районното управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Севлиево, жалба вх. № ЗМ-552 от 05.02.2010 г., Пламен Петров посочил, че в периода 01.12.2008 г. - 01.07.2009 г. работил като охранител, без сключен трудов договор с "Ванина" ЕООД, на обект "Птицекланница", м. "Чакала", гр. Севлиево като отговорник за дейността бил Йордан Игнатов. При извършената проверка разпитаният Игнатов посочил, че бил помолен от дългогодишния си приятел - Наско Бончев, да намери осем човека от гр. Севлиево, които да извършват охранителна дейност на обекти на "Хринад" ООД и на "Гринит" ООД в гр. Севлиево като дейността се осъществявала без трудови договори.

1. "Ванина" ЕООД не е уведомявала областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Габрово, за поемането на обекти на територията на област Габрово - справка, рег. № 11075 от 18.03.2010 г.

1. С предложение № ОА-9975 от 23.06.2010 г. директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" бил информиран за констатациите от извършените от органите на Министерството на вътрешните работи проверки на дейността на "Ванина" ЕООД и му било предложено лицензът на дружеството да бъде отнет. Със заповед № ОЗ-1715 от 23.06.2010 г., издадена на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗЧОД и чл. 37, ал. 2 АПК ответникът отнел издадения на дружеството лиценз № 481 от 24.01.2005 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Приел, че неуведомяването на дружеството за започналото административно производство по смисъла на чл. 26 АПК в случая не е съществено нарушение, тъй като не е довело до нарушаване на правата на жалбоподателя, а твърдението за нарушение на чл. 35 АПК е неоснователно с оглед на доказателствата по делото. Некредитирал показанията на свидетеля Наско Бончев свързани с подписването от него на договорите на "Ванина" ЕООД с двете дружества, както и че "Ванина-2" ЕООД получавала плащанията и извършвала дейността, поради противоречие с другите доказателства по делото. След съвкупна преценка на доказателствата по делото приел, за недоказани твърденията на жалбоподателя, че дейността не е извършвана от "Ванина" ЕООД, а от друго юридическо лице - "Ванина-2" ЕООД. Въз основа на това направил извод за наличие на фактическите и правни основания, посочени от органа като основания за издаване на оспорената заповед и с оглед на това за нейната законосъобразност.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени в т. 1 - 10. Касаторът не ги оспорва, а твърди, че съдът неправилно ценил доказателствата по делото и въз основа на това направил неправилни правни изводи. Т. е. спорът по делото е досежно правилността и обосноваността на извода на съда за наличие на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед.

По делото е безспорно, че "Ванина" ЕООД притежава лиценза за извършване на частна охранителна дейност на територията на област Плевен. Безспорно е също, че оспорваната заповед е издадена на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗЧОД, т. е. лицензът е отнет за извършване на разрешена по вид охранителна дейност извън територията, за която е издаден. Безспорно е, че на територията на гр. Севлиево, област Габрово, в периода 01.12.2008 г. - 30.06.2009 г. осем физически лица извършвали охранителна дейност на обекти "Птицекланница" и "Птицеугоителен комплекс", собственост на "Хринад" ООД и на "Гримит" ООД. Спорът по делото е кое е дружеството от името на което и за сметка на което физическите лица извършвали охранителната дейност.

