Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г.

Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Овчарски, срещу решение № 598/1.02.2018 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 5081/2017 г. по описа на същия съд, с което е изменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0055745/3.05.2017 г., издадена от директора Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Според касатора са изложени подробни и аргументирани мотиви относно продължителността на срока на така наложената принудителна мярка. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу заповед № 0055745/3.05.2017 г., както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Кофина Европа" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Солунска" № 32 – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град /АССГ/ е била заповед № 0055745/3.05.2017 г., издадена от директора Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, с която е наложена на "Кофина Европа" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на обект – магазин за дрехи "Pulllove Firenze", находящ се на адрес: гр. София, ул. "Солунска" № 32, за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 24.04.2017 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на един брой пуловер на стойност 100 лв. Административен съд – София - град е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна относно вида на наложената ПАМ с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но според него тя не съдържа мотиви за конкретния срок от 14 дни. Поради това, по реда на чл. 172, ал. 2 АПК е изменил заповедта в частта й, определяща срока на действие на ПАП, намалявайки го от 14 дни на 1 ден. В изпълнение на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, но неправилно. С процесната заповед № 0055745/3.05.2017 г., издадена от компетентен орган, както е приел и първоинстанционният съд, е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. При определяне на срока на същата обаче, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В този случай законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг. /виж в този смисъл и решение № 910 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 9379/2017 г. на ВАС, седмо отд. и решение № 10336/2.08.2018 г. по адм. д. № 3096/2018 г. /. Предмет на оспорване е решението само в частта, в която срокът е намален от 14 дни на 1 ден. За да намали срока, съдът неправилно е приел, че заповедта не съдържа мотиви за определянето му като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН. Приел е, че срокът от 14 дни е необходим, за да се постигне тази цел, а именно да се преустанови установената в търговския обект незаконосъобразна практика. Освен това е изложил мотиви за съразмерността на срока с извършеното нарушение. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, първо отделение намира, че решението в оспорената му част е неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 24 от Наредба за плащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение