Решение № 2445 от 1.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Абдуллах, гражданин на Ирак, действащ лично и като законен представител на малолетната Н. Харшид, чрез адв. М. Златкова, против решение 4370/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 11414/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, като фактическите и правните му изводи не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Ирак. По отношение на детето се оспорва изводът, че в Ирак, където се намира майка му, то ще се чувства по-добре. Иска се отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Т. Абдуллах (посочен и с имената Т. Абдуллах), гражданин на Ирак, действащ лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Н. Харшид, против решение 12302/04.08.2022 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на оспорващия и дъщеря му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд разгледал подробно административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Установил е, че Т. Абдуллах, гражданин на Ирак, действащ лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Н. Харшид, е подал молба за международна закрила и за двамата на 15.11.2021 г. С чуждия гражданин е проведено интервю на 21.12.2021 г., отразено в протокол Рег. УП20709/24.12.2021 г., от което е установено, че Т. Абдуллах е [етническа принадлежност] по произход, във връзка и с което той твърди, че е имал проблеми на база етническа принадлежност, защото град Киркук, в който е живял, е контролиран от арабите. Посочва, че при нужда от извършване на административна услуга такава му е била отказвана или забравяна . Посочил е още, че не е имал проблеми на религиозна основа. Установено е, че Т. Абдуллах не е бил арестуван, съден, осъждан, членувал е за кратко в политическа организация. Напуснал е Ирак легално със самолет за Турция, където останал 6 месеца, след което преминал нелегално границата с Република България без документи. Сам се предал на РПЦ Овча купел. Като причина за напускане на страната на произход търсещият закрила посочил, че там нямало сигурност, дъщеря му имала нужда от добро образование, а такова в Ирак не можело да има, поради и което желае да живее в България. Също така посочил, че Н. Харшид има [заболяване], поради и което се нуждае от медицинска помощ, каквато в Ирак не може да ѝ бъде осигурена. По делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. Също така, във връзка с това, че Н. Харшид е малолетна, на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е изискано становище от Дирекция Социално Подпомагане Красно село, депозирано до председателя на ДАБ на 14.03.2022 г., в което е посочен, че на базата на събраната информация, от Отдел Закрила на детето , Дирекция Закрила на детето Красно село, може да се изведе становище, че основните права на придружената малолетна чужденка Н. Хуршид не са нарушени, като към дадения момент не съществували преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, изложени в Справка от 16.03.2022 г. С оспореното в съдебното производство решение 12302/04.08.2022 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Т. Абдуллах, гражданин на Ирак, действащ лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Н. Харшид, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца и дъщеря му. Посочено е, че дори и Т. Абдуллах да е бил обект на дискриминация от страна на администрацията в родния му град, то тази дискриминация не е прераснала в преследване, не е бил подложен на физически или психически тормоз. Дори и да се приеме, че по отношение на чужденеца е имало неблагоприятно отношение в родния му град, то той е можел да се премести да живее на друго място в Ирак. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Ирак, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на националните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки. Така е изведен извод, че Т. Абдуллах е напуснал Ирак по причина за започне живота си от начало и да осигури добри условия за дъщеря си т.е. касае се не са лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант. По отношение на твърденията за здравословни проблеми на Н. Харшид административният орган посочил, че след извършени обстойни прегледи от лекар такива не са били констатирани. Обсъден е и принципа за висшия интерес на детето. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че решение 12302/04.08.2022 г. е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен изводът на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история на Т. Абдуллах административният съд счел, че изложеното от нея не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната на произход имат икономически характер, като не се сочи никакъв страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозната му принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Предвид изложеното съдът стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, защото Т. Абдуллах не е бежанец по смисъла на закона, а мигрант, търсещ по-добър живот, или както той сам е посочил по-добри условия за живот на дъщеря му. На следващо място съдът приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ по отношение на чужденеца и дъщеря му, а посочените от него причини да живее в Република България, безспорно имат само и единствено личен характер поради по-добрите условия на живот. Съдът приел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход, наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Посочено е, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя за такова с характер въоръжен конфликт. По отношение на детето е посочено, че от съществено значение е обстоятелството, че в Иракски Кюрдистан живее майка ѝ с оглед зачитане на висшите интереси на детето, ведно с принципа за целостта на семейството. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното решение 12302/04.08.2022 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че той и дъщеря му ще бъдат изложени на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната им сигурност, ако бъдат върната обратно в Ирак. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Т. Абдуллах не е доказал по отношение на него или дъщеря му наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради тяхната религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Ирак средата на лятото на 2021 г. и легално заедно с дъщеря си със самолет пристигнал в Турция, където останали около 6 месеца. На територията на Република България чужденецът и дъщеря му влезли нелегално без документи за самоличност, които били оставени в Турция с цел да не се загубят. Т. Абдуллах посочил, че по отношение на него не са били отправяни заплахи, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на Т. Абдуллах не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, а по-скоро се касае за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот за него и детето му. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на Т. Абдуллах, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Ирак, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Т. Абдуллах и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на Т. Абдуллах и малолетната му дъщеря. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Иракски Кюрдистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила и дъщеря му поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая общата обстановка по сигурността в Ирак, и по-специално в Иракски Кюрдистан, е стабилна. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в Ирак. Настоящата инстанция счита, че щом по делото не са представени данни и доказателства, които да оборят констатациите в справките, то няма основания да се приеме, че те не са актуални. При това положение както административният орган, така и съдът, са направили максимално възможното и по отношение на защитата на висшия интерес на детето Н. Харшид по смисъла на чл.6а от ЗУБ, чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. В Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество и всички публични органи следва да ѝ отдават първостепенно значение, когато се предприемат мерки, свързани с деца, е заложен принципа за висшия интерес на детето . Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшия интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, правата на малолетната дъщеря на чужденеца Н. Харшид не са нарушени и по отношение на нея не съществуват рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Също така, в Ирак се намира и майката на детето, както и останалите ѝ нейни и на Т. Абдуллах роднини. Въз основа на изложеното, като е приел решение 12302/04.08.2022 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение