Решение № 15602 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2014 г.

Решение № 15602 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Евро инвест" ЕООД гр. Хасково, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Васил Стойчев от АК Хасково, против решение № 161 от 17.06.2014 г., постановено по административно дело № 224 по описа за 2014 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против постановление срещу от 8.04.2014 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Недялка Василева Иванова от гр. Хасково и "Евро инвест" ЕООД гр. Хасково, издадено от старши инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - Хасково. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на постановлението. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Хасковския административен съд, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ (Кодекс на труда) е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Евро инвест" ЕООД и Недялка Василева Иванова, и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано дружеството като работодател да предложи на работника Иванова сключване на трудов договор. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган в изискуемата форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В мотивите на проверявания съдебен акт е изложено и, че Недялка Василева Иванова е работила в полза на дружеството-жалбоподател при установена организация на работа от него, като е извършвала сортиране и опаковане на обувки в обект, стопанисван от дружеството, и с негови материали. Извършената от нея работа в полза на "Евро инвест" ЕООД представлява престиране на работна сила (а не изработване по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, въпреки представения граждански договор) заедно с други работници, организирани съвместно и технологично в трудов процес. Работата се извършва на място, използвано от касатора за извършване на производствена дейност в рамките на работно време и почивки със седмично трудово възнаграждение. При несъмнени констатации от фактическа страна е изведен правен извод, че съществуващото между дружеството и Недялка Иванова правоотношение е трудово по характера си и законосъобразно е обявено за такова с постановлението. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства (в това число и на гласните), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно изискванията на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното постановление (който се възприема изцяло от ВАС), като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от повереника на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, да обявят с постановление съществуване на трудово правоотношение и да предпишат на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление на инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение: Недялка Василева Иванова изпълнява трудови функции на длъжност "работник" (участва в пакетиране и сортиране на обувки) с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя й (касатора), в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 и с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. В настоящият случай контролния орган е констатирал трудовия процес от проверка на място и от декларация от Недялка Василева. Представените доказателства с административната преписка не са били оспорени и правилно са кредитирани от съда. Всички елементи на трудово правоотношение са били налице, поради което изводите на съда в такъв смисъл са правилни като основани на доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че извършваната работа в полза на касатора представлява престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, тъй като в случая престацията няма за предмет предоставяне на трудов резултат - готов продукт срещу еднократно възнаграждение след престиране на договорения резултат, а работодателят е наел лицето, без да е сключил предварително трудов договор и се касае за неуредено по определения ред трудово правоотношение. Уместно в тази връзка решаващият съдебен състав е направил паралел със срочните трудови договори по смисъла чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. по чл. 68, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от КТ, за да обоснове, че дефинирането на крайния момент на изпълнението на трудовите правоотношения може да бъде определено чрез обема на работата, което само по себе не прави отношенията между страните облигационни. Налице е регулярно престиране на работна сила с определено работно време и продължителност на работния ден срещу заплащане на възнаграждение с нееднократен характер, конкретна длъжност, която се заема със съответните й характеристики съгласно чл. 66 от КТ. Недялка Иванова предоставя работната си сила на дружеството за изпълнение на определен вид работа, при определен режим, заплащане, работно време, работно място. За работника е налице постоянна заетост, била е всеки ден на работа (извършвала е възложената работа през цялата работна седмица по чл. 136, ал. 1 от КТ), била е обвързана с конкретно работно време (посоченото работно време в декларацията й е работното време на обекта и на всички лица, визирани в протокола, обективирал резултатите от извършената проверка). Всички тези правнорелевантни факти обосновават правния извод, че се касае за нерегламентирано трудово правоотношение и е налице нарушение на изискванията на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. От друга страна, противно на голословно твърдяното в хода на цялото съдебно производство от касатора, процесното постановление е съставено при спазване на правилата за неговото издаване и връчване, а получилото го лице е надлежно упълномощено за целта. В тази насока Хасковският административен съд е изложил прецизни съображения, които настоящият съдебен състав изцяло споделя и не е нужно дословно да ги преповтаря. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното постановление, не може да бъде кредитирана. Като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващото правоотношение като трудово и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,