Решение № 6265 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1598/2009 г.

Решение № 6265 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1598/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на адвокат Катина Бончева, процесуален представител на Емилия Димитрова Радева, действаща като пълномощник на Димитър Христов Кехайов и Трайка Христева Иванова, срещу заповед № РД 46-1471 от 24.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която е направен отказ по заявление № ОА-1887 от 4.12.2007 г. да се признае право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Христо Г. Кехайов. В жалбата се прави оплакване за неправилност на заповедта, като се релевират доводи за нарушение на материалния закон и на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи. По съображенията изложени в нея се моли, обжалваната част от заповедта да се отмени, като се присъдят и направените разноски. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Емилия Радева, като пълномощник на Трайка Христева Иванова и Димитър Христов Кехайов, в качеството им на наследници на Христо Кехайов, е подала заявление до министъра на земеделието и храните за признаване на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ за земите на наследодателя им, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. От данните по делото се установява, че министърът на земеделието и храните като е разгледал приложените към заявлението документи и решението на назначената от него комисия, с една обща заповед, е отказал да признае правото на обезщетение на наследниците на Христо Г. Кехайов, по подаденото заявление № АО-1887 от 4.12.2007 г. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. При постановяването на отказа е изложил мотиви аргументирани с чл. 19а, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ и § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ изведени в съответствие с приложените доказателства. Постановената заповед, с която е отказано признаването на правото на обезщетение е правилна и законосъобразна. Тя е издадена от компетентен орган при спазване на изискването за форма, според чл. 59 АПК. Неоснователно е твърдението, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Според чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Република България и Кралство Гърция се обезщетяват: за изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общински поземлен фонд. От приложените доказателства се установява, че Христо Кехайов попада в хипотезата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. За да бъде признато правото на обезщетяване на наследниците на изселилия се Кехайов следва да се докаже, че той не е получил облигации или не е бил обезщетен по друг начин, като това се установява и с изискуемите се по чл. 19а, ал. 2, т. 2 и 6 ППЗСПЗЗ документи. В § 66 ПЗРППЗСПЗЗ се дава легално определение на понятието "неполучили облигации", което се съдържа в чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Според него българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. От заверката на Централния държавен архив върху гърба на представените писмени доказателства, приложени към заявлението, се установява, че те се намират в опис № 1, което означава, че първата положителна предпоставка за признаване правото на обезщетение не е налице. Обсъждането на останалите три е безпредметно. Ето защо министърът на земеделието и храните е отказал да признае правото на обезщетяване на наследниците на Христо Кехайов. Постановената от него заповед не е в нарушение на материалния закон. Неоснователен е и следващият довод за противоречие на заповедта с чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията. Той се отнася за защитата на собствеността. В конкретния случай въпросът е за наличието на материалноправните предпоставки за признаване на право на обезщетение, което е различно от материалното право на собственост и неговата защита. По изложените съображения с обжалваната заповед не са допуснати нарушения съставляващи основания по чл. 146 АПК за нейната отмяна, поради което тя ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на разноски е неоснователно, с оглед изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение