Решение № 9310 от 5.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Н. Николова против решение 397/29.12.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 587/2022 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка 11272/12.08.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са по отношение изводите на съда за липса на извършена продажба услуга и липса на задължение за търговеца да издаде фискална касова бележка. Касаторът счита за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение на разпоредбите на ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите /Наредба Н-18/13.12.2006 г./. Излага съображения, че съдът не е обсъдил мотивите за определяне срока на мярката. Сочи, че за нарушението е издадено наказателно постановление, което не е обжалвано и е влязло в сила. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Фреш 4 ЕООД, град Велико Търново, чрез управителя Н. Василева моли да се остави без уважение касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 11272/12.08.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Фреш 4 ЕООД е наложено запечатване на търговски обект надуваемо съоръжение, находящ се в гр. Велико Търново, [адрес], стопанисван от търговеца на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС и е забранен достъпа до обекта за срок от 7 дни. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че от страна на административния орган не е доказано извършването на твърдяното административно нарушение, послужило като основание за налагане на принудителната административна мярка. Според мотивите на акта търговският обект е проверен от органи по приходите при ТД на НАП В. Търново на 09.08.2022 г., извършена е контролна покупка на услуга скачане на батут за 20 мин на стойност 4.00 лева, за която не е издаден фискален бон/касов бон от продавача. От извършената проверка на КЛЕН е установено, че плащането в размер на 4.00 лева не е отчетено с издаването на фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство. Съдът е приел, че от събраните в съдебното производство доказателства са опровергани констатациите в протокола за извършена проверка серия АА, 0107380/09.08.2022 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново за извършване на контролна покупка на услуга скачане на батут. От показанията на св. Бодуров и св. Юмер органи по приходите, съдът е установил, че не са ползвали услугата скачане на батут, тъй като съоръжението е за деца, а просто са заплатили за такава. Това обстоятелство е потвърдено и от показанията на св. М. Чолакова, приела плащането. В този случай, според съда за търговеца не е възникнало задължение да издаде фискален бон, тъй като не е осъществена продажба на услуга, ползвана в обекта, нито лично от органите по приходите, нито чрез друг клиент. След като продажбата не е осъществена, то не е налице нарушение, което да представлява предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. По отношение на издаденото наказателно постановление, в решението са изложени мотиви, че производството по налагане на мярката е независимо от това по издаване на постановлението, поради което и при липса на съдебен акт, съдът не е обвързан от приключилото административнонаказателно производство. При извършената самостоятелна преценка по фактите е обоснован извод, че фактическите основания за налагането на мярката не са доказани, а административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020 в сила от 12.12.2020 г., основание за прилагане на принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, е неиздаването на съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл.118, ал.1 ЗДДС е предвидено задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай по делото не е доказано извършването на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС от страна на Фреш 4 ЕООД и наличието на основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Липсват доказателства за извършена продажба на услуга скачане на батут на дете, 20 мин, за която за дружеството да е възникнало задължение да регистрира чрез издаване на фискален бон от регистрираното в обекта фискално устройство. Съдът е извършил проверка за истинността на констатациите в протокола за извършена проверка в обекта от 09.08.2022 г. и е преценил събраните в съдебното производство гласни доказателства в съответствие с процесуалните правила на чл. 193 и сл. ГПК и на чл. 172 ГПК. Законосъобразно е приел, че осъществяваните от Фреш 4 ЕООД услуги скачане на батут/надуваемо съоръжение, се предоставят на деца. По делото от всички събрани доказателства правилно съдът е установил, че извършеното от органите по приходите плащане на стойност 4.00 лева не е свързано с получаването на такава услуга. Доказателствената тежест за установяване на фактическите и правни основания за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС е на органите по приходите и в случая не е изпълнена. С оглед на липсата на доказателства за извършено нарушение, изразяващо се в неиздаване на документ по чл.118 ЗДДС, правилно съдът е приел, че е безпредметно да обсъжда определения от органите по приходите срок за запечатване на търговския обект. По тази причина и доводите на касатора, че търговецът разполага с възможност за прекратяване действието на мярката при условията на чл.187, ал. 4 ЗДДС, са неотносими към изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и липсата на претенция по разноските от ответника по касация, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,