По делото са представени договори за охрана на процесните обекти в процесния период, сключени между "Ванина" ЕООД, от една страна, и "Хринад" ООД и "Гримит" ООД, от друга. Договорите са подписани лично от управителя на "Ванина" ООД - за изпълнителя не е вписано лице, действащо по пълномощно. Тези договори не са оспорени от жалбоподателя. Твърдението на свидетеля Бончев, както правилно приел и съда, не кореспондират с останалите доказателства по делото и най-вече с визираното в самите договори - в тях не е посочено, че се подписват от пълномощник, нито пълномощното му е приложено като приложение към тях. Вярно е, че по делото са представени извлечения от хронологичния регистър на счетоводните документи за периода 30.10.2008 г. - 30.12.2009 г. на "Ванина-2" ЕООД и в тях са вписани номера на първични счетоводни документи за заплащане на извършена услуга охрана на птицекомплекс и на птицеугоителен комплекс. Този факт касаторът твърди като един от основните, който доказвал, че охранителната дейност не е извършвана от "Ванина" ЕООД, а от "Ванина-2" ЕООД. Първо, хронологичният регистър е документ, създаван от дружеството, получател на първични счетоводни документи, в който тези документи се вписват по реда на постъпването. Той е вторичен документ, изходящ само от едната страна по сделката. Второ, поради този си характер регистърът не може да докаже наличието на първичен счетоводен документ без представяне на самия такъв. Би могло да се приеме, че регистъра е индиция за наличието на първичен счетоводен документ. Трето, първичният счетоводен документ - с оглед на представените по делото два броя фактури издадени от "Хринад" ООД и "Грими" ООД с получател "Ванина-2" ЕООД, доказва само и единствено извършено плащане между два субекта. Тези две фактури, с оглед на вписаното в тях основание за плащане, не доказват, че плащането е извършено именно за дейността на процесните осем физически лица, още по-малко, че точно те са извършвали охранителната дейност, за която на "Ванина-2" ЕООД е извършено плащане по представените фактури от двете дружества. При положение, че по делото са представени договори за охранителна дейност между "Ванина" ЕООД и дружествата, собственици на обектите, охранявани от осемте физически лица, за охрана именно на тези обекти, представени са и графици за охраната на същите обекти с вписани имената именно на тези осем лица, то вписването в счетоводния хронологичен регистър на фактури за извършено плащане за охранителна дейност и представянето на два броя фактури с общо вписано основание за плащане, не може по какъвто и да е начин да докаже, че физическите лица са извършвали дейност от името и за сметка на "Ванина-2" ЕООД, а не на "Ванина" ЕООД. Ако физическите лица са извършвали дейността по охрана на тези обекти от името и за сметка на "Ванина-2" ЕООД, то дружеството, с оглед на изискванията на действащото законодателства, лесно би доказало този факт като представи трудовите договори на лицата, осигурителните им плащания, както и надлежно удостовери, че е спазило по отношение на тях изискванията на Закона за частната охранителна дейност. Такива доказателства по делото не само не са ангажирани, нещо повече - дори не се твърди, че съществуват.

Наред с това, от приложените по делото писмени обяснения на физическите лица - осъществявали охранителната дейност, не може да се направи извод, че полагания от тях труд не е от името и за сметка на "Ванина" ЕООД. Напротив, всички те сочат, че са работили за "Ванина" ЕООД. Фактът, че Йордан Игнатов, а не управителят на "Ванина" ЕООД, ги наел и им изпащал възнаграждението не може по какъвто и начин да обоснове липсата на фактическо правоотношение между тях и "Ванина" ЕООД именно поради приятелските отношения на Игнатов с Наско Бончев и изричното упълномощаване на последния от "Ванина" ЕООД за всички дейности, свързани с дейността на дружеството, в т. ч. конкретно и за престирането на труд от името и за сметка на дружеството. Фактът, че "Ванина" ЕООД не е сключило с физическите лица писмени трудови договори, не е водило ведомост за изплащане на трудовото им възнаграждение, не им е предоставило униформи и отличителни знаци не може също по какъвто и да е начин да докаже неизвършване на дейността. Общ принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Видно от изложеното инвокираните от касатора доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила свързано с неправилното ценене на доказателствата са неоснователни. Съдът правилно, обосновано и при спазване на правилата, които уреждат доказването, установил истината, относно релевантните за спорното право факти - извършването на охранителна дейност извън територията, за която му е издаден лиценз. Въз основа на това направил верен извод, че с действията си касаторът осъществил визираните в чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗЧОД юридически факти, което означава, че изводът му за законосъобразно прилагане на санкцията на правната норма е правилен. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд