Решение № 7292 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2015 г.

Решение № 7292 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране-ДКЕВР/ гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Лефтерова, срещу решение № 6286 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 5288/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в обжалваната му част-в частта, касаеща отказа на административния орган да определи компенсаторен механизъм за страните, оспорили по съдебен път решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. В касационната жалба са инвокирани доводи за недопустимост на обжалваното решение -като постановено по жалба на лице без правен интерес да оспорва обжалвания акт- касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 АПК. Касационният жалбоподател твърди и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с основни съображения, че съдът неправилно се позовал на чл. 177, ал. 1 изр. 2 и на чл. 8, ал. 2 от АПК и неправилно приел, че КЕВР е третирала различно еднаквите случаи на производители на енергия от възобновяеми източници, като е определила компенсаторни мерки единствено за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорили решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и че незаконосъобразно преценил обжалвания акт в оспорената част за несъобразен с материалния закон, като неправилно приел за основателни възраженията на оспорващото дружество, че компенсаторните мерки следва да отговарят на изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ, а именно цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. Методиева, поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - "Еолика България" ЕАД, със седалище гр. Суворово, чрез процесуалния си представител -преупълномощения адв. Петърчев, и в писмени бележки, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първо място за допустимо поради наличие на правен интерес от оспорване на обжалвания акт. Намира решението и за правилно по съображения, че съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор, спазил е съдопроизводствените правила и при съобразяване с приложимата правна регламентация- чл. 31, т. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ, и правилото на чл. 177, ал. 1 изр. 2 от АПК, правилно е отменил акта в оспорената част, като незаконосъобразен. Счита за правилно приетото от първоинстанционния съд, че в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ КЕВР взема своите решения при оперативна самостоятелност включително и за подобен вид компенсаторни мерки, доколкото не са налице договори за пренос, сключени между независимия преносен оператор и производителите на енергия съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, но компенсаторните мерки следва да отговарят на принципите, заложени в разпоредбата на чл. 31, т. 1 от ЗЕ, а именно: цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, като третират равноправно производителите на енергия от възобновяеми източници, и че тези принципи в конкретният случай не са спазени. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) (изм. и доп. ДВ. бр. 17 от 6 Март 2015 г.) и е образувано по жалба на "Еолика България" ЕАД, със седалище гр. Суворово, уточнена с молба от 08.12.2014 г. и коригирана в откритото съдебно заседание пред ВАС по адм. дело № 6774/2014 на ВАС 4-то отд./преди изпращане на делото в АССГ с оглед променената подсъдност/, против решение № КМ -1 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени компенсаторни мерки за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорили решение № Ц-33/14.09.2012 г., както и по отношение на тези, за които към датата на постановяване на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012 г., които производители са присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежа. За тези производители, които са оспорили решение № Ц-33/14.09.2012 г. не е предвиден компенсаторен механизъм, поради съществуваща правна възможност да предявят искове срещу оператори на съответните мрежи по гражданскоправен ред, т. е. да искат компенсиране на неоснователно обогатяване съгласно действащото гражданско законодателство. Жалбата е в частта, касаеща отказа на административния орган да определи компенсаторен механизъм за страните, оспорили по съдебен път решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и твърденията били за неправилност на решението в оспорената част поради допуснати от регулаторния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципите на ЗЕ и АПК, нарушение на материалноправните разпоредби на енергийното законодателство, несъответствие с целта на закона и неспазване на установената форма - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Съдът счел за основателни основните доводи на жалбоподателя. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по в чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 10 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, но в нарушение на предвидената от закона форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и при грубо несъобразяване с нормата на чл. 177, ал. 1 изр. 2 от АПК, определяща, че отменителното оспорен административен акт решение има действие по отношение на всички. По конкретно приел, че различният вид/ред/ компенсиране на производители, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежа, определен по критерий дали последните съответно са оспорили и не решение № Ц-33/14.09.2012 г. респ. и дали са влезли в сила съдебните решения за отмяна на това решение, е в нарушение на принципа за равно третиране, заложен в чл. 8, ал. 2 от АПК определящ, че в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Изложил съображения, че тези две категории лица, макар и поставени при еднакви условия съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК, т. е. и оспорилите решение Ц-33/14.09.2012 г. и неоспорилите го, и тези за които към 13.03.2014 г. още няма произнасяне с влязло в сила решение, са поставени в неравностойно положение. Обосновал извод, че при положение, че компенсаторни мерки са предвидени само за последните две категории лица, а за тези които са оспорили решението и са имали позитивно произнасяне по спора-решение, отменящо незаконосъобразния административен акт, единственият предвиден път на защита -гражданскоправният ред, преценил като своеобразен вид санкция, освен нарушението на принципа за равно третиране. Обосновал този извод и с аргументи, че в случая, доколкото са налице отклонения между отменените временни цени за достъп и определените окончателни цени с актове на КЕВР, то и съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЕ Комисията взима решения при оперативна самостоятелност за подобен вид компенсаторни мерки, доколкото не са налице договори за пренос, сключени между независимият преносен оператор и производителите на енергия съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. И тъй като и в двата случая става въпрос за цени на достъп преценил, че и компенсаторните мерки следва да отговарят на изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ, а именно, че при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране КЕВР се ръководи и от принципите: цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Счел, че такива обективни критерии, третиращи равноправно производителите на енергия от възобновяеми източници, не е налице в настоящият случай. