Решение № 4662 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2014 г.

Решение № 4662 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Недка Стоянова Николова като наследник на Атанас Николов Ватралев с ЕТ "Белен - Атанас Николов", /понастоящем с фирма ЕТ "Белен - Атанас Николов - Недка Николова"/ против решение № 307 от 04.02.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3167/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 161300858/10.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 956/10.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Касаторът счита, че решението е постановено без да са съобразени 15 бр. наказателни постановления, издадени на търговеца преди смъртта на Атанас Ватралев за наложени имуществени санкции, на основание чл. 180, ал. 2 ЗДДС в общ размер идентичен с този, начислен с оспорения ревизионен акт. Твърди, че по този начин на наследника се възлагат задължения в двоен размер на данъка. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Съображения в тази връзка са изложени в представената по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалването решение административният съд е отхвърлил жалбата на Недка Стоянова Николова като наследник на Атанас Николов Ватралев с ЕТ "Белен - Атанас Николов" против ревизионен акт, с който на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС на търговеца са определени задължения за ДДС в общ размер от 9310.64 лева и съответните лихви за периода от 15.04.2011 г. до 22.05.2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е законосъобразен, като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ред. в сила от 01.01.2013 г.) и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизия. По материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че за ревизираното лице са изпълнени предпоставките за начисляване на ДДС по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че Атанас Ватралев е извършвал търговска дейност - търговия на дребно с хранителни стоки в гр. Калофер като ЕТ "Белен - Атанас Николов". На 23.05.2012 г. търговецът е регистриран по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. При извършена проверка, документирана с протокол № 1243182/18.02.2013 г. е установено, че търговецът е достигнал оборот за задължителна регистрация в данъчен период м. 03.2011 г. - 50 178.82 лева. Поради това и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС за него е възникнало задължение да се регистрира по ЗДДС в срок до 14.04.2011 г. Това задължение не е изпълнено, а заявлението за регистрация е подадено на 09.05.2012 г. и датата на регистрацията по ЗДДС е 23.05.2012 г. При тези фактически данни, органите по приходите са приели, че за периода 15.04.2011 г. - изтичането на срока за регистрация, в който лицето е било длъжно да подаде заявление, до 23.05.2012 г. датата, на която лицето е регистрирано, търговецът дължи данък добавена стойност за извършените от него облагаеми доставки, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. С ревизионния акт е начислен ДДС в общ размер от 9 310.64 лева и съответните лихви в общ размер от 1 481.34 лева. Страните по делото не спорят, а това се установява и от наличните по преписката доказателства, че Атанас Ватралев е починал на 28.11.2012 г. Ревизията е възложена, а ревизионният акт е издаден на Недка Стоянова Николова в качеството й на "упълномощен наследник" на Атанас Николов Ватралев с ЕТ "Белен - Атанас Николов", гр. Калофер. От данните в търговския регистър и представеното по делото споразумение между наследниците, се установява, че Недка Николова е поела предприятието на наследодателя, по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ и че същият е вписан с фирма ЕТ "Белен - Атанас Николов - Недка Николова" от 19.12.2012 г. Решението е правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органите по приходите. В конкретния случай безспорно е установено, че за периода от 15.04.2011 г. до 22.05.2012 г., ЕТ "Белен - Атанас Николов", чието предприятие е поето от Недка Николова, дължи данък за извършените от него облагаеми доставки при условията на цитираната разпоредба. Установената по делото фактическа обстановка не е била спорна между страните. Заключението на съдебната експертиза е потвърдило достигнатия от търговеца оборот за регистрация по ЗДДС през м. 03.2011 г. Установено е, че търговецът се е регистрирал една година по-късно на 23.05.2012 г., поради което за процесния период за търговеца са налице основанията по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за начисляване на данък. Единственото възражение на ревизираното лице за незаконосъобразност на акта, което се поддържа и в касационната жалба, се основава на обстоятелството, че за неизпълнение на задължението за начисляване на ДДС, на търговеца са наложени имуществени санкции на основание чл. 180 ЗДДС в размер на дължимия данък. Възражението е неоснователно. Обстоятелството, че предвидената от закона имуществената санкция е в размер, равен на неначисления и дължим данък, не означава, че се касае за повторно начисляване на данъка, в какъвто смисъл са твърденията на процесуалния представител на касатора. Установяването на задълженията по ЗДДС в процесния случай е на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и се реализира независимо от административнонаказателната отговорност на задълженото лице. По тези съображения, решението, с което жалбата е отхвърлена е правилно и следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане от ответника в касационното производство, на администрацията не се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като такова е присъдено в максималния размер предвиден от чл. 161 ДОПК с първоинстанционното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,