Решение № 3925 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2013 г.

Решение № 3925 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Лукойл България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 121699202 срещу решение № 10995/19.07.2013 г., постановено по адм. д. № 5964/2013 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, петчленният състав на ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отмени атакуваната разпоредба на чл. 35а от цитираната наредба или, ако намери че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на административния акт, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Редовно призован за датата на съдебното заседание, касаторът се представлява от адв. Пекунов и юриск. Добрев, които поддържат жалбата, а по същество твърдят неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в писмени бележки Ответникът, министърът на финансите, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Цветанова и юриск. Йорданова, които правят възражение за недопустимост на оспорването поради обстоятелството, че цялата Наредба № 3/19.02.2010 г. /в т. ч. и оспореният текст на чл. 35а/ е отменена преди датата на съдебното заседание и молят първоинстанционното съдебно решение да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено поради отпаднал правен интерес от оспорване. Евентуално твърдят правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на производството и обезсилване на съдебното решение, евентуално - за неоснователност на касационната жалба по подробно развити доводи в хода по същество. Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение ВАС, тричленен състав е отхвърлил оспорването на "Лукойл България" ЕООД - гр. София на разпоредбата на чл. 35а /нов - ДВ, бр. 76 от 5.10.2012 г., в сила от 31.03.2013 г./ от Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от министъра на финансите /ДВ, бр. 15 от 23.02. 2010 г., в сила от 26.03.2010 г./. След постановяване на съдебното решение и преди датата на проведеното съдебно заседание по настоящото дело, цялата Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от министъра на финансите /ДВ, бр. 15 от 23.02. 2010 г./ - в това число и оспореният текст на чл. 35а - е отменена изцяло с § 1 от ПЗР на Наредба № Н-1 от 22.01.2014 за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки /ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г./. С оглед възраженията за недопустимост на оспорването, направени за първи път в производството пред касационната инстанция, и предвид вменената на съда от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за допустимост на съдебното решение, настоящият петчленен състав приема следното: Действително към момента на предявяване на жалбата срещу разпоредбата на чл. 35а от Наредба № 3/19.02.2010 г. и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, оспорената разпоредба е била част от позитивното право, но към датата на приключване на устните състезания пред касационния петчленен състав на ВАС, същата разпоредба не е част от действащото право поради отмяната й. След като оспорената разпоредба от нормативния административен акт е отменена с друг последващ нормативен административен акт, уреждащ същите обществени отношения, липсва предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК относно оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничения във времето е относима само към действащи, но не и към отменени нормативни административни актове, които не са част от действащото право към момента на произнасяне на съда. Без правно значение е дали новоприетата наредба съдържа текст, подобен или идентичен на оспорваната разпоредба, тъй като същият може да се оспорва на самостоятелно правно основание, след надлежно спазване разпоредбите на чл. 181 и следващите от АПК. Неоснователни са развитите в съдебно заседание от процесуалните представители на касатора доводи за наличие на правен интерес от оспорване на отменената правна норма и понастоящем, тъй като на база същата бил отнет лиценза на дружеството. Отнемането на лиценза било оспорено от "Лукойл България" ЕООД, по повод което пред АССГ е висящо адм. д. № 4301/2013 г. - спряно до решаване на спора по настоящото административно дело пред ВАС, петчленен състав. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, търсената от оспорващия правна защита се състои в премахването му от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като нормативният административен аикт е отменен с изрична разпоредба на друг нормативен акт, то същият е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващия не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, съответно- от продължаване на съдебното производство по оспорването му, тъй като целеният с оспорването правен ефект вече е постигнат с разпоредбата на от § 1 от ПЗР на Наредба № Н-1 от 22.01.2014 за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки /ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г./. Нещо повече - съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение - т. е. отмяната на разпоредбата на чл. 35а от Наредба № 3/19.02.2010 г. по съдебен ред не би имала обратно действие, а би действала занапред, както действа и отмяната на същия акт от издалия го орган с изричен текст на новоприет нормативен акт. С оглед гореизложеното оспорването се явява недопустимо на основание чл. 228 във вр. с чл. 159, т. 1. Постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено, жалбата на "Лукойл България" ЕООД срещу разпоредбата на чл. 35а от Наредба № 3/19.02.2010 г. на министъра на финансите (отм.) - оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,