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, явно е имал предвид чл. 173, ал. 2 АПК, отменил оспорения акт в обжалваната част и върнал административната преписка на регулаторния орган за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение като постановено при несъобразяване с факта, че "Еолика България" ЕАД нямало правен интерес да оспорва обжалвания акт в посочената по-горе част и при неглижиране на константната практика на ВАС. Не намира опора в закона твърдението, че жалбата, сезираща първоинстанционния съд, е недопустима. Противно на твърдяното, произнасянето е допустимо, с оглед на доказания факт, че оспорващият е собственик на вятърна електрическа централа с обща инсталирана мощност от 60 kW, обектът е въведен в експлоатация и има сключен договор за присъединяване на електрическата централа към електропреносната мрежа със "НЕК" ЕАД и има лиценз за производство на електрическа енергия. От друга страна, с обжалваното решение на ДКЕВР се определят компенсаторни мерки за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорили решение № Ц-33/14.09.2012 г., както и по отношение на тези, за които към датата на постановяване на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012 г., които производители са присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежа, т. е за оспорилите решение № Ц-33/14.09.2012 г., какъвто е жалбоподателят, не е предвиден компенсаторен механизъм. От трета страна, съгласно решение № Ц-6/13.03.2014 г. жалбоподателят-като производител на вятърна енергия, е обвързан от цените за достъп, определени от КЕВР, без предвидена за него възможност да бъде компенсиран за плащането на цените по решение № Ц-33/14.09.2012 г. Горното налага извод, че решение № КМ -1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР поражда пряко неблагоприятни последици за дружеството, тъй като цената за достъп се определя от регулаторния орган, и след като бъде определена с негово решение, то жалбоподателят - като производител на електрическа енергия от възобновяем източник, ще бъде длъжен да я заплаща, без възможност да я оспорва, променя или предоговаря. Затова жалбоподателят има правен интерес от обжалване на процесното решението на ДКЕВР в оспорената му част, въпреки че не е изрично посочен като адресат на решението и въпреки че не е бил страна - участник в развилото се административно производство, инициирано служебно. Поради това оспорващото дружество има активна процесуална легитимация да подаде жалба срещу същото решение, т. к. има засегнат негов интерес, който да защитава чрез сезирането на съда. В случая е опосредено плащането на дължимата цена, а не връзката на жалбоподателя с ДКЕВР (КЕВР), който е регулаторен орган и единствен по закон е определен да извършва ценово регулиране, тоест да определя цените "за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа"- чл. 30, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката и "за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи" - чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, на каквито основания е издадено оспореното решение. Така напр и в определения № 8692 от 15.07.2015 г. по адм. д. № 7174/2015 г., IV отд. на ВАС и № 3621 от 31.03.2015 г. по адм. Д. № 2920/2015 г., 5 чл. с-в на ВАС, последното-по идентичен казус. По тези съображения не е налице "недопустимост на произнасянето", както се твърди в касационната жалба, т. к. контролът за законосъобразност е правилно упражнен, а третото твърдение-за несъобразяване с практиката на ВАС- за недопустимост на обжалваното решение, е неоснователно. Неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Освен това правилно е приложена и нормата на чл. 177, ал. 1 изр. 2 от АПК, определяща действие на съдебното решение, т. е. че решението има сила за страните по делото, но ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, съдът е осъществил преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство и на доказателствата, събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно мотивирал. Поради това са неоснователни доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи. Като такива се преценяват и тези за противоречието им с приложимия материален закон, предвид следното: На основание чл. 32, ал. 1 от ЗЕ, в относимата редакция, ДКЕВР може да регулира цените чрез прилагане на различни методи за регулиране, включително, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии, а съгласно относимата за случая норма на ал. 4 на горепосочената разпоредба, КЕВР може да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Настоящият случай касае случаите по чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13, съгласно които, в релевантната редакция, на регулиране от КЕВР подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа и за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи. Няма спор, че в случая административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това обстоятелство не го освобождава от задължението на първо място да се съобрази с ефекта на отмененото Ц-33/14.09.2012 г. съобразно нормата на чл. 177, ал. 1 изр. 2 от АПК и с правилата на чл. 8, ал. 2 от АПК за равенство и че в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. В тази насока при постановяване на съдебното решение правилно е съобразено и че компенсаторните мерки следва да отговарят на изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ, а именно че при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране, регулаторният орган се ръководи освен от принципите по чл. 23 и 24, и от принципите цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. С оглед установените факти, обоснован е изводът на АССГ, че те в случая не са спазени, тъй като да едни производители е предвиден компенсаторен механизъм, а за други-не, като за последните е посочен исков ред за защита- явно този по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, срещу съконтрагента по облигационното отношение. С тези аргументи и противно на съображенията в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно решението на ДКЕВР в оспорената част обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК за отмяна. Тук е мястото да се посочи и решение № 8854 от 25.06.2014 г. по адм. д. № 440/2014 г., III отд. на ВАС, чийто корективни мотиви сочат на извод в горния смисъл. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното пред АССГ решение в оспорената част правилно е отменено и преписката правилно е върната на административния орган за постановяване на ново решение, при спазване на изискванията за законосъобразност и указанията, дадени в мотивите на решението. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, но недоказано. По настоящото дело няма документи, доказващи договорени, още по-малко заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение