Решение № 13016 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5523/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез юрк. В. Минкова обжалва решение 7937/21.12.2022 г., поправено с определение от 30.03.2023 г. на Административен съд, София град, трето отделение, 7 състав, постановени по адм. дело 6626/2022 г. С обжалваното съдебно решение е обявен за нищожен ревизионен акт Р-22220619008641-091-001/08.02.2022 г., поправен с ревизионен акт за поправка П-22220622023847-003-001/11.02.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София в оспорената част относно установените на "Октагон Интернешънъл ЕООД, град София задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 952 434.30 лева и лихви в размер на 857 094.63 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, на основанията по чл. 209 т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за липса на мотиви в съдебния акт по валидността на оспорения ревизионен акт, както и наличието на фактически установявания, които се отнасят за възлагането на ревизия и издаването на ревизионен акт на трето лице. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът - "Октагон Интернешънъл ЕООД, град София, чрез адвокат П. Илчев оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт Р-22220619008641-091-001/08.02.2022 г., поправен с ревизионен акт за поправка П-22220622023847-003-001/11.02.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която на "Октагон Интернешънъл ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 2 952 434.30 лева и лихви в размер на 857 094.63 лева. За да обяви акта за нищожен, съдът е посочил, че решаващият орган е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и и в съответствие с материалния закон, без да е съобразил, че в приложения в преписката ревизионен доклад Р-22220619008641-092-001/31.12.2020 г. издаден от Р. Зрънчева (ръководител на ревизията) и К. Стойнева (ревизиращ орган по приходите) липсва предложение за установяване на задължения за процесния период. Ревизионният акт е издаден от Е. Станкова и от Р. Зрънчева. Съдът е посочил, че ревизионния доклад на основание чл. 120, ал. 2 ДОПК се счита за неразделна част от ревизионния акт, като в случая едно и също лице е подписало РД, с който не се установяват задължения за корпоративен данък и ревизионния акт, с който се установяват такива задължения, въз основа на едни и същи доказателства. В решението са изложени и мотиви, че посоченото е особено съществено нарушение на процедурата по издаване на ревизионния акт, тъй като го прави неясен, противоречив и абсурден по съдържание, което нарушава и правото на защита на ревизираното лице. Последното не е могло да се възползва ефективно от процедурата за възражение срещу ревизионния доклад и е посочено като адресат на задължения, за които няма предложение за установяване. Обсъжданото нарушение на процедурата по издаване на ревизионния акт изобщо не е обсъждано от административния съд, а то е толкова съществено, че следва да се приеме като основание за нищожност на акта. Затова първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което по жалба на ревизираното лице да бъде обявена нищожността на ревизионния акт в обжалваната част. С тези мотиви съдът е обявил нищожност на ревизионния акт в оспорената част, като както в диспозитива, така и в мотивите на решението е посочил, че установените задължения се отнасят за 2017 г. С определение от 30.03.2023 г. постановено по адм. дело 6626/2022 г. по реда на чл. 247, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът по молба на "Октагон Интернешънъл ЕООД е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение 7937/21.12.2022 г. по адм. дело 6626/2022 г., като навсякъде в решението вместо установените задължения за корпоративен данък в размер на 2 952 434.30 лева за 2017 г., да се запише установените задължения за корпоративен данък в размер на 2 952 434.30 лева за 2018 г. Решението е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на мотиви в обжалваното съдебно решение. В нарушение на чл. 172а, ал.2 АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК първоинстанционният съд не е изложил собствените мотиви по валидността на оспорения ревизионен акт. Мотивите на решението се състоят в констатацията, че в ревизионния доклад липсва предложение за установяване на задължения за корпоративен данък за процесния период, а с ревизионния акт са установени задължения за корпоративен данък при едни и същи доказателства. Посочени са и заповеди за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт, издадени на трето лице Нара-Фрут ЕООД, освен актовете въз основа на които е образувана и приключила процесната ревизия. Останалите съображения и изводи на съда се състоят в буквалното възпроизвеждане на мотиви от друг съдебен акт - решение 12068/02.10.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 71/2012 г., приложено към отговора на касационната жалба. От изложеното по-горе е видно, че крайният правен извод на съда е за отмяна на първоинстанционно решение, а не за недействителност на ревизионния акт, предмет на съдебния спор. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, до степен, че в конкретния случай не позволява на касационната инстанция да осъществи каквато и да било проверка по валидността на акта и спазването на материалния закон от съда при обявяването му за нищожен. С оглед на изложеното решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши собствена преценка по валидността на оспорения ревизионен акт, включително и неговата законосъобразност на всички основания по чл. 160, ал.2 ДОПК, като обсъди и изложи собствени мотиви по всички възражения на страните във връзка с констатацията, че ревизионният доклад, подписан от ръководителя на ревизията не съдържа предложение за установяване на задължения, а ревизионният акт, издаден с участието на същия ръководител на ревизията - установява задължения за корпоративен данък за 2018 г. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,