Решение № 11963 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. Княз Александър I" 12, чрез пълномощник Д. Ялъмов - главен юрисконсулт, против Решение 404 от 15.01.2024 г. по адм. дело 9944/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска оспореното решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, в която връзка са наведени и доводи за незаконосъобразност на потвърденото със съдебния акт задължително предписание. Ответникът инспектор по защита на населението в РД "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението" гр. Бургас, чрез гл. юрисконсулт Т. Стойкова, представя подробeн писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на касационното оспорване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Процесния констативен акт КА-ПБЗН-БСО-11-86/20.09.23г на Инспектор защита на населението в РД ПБЗН - Бургас към ГД ПБЗН-МВР, е издаден след извършена от него проверка по чл.87 от ЗЗБ, на 20.09.23 г. на място - на язовир Вресово-330, ПИ 12303.148.7, с.Вресово, общ.Руен, обл.Бургас, с площ 53401кв.м., държавна частна собственост, видно от КККР20г., представляващ стар имот 000330 по предходна КВС, с площ 53.409дк - държавна частна собственост. При проверката като представител на ДП УСЯ (изпълняващ задълженията на собственик съгл. чл.139д от ЗВ), присъства Ръководителя на РЗ-Бургас ДП УСЯ. Язовирът е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност съгл. чл. 141б от ЗВ, като за него именно от ДП УСЯ на 25.03.22 г. е изработен и утвърден Авариен план за действие при екстремни и аварийни ситуации. Видно от приложенията към него, Приложение 9 следва да е Карти на уязвими от заливане зони. Към Аварийния план са приложени първите 8 бр. описани приложения, като само посоченото като неразделна част от АП1Приложение 9 липсва. На осн. чл. 89 от ЗЗБ е дадено предписание - в срок до 31.03.24 г. ДП УСЯ да разработи и приложи в АП - карти на уязвимите от заливане зони - съгл. чл.35 ал.2 от ЗЗБ вр. чл. 138а ал.1 и 2 от ЗВ и чл.57 ал.2 и т.4.8 от Приложение 2 към НУРОТБЕЯССОКТС. С писмо от 25.09.19 г., МИ е уведомило ДП УСЯ, че дружеството следва да изпълнява възложените му със ЗВ функции - спрямо язовири с неизяснена собственост, сред които е и процесния язовир. Проверката е включена в одобрения от Директора на РД ПБЗН - Бургас График за планирани проверки през 2023 г., като със Заповед РД-10-243/07.09.23г на ОУ1Бургас е назначена междуведомствена комисия за проверка състоянието на язовирите. В одобрения есенен График за 2023г за проверки на тази комисия, процесният язовир е посочен като първа категория - с отговарящ ДП УСЯ. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу констативния акт АССГ подробно е аргументирал теза, че той е издаден от компетентен орган в предвидената форма и е надлежно мотивиран, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган инспектор по ЗН в група ПКПД на сектор ПКД в РДПБЗН Бургас, който видно от Заповед 7933-17/20.01.22г на Директора на РД ПБЗН Бургас във вр. със Заповед 1983з-103/21.02.17 г. на Директора на ГД ПБЗН-МВР вр. Заповед 8121з-812/17.07.19г на Министъра на вътрешните работи, е оправомощен с правата по чл. 89 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) даване на задължителни предписания по спазване и прилагане на приложимата нормативна уредба. Решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Не е установен и порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Спорът по делото е бил по приложението на нормите на материалния закон чл. 146, т. 4 от АПК. Основното възражение на касатора, изтъкнато и в касационната жалба, е че не следва да е адресат на обжалваното предписание, тъй като не се явява нито собственик, нито ползвател на процесния язовир. Това възражение е подробно разгледано от първоинстанционния съд и същият, го е приел за неоснователно. Изложените съображения се възприемат от касационната инстанция. Основателно е позоваването на чл.2 ал.5 изр. второ във вр. с ал.2 т.1 от ЗКИР, доколкото в КККР имота е записан като държавен и липсват други данни, от които да се направи различен извод. Установено е, че язовира е с неизяснена собственост и съгласно чл. 139д ЗВ изрично е предвидено, че при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б ЗВ за които съществува спор или неизяснена собственост. По делото не е спорно, че язовирът, за който е дадено предписанието е класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност по смисъла на чл. 141б, ал. 1, т. 1 ЗВ, като е установено, че за него е бил разработен и утвърден авариен план от касатора, но към него няма приложени карти на уязвимите от заливане зони в съответствие с чл. 35, ал. 2 ЗЗБ във вр. с т. 4. 8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Съобразно т. 4. 8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ: Карти на уязвимите от заливане зони се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия както и да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в приложение 1 към чл. 10, ал. 2. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 от Наредбата. Безспорно язовир Вресово-330, представлява строеж по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "д" от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за защита при бедствия регламентира законово задължение на юридическите лица, собственици на обекти, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по цитираната норма от ЗУТ, която представлява опасност от възникване на бедствие, да разработят авариен план за обекта. Както бе посочено по-горе съществуването на картите на уязвимите от заливане зони, е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Предвид изложеното, те са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаването на висока вълна. Картите по чл. 146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ се отнасят за уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите са част от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира. Логическата последователност води до извода, че първо следва да се изготвят аварийните планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а впоследствие се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Предвид изложеното след като язовир Вресово-330, е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, стопанисващият обекта е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Ирелевантно за настоящото дело е възражението, че държавните органи не са изпълнили задължението си да изготвят единна Методика за изработване на процесните карти, тъй като дори да не е изготвена такава, тя касае въпроса за класификацията на самите язовири по степен на потенциална опасност. Безспорно е по делото, че язовир Вресово-330, е класифициран като такъв с висока степен на опасност. Собственикът/операторът на язовира има възможността да изисква от държавните органи необходимата информация, за да изготви аварийния план в съответствие със законовите изисквания, вкл. и това по т. 4. 8 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. Правилно първостепенният съд е приел, че в процесния случай не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не е допуснато, би могло да се стигне и до друг извод от страна на административния орган. В случая тези предпоставки не са налице. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Гореизложеното налага извод, че подложеният на касация съдебен акт на Административен съд София-град е постановен в съответствие с надлежно събрания доказателствен материал по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспорения констативен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. В тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 120 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение